Инфлацията расте, пряко ощетява покупателната способност на всички българи и свива все повече потреблението
Българите поемат твърд курс към оцеляване в беднотията и не просто свиват колана, а вече вадят скритите резерви.
Според най-новите данни на статистиката средната работна заплата от януари 2010-а до юни 2011-а е нараснала с 12,9%, т. е. с около 80 лв. Инфлацията обаче я е подяла с 5,7% и издръжката на живота е скочила с 6,8%. За да живее нормално, на човек от домакинство сега му трябват 528,14 лв. месечно при 489 лв. в началото на миналата година. Но средномесечният общ доход на човек (289 лв. сега) е едва 54,8% от необходимите средства за живот.
“Сиромах човек – жив дявол”, твърди стара поговорка, но сега и дяволиите не помагат особено. За да посрещнат разходите си, да покрият борчове към банки, топлофикация, данъчни, хората започнаха да продават и земеделски земи, останали им в наследство от дядовци и бащи. Пестят от нови дрехи, лишават се от някои удобства, не купуват мебели и домакинска техника, а… кътат парите в банките за черни дни.
Видят ли голям зор, ипотекират имот, вадят скритите златни бижута и залагат или по-често продават сватбени халки и огърлици. От това се вземат добри пари веднага, нищо че в бъдеще сделката може да се окаже “кон за кокошка”.
Инфлацията расте, пряко ощетява покупателната способност на всички българи и свива все повече потреблението. Изчислена през калкулаторана националната статистика, тя е 5,7% за година и половина (от януари м.г. до юли т.г.).За първото тримесечие на тази година доходите на домакинствата са намалели с 2,1% спрямо същия период на миналата, показват данните на статистиката. А за полугодието издръжката на живота е нараснала с 6,8%, съобщиха от Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ. Средномесечният общ доход на човек (289 лв.) е едва 54,8% от необходимите средства за издръжка на живота. Средната работна заплата от януари м.г. поддържа сравнителна стабилност и в числа е нараснала (виж таблицата в галерията), но приходите извън заплатата са паднали с повече от 60%.
България е на трето място по бедност в Европейския съюз. Доходите на 21% от населението у нас са под екзистенциалния минимум, показва външно изследване. Според ИССИ обаче 28% от домакинствата у нас са под границата на бедност (198,48 лв. сега), изчислена според потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги. Тези, които преживяват с доход на човек до 240 лв., са 42,4%, а “богатите” – с доход над издръжката на живота (528,14 лв. за юни) са само 8,1%.
77 на сто от депозитите са за по-малко от 1000 лева
Българите трупат ударно пари в банки. Това е тенденцията от началото на кризата, отчита статистиката на БНБ.
Според данните обаче най-масовият депозит у нас е за по-малко от 1000 лева. Такива са 77 на сто от влоговете в България. Колкото и да намаляват потреблението си, българските домакинства не могат да съберат сериозна сума “бели пари за черни дни”. Общият брой на домакинските депозити у нас в края на юни тази година е 12,190 милиона. От тях 9,379 милиона са на стойност до 1000 лева.
Прави впечатление, че спестителите на дребни суми държат на депозит по-малко пари като обща стойност, отколкото 492-ма, сложили на влог над 1 милион лева. Депозитите за над милион са на обща стойност 1,2 милиарда лева, докато масовите малки влогове са за 1,036 милиарда лева, сочат актуалните данни.
Според статистиката на централната банка в края на юни спестените пари на населението в банките са за 28,421 млрд. лева. Това означава, че в края на първото шестмесечие на тази година средният размер на един депозит в банковата система е 2331 лева. Преди година – в края на юни 2010 г., депозитите са били 12,291 милиона броя, а общата им стойност е била 25,539 млрд. лева. Средният влог е бил за 2077 лева. Оказва се, че средният спестител е внесъл в банка 254 лева за една година.
Анализ на спестяванията на населението у нас през 2010 г., изготвен от Уникредит Булбанк, показа, че около 5% от българските домакинства държат преобладаващата част от парите на депозит в банките. Тенденцията, която се запазва и през тази година, е големите депозити да се увеличават, а семействата, които държат малко пари на влог, да ги изтеглят. Според експерти увеличаването на обема на спестявания в банките не е признак за натрупване на богатство от българските домакинства. По-скоро те свиват разходите си поради несигурност за работните си места и общата икономическа обстановка в страната.
Нарастването на депозитите за над 1 милион лева означава, че предприемачите предпочитат да не инвестират в икономиката или че продават бизнес начинанията си. Това е обяснението за ръста на милионните депозити с 66 за 12 месеца – от миналия юни до сега.
Хората с доходи около 500-600 лева месечно не само не успяват да пестят, но и често прибягват до услугите на фирми за бързо кредитиране. Скъпите бързи заеми се използват за потребление, но често и за плащане на битови сметки и изостанали вноски по банкови кредити. Небанковото кредитиране е и единственият вариант пред търговците на плодове и зеленчуци, които така финансират покупката на стока от производителя.
