© БГНЕС
Уважаеми г-н Камерън,
Публичните Ви изказвания, включително Вашата статия „Свободното движение в Европа трябва да бъде по-малко свободно“ публикувана във Файненшъл Таймс, ясно изпращат послание, че българи и румънци трябва сериозно да се замислят преди да се отправят към Вашата страна. Въпреки че подобно отношение към имиграцията е често срещано сред популистки политици – особено във време на икономически трудности – Вашата реторика е крайно неподходяща; езикът за „намиране“ и „отстраняване“ на потенциални имигранти – притеснителен. Самият Вие сте заявявал, че „имигрантските общности“ са „фундаментална част от това, което сме“ и че „Великобритания е много по-богато и силно общество заради тях“, но същевременно подкрепяте анти-имиграционна кампания, чийто слоган гласи „Върнете се вкъщи или бъдете арестувани“.
За да бъдат коригирани някои погрешни схващания, които явно подкрепят Вашата теза, нека Ви напомним за следните ключови факти:
- Доклад на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие от 2013г. показва, че имигрантите от ЕС (включително българи и румънци) във Великобритания правят принос от 1,02% от БВП , тъй като те са по-млади и по-икономически активни от цялостното население в страната; По същия начин, скорошен доклад на Европейската комисия заключава, че имигрантите от по-бедни държави-членки на ЕС са „нетни вносители в публичните финанси , имайки по-висок процент на работна активност и прибягвайки по-рядко до социални помощи“ в сравнение със средно статистическия гражданин на страната домакин.
- След вдигане на ограниченията за български и румънски работници, те биха могли да запълнят дупките в пазара на труда , които откровено съществуват във Великобритания. Както Центърът за Икономическо Представяне е заявил, „(и)ма потенциални икономически ползи, свързани с миграцията, особено при попълване на пропуските в пазара на труда във Великобритания – където има недостиг на работна ръка, независимо дали високо или ниско квалифицирана .“
- Българи и румънци са свободни да пътуват и пребивават в Обединеното Кралство от 2007 г. насам. Единствената промяна, която настъпи на 31 декември 2013 г. е, че гражданите от тези страни в действителност ще могат да работят във Великобритания без нуждата от предварително разрешение от Британските органи на труда (какъвто беше случаят до сега). Важното е, обаче да отбележим, че имигрантите първо трябва да намерят работа, т.е някой трябва да ги наеме. Ето защо се учудваме, че като яростен привърженик на свободната пазарна икономика, Вие не се доверявате на работодателите сами да решат кого да наемат. Защо не оставим тези, които са най-близко до пазара на труда, сами да преценят кой е най-квалифициран за дадена позиция?
- Вашето правителство има правото и възможността да спре всяка злоупотреба със свободното движение на работници. Законите на ЕС позволяват (и, още повече, насърчават) държавите-членки да експулсират имигрантите и да забранят тяхното повторно влизане, ако те са дошли само с целта да експлоатират социалната система на домакина. Както може би знаете, няколко държави-членки, включително Австрия, вече са прилагали подобни закони и са екстрадирали имигранти от източна Европа по гореспоменатите причини.
- Ако се притеснявате, че българи или румънци ще могат да извършват същата работа като Ваши сънародници, но биха били склонни да приемат по-малко обезщетение – и ако смятате, че това е истински проблем за икономиката на Обединеното кралство – Вашето правителство би могло, например, да въведе минималната работна заплата за отрасли, които са особено засегнати. Отново законодателството на ЕС то по никакъв начин не ограничава Великобритания да направи регулаторните избори, които смята за най-добри за своята икономика.
Уважаеми г-н Министър-Председател, ние апелираме към вас да разчитате на факти, а не на митове; да докажете, че политиката може да се извиси над популизма и наистина да работи за хората.
****
Ева Паунова e Бакалавър Международни Отношения, John Cabot University След дипломна специализация, Harvard Kennedy School of Government
Станислава Куновска e Бакалавър Политика и Международни отношения, The University of York
Магистър Глобална Политика, London School of Economics
Loading ...
