ОСВЕН РЕЛИГИЯТА И ПИСМЕНОСТТА, СМЕ ДАЛИ НА РУСНАЦИТЕ АТОМНАТА И ВОДОРОДНАТА БОМБА!

www.morskivestnik.com/

Внук на четник на Христо Ботев е родоначалникът на съветската атомна бомба и на съветската водородна бомба

Това не е информационна бомба, нито пък е евтина сензация, уважаеми читатели на „Морски вестник”! Благодарение на нашите приятели от Програмно-координационния център за научни изследвания – ЕКОПАН,  Малко Търново, узнахме за излизането в столицата на Молдова – Кишинев, на една много интересна книга: „БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И ДИАСПОРА. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков”. Става въпрос за солидно издание на Научното дружество на българистите в Република Молдова, на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките и на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.

Самото издание е достойно за отделна публикация, рецензия и представяне, при това – в сериозни и авторитетни издания, специализирани в тази област. Искрено се надявам това час по-скоро да стане факт. Аз ще спра вниманието на нашите читатели само върху една от статиите, написана от Михаил Станчев – професор, доктор на историческите науки, от Харковския национален университет „В. Н. Каразин” (Харков, Украйна). Тя е озаглавена „Серый кардинал” (о родоначальнике атомной и водородной бомб в СССР Н. А. Дмитриеве)”. Насочваме вниманието на нашите читатели не защото авторът е от български произход, а защото от български произход е и неговият герой. Проф. Станчев посочва и кой открива това: българинът проф. Никола Чаракчиев, който сега живее и работи в Чикаго.

Негова е публикацията „Потомци на Ботевия четник Костадин Х. Костов живеят в Русия” (сп. „Родознание”, бр. 1, 2009 г.).  Заслугата на проф. Станчев е в това, че той ни представя първата подробна биография на Николай Александрович Дмитриев. И забележете: той използва като главен източник документите, съхранявани в личния фонд на ботевия четник Костадин поп Димитров хаджи Костов в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. А тези документи са предадени от дъщерята на ботевия четник – съветската гражданка Мария Корсакова.
Оцелелият ботев четник успява да емигрира в Одеса, тогава в Русия, където завършва военното си образование. След Освобождението на България си взема за булка българка от Сливен, служи в руската армия.

Събитията около 1917 г. и последствията от тях не подминават членовете на неговото семейство. И въпреки това внукът Коля, който от 6-8 годишна възраст без проблеми решава трудни алгебрически и геометрически задачи, е забелязан и признат за дете-чудо и заедно с родителите си е преместен в Москва, където за него започват да се грижат известни педагози. На 15 години, след като става победител в първите организирани в СССР математически олимпиади, Н. Ал. Дмитриев е вече студент в математическия факултет на Московския държавен университет. На 18 години е вече аспирант и публикациите му стават известни в много страни по света. Блестящите перспективи пред него са без всякакво съмнение, но точно тогава, през август 1945 г. над Хирошима и Нагазаки са взривени американските атомни бомби.

 Тогава младият учен решава да се посвети на друго – да даде своя принос при създаването на съветската атомна бомба, която да възстанови така необходимия паритет между двете велики сили. Главоломната кариера на младия учен остава тайна за широката общественост. А авторитетът му достига до такава степен, че когато към академик А. Н. Колмогоров се обръщат с молба да бъде внедрена в съответния секретен научен институт електронно-изчислителна машина, той отговорил: „Че за какво ви е тя – та вие си имате Коля Дмитриев!”…

В спомените си за него академиците А. Д. Сахаров и Я. Б. Зельдович пишат: „У Коля, може би единствен сред нас, имаше искра Божия… Иначе тихо и скромно момче, но на практика ние треперехме пред него като пред висш съдия”. (Вероятно и за това са го наричали „Сивия кардинал”…) „Тихото и скромно момче” е автор на математическия модел на термоядрените синтези в съветската водородна бомба. Част от неговите научни разработки и днес се използват при създаването на нови технологии. Самият внук на ботевия четник, възприеман като „нелегален академик”, никога не възприема  Събитията около 1917 г. и последствията от тях не подминават членовете на неговото семейство.

И въпреки това внукът Коля, който от 6-8 годишна възраст без проблеми решава трудни алгебрически и геометрически задачи, е забелязан и признат за дете-чудо и заедно с родителите си е преместен в Москва, където за него започват да се грижат известни педагози. На 15 години, след като става победител в първите организирани в СССР математически олимпиади, Н. Ал. Дмитриев е вече студент в математическия факултет на Московския държавен университет. На 18 години е вече аспирант и публикациите му стават известни в много страни по света.

 Блестящите перспективи пред него са без всякакво съмнение, но точно тогава, през август 1945 г. над Хирошима и Нагазаки са взривени американските атомни бомби. Тогава младият учен решава да се посвети на друго – да даде своя принос при създаването на съветската атомна бомба, която да възстанови така необходимия паритет между двете велики сили. Главоломната кариера на младия учен остава тайна за широката общественост. А авторитетът му достига до такава степен, че когато към академик А. Н. Колмогоров се обръщат с молба да бъде внедрена в съответния секретен научен институт електронно-изчислителна машина, той отговорил: „Че за какво ви е тя – та вие си имате Коля Дмитриев!”… В спомените си за него академиците А. Д. Сахаров и Я. Б. Зельдович пишат: „У Коля, може би единствен сред нас, имаше искра Божия…

Иначе тихо и скромно момче, но на практика ние треперехме пред него като пред висш съдия”. (Вероятно и за това са го наричали „Сивия кардинал”…) „Тихото и скромно момче” е автор на математическия модел на термоядрените синтези в съветската водородна бомба. Част от неговите научни разработки и днес се използват при създаването на нови технологии. Самият внук на ботевия четник, възприеман като „нелегален академик”, никога не възприема идеята да му бъде присъдено званието доктор на науките, но се отнася с уважение към официалните академици, защото „ … те по-бързо от останалите разбират това, което им се обяснява”.

И въпреки че постиженията му са достойни за Нобелова награда, промените в Русия след падането на Берлинската стена го изместват от възможната публична изява. Николай Ал. Дмитриев си отива от този свят тихо и незабележимо през 2000 г., забравен и недооценен. И неудобен, защото никога не се отказва от своята теза, че след създаването на водородната бомба в Русия най-важната задача е не създаването на нова термоядрена бомба, а преобразуването на вътрешната политика на страната, построена върху грешните рецепти на Роза Люксембург…

Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история