Около 700 000 българи в страната живеят с по-малко от 100 лева месечно. Така на практика всеки десети българин е в риск от дълбока бедност. Децата, безработните, неграмотните и възрастните са най-рисковите групи. Това показва анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ), като данните са за 2013 г.

Най-ниската линия на бедността – т. нар. „дълбока бедност“, е за хора с доход 40 на сто от медианния доход на глава от домакинство. Този медианен доход за 2013 г. е близо 3000 лева годишно или 250 лева на месец, сочат данните на НСИ. Това означава, че близо 700 000 души живеят с доход под 100 лева месечно, а като бедни се определят 1.5 милиона българи, които живеят с до 150 лв. месечно, показват изчисленията на ИПИ.

Тази група сериозно изостава от доходите на средната класа и най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност, коментира икономистът Петър Ганев от института.

Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните на трудовия пазар. На практика всеки втори безработен (около 190 хил. души) попада в риск от бедност, а всеки трети – в риск от дълбока бедност, посочи Ганев.

Това са около 190 хил. души. Общата картина показва, че рискът от бедност при безработните е почти седем пъти по-голям от този при заетите.

Децата

Децата са най-рискова група от бедност, показва изследването. Според него 335 хиляди малчугани под 18-годишна възраст живеят с по-малко от 150 лева на месец, а 205 хиляди – с по-малко от 100 лева месечно.

В голяма част от случаите става въпрос за семейства с един родител или многодетни семейства, които имат малцинствен профил. При тях рискът от бедност е най-висок – две трети от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Проблемите, свързани с училищното образование, което не променя съдбата на децата, живеещи в гета, са водещи при тези групи.

Възрастните

При възрастните хора рискът от бедност също е голям, но тази група е далеч от понятието дълбока бедност. Според изследването около 440 000 пенсионери живеят с доход под 150 лева месечно, а 100 хиляди с по-малко от 100 лева на месец.

Проблемите на пенсионната система у нас имат водещо значение за бедността сред възрастните у нас. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи. Рисковете при жените са чувствително по-високи, като делът на бедните възрастни жени над 60 години е 30 на сто спрямо 20% при мъжете. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Работещите бедни

Работещите бедни остават по-малко рискови и не са изложени на дълбока бедност – едва един на всеки 20 работещи е в риск от дълбока бедност, показва изследването на ИПИ.

Работещите са близо 3 милиона души, което означава, че около 210 хил. заети попадат под линията на бедността. Заетите в риск от бедност са предимно хора с минимални заплати и на непълно работно време.

Факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно и тези с висше е огромна.

На регионално ниво

Профилът на бедността е различен и на регионално ниво. Водещи фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. На практика това показва, че регионална политика трудно може да се води централизирано, смята Петър Ганев.

Дълбоката бедност се генерира сред населението без трудови доходи, каза икономистът. По думите му социалната политика е правилно ориентирана към децата, но не така насочена към бедните. Опитът за максимален обхват на социалното подпомагане към децата е оправдан, но естествено води до по-нисък ефект върху другите рискови групи, посочи икономистът.

Политиките трябва да бъдат ориентирани към нови работни места, защото само това ще повлияе на групите, които са в най-голям риск от бедност, така че тези хора да започнат да работят, смята Ганев. Относно възрастните хора в пенсионна възраст от ИПИ препоръчват по-дълго участие на пазара на труда.