В края на юли тази година българските домакинства са изтеглили от търговските банки кредити на обща стойност 18,962 милиарда лева.
Земеделска земя не се продавала? Да, ама не!
Поколения българи са слушали от родителите си, че семейната нива не се продава. Че земята е най-ценното нещо и ще осигури прехрана за фамилията и в тежки дни.
“Този строй отмина. Вече сме в капитализма. А там земята е актив, инвестиционен обект, който се търгува свободно”, коментира икономистът Емил Хърсев.
В земеделските райони тази година се разгоря незапомнена търговия с ниви. Данните на Агенцията по вписванията показват, че по динамика пазарът достига върховите предкризисни години – 2007-а и 2008-а. А в 30 района на страната броят на сделките чупи рекорди.
В Северозападна България двете общини с най-ниска заетост са Димово и Ружинци. Към края на 2010 г. в първата безработицата е 31,4%, във втората – 23,8%. Сделките с имоти в двете общини се изповядват в службата по вписвания в Белоградчик. Там за първото полугодие на т. г. продажбите набъбват с 60% спрямо първите шест месеца на 2010 г.
Ниски доходи, мизерия и дългове са основните мотиви на жители от Видинския край, които продават земята си. “Все по-често клиенти предлагат имотите си за продан заради неплатени кредити към банки”, поясниха от агенция “Имоти Каменова”. Вместо да загубят ипотекираните си жилища, хората се разделят с нивите си.
Работещите в района получават едни от най-ниските заплати в страната. Борчовете се трупат и хората опират до последния къс земя, останал им в наследство, коментират посредници.
Заради тежките финансови проблеми видинчани продават, вместо да се възползват от многото оферти на фирми арендатори. “Хората са стари, с малки пенсии. Не могат да вържат двата края, а земята им пустее. Затова продават”, казаха от кметството в с. Големаново.
“Решението на един човек или семейство да продаде нивата е породено от две основни причини. Първата е в резултат на кризата, недоимъка и търсенето на всякакви начини за запълване на дупките в семейния бюджет. Вторият мотив е, когато хората имат нужда от пари за покупка на друг имот, за закъсали роднини или за издръжката на деца и студенти”, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Дългове слагат жилища на тезгяха
На столичния жилищен пазар не спират да се появяват собственици, притиснати от дългове към “Топлофикация” и в по-малка степен към “Софийска вода”. Анализи на агенции показват, че между 5 и 10% от продавачите се разделят с жилищата си заради фактора “натрупани големи сметки”.
От “Топлофикация София” съобщиха, че само от началото на годината са завели над 11 000 дела за непогасени дългове.
Нормативната уредба защитава частично лицето, натрупало сметки за комунални услуги. В случай че компанията го осъди, апартаментът или къщата не подлежат на изземване само ако длъжникът и членовете на семейството, с които живее, не притежават друг жилищен имот.
От столичната “Топлофикация” казаха, че търсят всякакви възможности да не се стига до съдебни дела. Дружеството напомни на абонатите си, че могат да сключат споразумение за разсрочване на дълговете.
Хищници изкупуват семейните бижута
Нараства броят на хората, които прибягват до крайни мерки, за да се спасят от кризата. Все по-разпространена практика става продажбата на семейни бижута. Това заяви за “Труд” председателят на Съюза на златарите Димитър Алексиев. В момента подобна сделка обещава двойна, дори тройна печалба в сравнение с предходните месеци. Ако сега продадете златна халка, ще вземете добри пари, но е абсурдно впоследствие с тях да закупите подобно бижу. Няма начин в дългосрочен план продажбата да укрепи семейния бюджет, уверява Алексиев.
Заради увеличените продажби на ценности набира скорост и появата на фирми, занимаващи се именно с изкупуването на старо злато.
“Златно време за хищниците, които изяждат живи неориентираните животни.” Така определя пазарната ситуация Алексиев.
Председателят на Съюза на златарите призна, че не може да се ориентира какъв е пътят на бижутата, след като попаднат в “хищнически ръце”. Според него външните фирми са измислили удобен начин за “пране на пари”. Те вероятно рафинират златото и го продават с 10% по-скъпо от борсовата му цена. Проблемът бил, че за регистрацията на подобна фирма не е необходимо нищо повече от издаването на свидетелство за съдимост, което почти не ограничава навлизането на мними лица в бранша. Съюзът на златарите е уведомил финансовия министър Симеон Дянков за ситуацията преди месец.
Рекордните цени на златото на световните пазари неминуемо ще ударят бижутерския бизнес у нас. Браншът променя цените на скъпите артикули всеки ден, като сверява данните от Лондонската борса.
Loading ...
