Световният ден на думата „Благодаря“, който се отбелязва на 11 януари, ни припомни, че тя е на път да изчезне от речника ни. Все по-рядко намираме повод да я изречем или я пускаме в употреба само към непознати – в магазина, банката или в автобуса.

„Най-учтивата“ дата в годината обаче ни спря за малко, за да се сетим как в детството мама ни е учила на вълшебните думи „моля“ и „благодаря“, а после постепенно сме ги забравили. С оправданието, че не са заслужени, сме готови да нищим с часове кривините си, когато магическата дума може да излекува мигновено лошотията и да изгони демоните. Колко пъти горчиво съжаляваме за думите, хвърлени като камък към приятели, колеги и роднини!

Затова хубаво е да си спомним притчата, в която бащата казал на сина си, който имал опърничав и лош характер, да забива пирони във вратата всеки път, когато се скара с някого и го нагруби и да ги вади, когато каже добра дума. Момчето забивало пирони, докато с ужас видяло, че не останало празно място и започнало да бъде добро с хората, докато постепенно успяло да извади всички пирони. Но дупките останали.

Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но белегът от раната ще остане завинаги, казал бащата. Та пробвайте всеки ден с по едно „благодаря“, дори някой да ви погледне накриво. И наблюдавайте внимателно как гневът ще се стопи като лед. Така е по-добре, нали? Само с малко уточнение – нека ласкавата дума бъде от сърце.