Днес Петър Стоянов трябва да даде отговор ще се кандидатира ли за Конституционния съд (КС) или не – според срока, който той сам си поиска. След вчерашния дебат в парламента по старта на нов избор за конституционен съдия Петър Стоянов няма никакъв друг разумен ход, освен да откаже предложената му номинация. Не само и не толкова защото в цивилизованите държави не е прието този, който е бил президент, да става съдия или да заема друга някоя службица. Бившият президент държи в залог авторитета на държавата, на него му подхожда да се занимава с обществена дейност, да оглави фондация, да стане лице на благотворителни и хуманни каузи, да се ангажира като посланик на доброто.

Държавата му предоставя прилично възнаграждение, офис, привилегии, от него се очаква да се държи на висота. Все пак това са правила, които са в сила в нормалните държави. А у нас, ако има поне малко чувство за самосъхранение, Петър Стоянов ще откаже номинацията, след като и цялата парламентарна опозиция вкупом обеща бойкот на неговата кандидатура, принудена от безпардонния и арогантен начин, по който премиерът я лансира. Факт е, че Бойко Борисов е по своему невинен – той не осъзнава моралния и политически гаф, който направи. Дори българската парламентарна опозиция, чиято най-заветна мечта е да се събуди присъдружна на властта, не можа да преглътне това.

Иначе всяка драма, продължила прекомерно дълго без развръзка, рано или късно се изражда в гротеска.

Две седмици всички в държавата чакаха да разберат дали Венета Марковска ще се откаже от поста на конституционен съдия. Сега вече трети ден всички чакат дали Петър Стоянов ще приеме или откаже номинация за конституционен съдия. Съспенс.

От Конституционния съд подават сигнали, че в състав от 11 човека не могат нито да изберат председател, нито да заседават… Те и предишния месец не заседаваха, защото оценяват като противоконституционна новата разпоредба в закона, според която мандатът на действащите съдии продължава и след изтичането на 9-годишния конституционен срок – чак докато новоизбраните съдии положат клетва (чл.11,ал.3 от Закона за КС). Понеже няма кой да атакува тази норма пред КС, тя е действаща, така че в момента КС би следвало да е в пълен състав от 12 човека, а не 11. На 15 ноември трима съдии положиха клетва, значи един мандат още тече – само дето не се знае дали на Емилия Друмева или Георги Петканов. Такава поне е буквата на закона.

И отново съспенс

Скандалното е, че в момента на 240 народни представители в парламента, имащи право да предложат кандидатури за конституционни съдии, изобщо не им хрумва да направят това. Всички чакат какво ще реши Петър Стоянов, а ако той откаже – всички ще чакат какво ще реши премиерът. Срокът за номинации е до 30 ноември.

„Няма нужда да ме издигате, защото съм спуснат“. Този популярен навремето лаф припомня известен адвокат. Днес той изглежда отчайващо актуален на фона на някои актуални топ номинации за високи постове в държавното управление – за конституционни съдии и за главен прокурор. (Няма да кажа коя е спуснатата номинация за главен прокурор, да видим дали някой ще се сети.)

По времето на социализма официалната кадрова политика на партията беше „спускането“ на началници. Днес шефовете на държавата ни убеждават, че, каквото и да ни се струва, всъщност сме свидетели на невиждано прозрачен и честен избор, резултат на държавническа мъдрост и безкористно усилие.

Всъщност, шефът на държавата е един. При Него отиде във вторник Венета Марковска, за да му се отчете, че подава молба за пенсиониране. Тогава тя все още беше съдия и зам.-председател на ВАС, избрана за член на КС от Народното събрание. Но никой не се усъмни, че е правилно да получи първо одобрението на премиера. (Той пък публично й благодари вчера, че след като я помолил за трети път да се пенсионира и тя кандисала.)

От Неговите уста в понеделник прозвуча благословия за първия кандидат за главен прокурор Сотир Цацаров – „най-добрия окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“.

По Негова поръка

председателят на СДС пое ангажимент да номинира кандидат за конституционен съдия, а премиерът гарантира, че ще осигури гласовете на всички депутати от ГЕРБ, без значение кой е той.

Едва ли някой се съмнява, че сценарият на театрото с неприетата клетва, което се разигра на 15 ноември в Конституционния съд, е минал през Неговото одобрение. (По-скоро е учудващо, че куп здравомислещи хора през последните дни признаха, че макар и с това да е нарушен духът на закона, по-важното е, че е преодоляна институционалната криза.)

Която криза, без съмнение, е предизвикана пак с Негово знание. Но Той никога не носи отговорност. Нищо, че в ГЕРБ никой не смее да кихне без Негово позволение. Няма нужда да се суспендира конституцията. Тя и без това не работи.

Някой си Емил Кабаиванов, лидер на СДС, на когото така и не можаха да научат името дори ресорните журналисти, доживя звездния си миг – лично Той го извика, за да му възложи номинирането на нов конституционен съдия. Според правосъдния министър Диана Ковачева и шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова, това не означавало, че изборът е предопределен. Много било важно какво ще стане на изслушването. Всички други освен тях знаят, че няма никакво значение какво ще стане на изслушването. Всъщност, идеята е на изслушването да не стане нищо – още откакто едни НПО си позволиха да изпратят неудобни въпроси до кандидатите за ВСС от парламентарната квота, та се наложи едно друго НПО да пише писмо до Фидосова с молба въпросите да се цензурират – сред тях имало много лични, пък и неотносими… Не можело да се задават притеснителни въпроси на кандидатите за висши държавни длъжности, размахаха пръсти госпожа Фидосова и цензуриращото НПО. Самата идея, че за един такъв кандидат може да има неудобен въпрос, на който той не в състояние да отговори, макар да не от лично естество, означава че този кандидат не става за поста. Без повече обсъждане.

Европейската комисия не коментира личности, а процедури

Това по същество заяви говорителят на комисията Марк Грей на 5 ноември т.г. по повод дефектите в избора на Венета Марковска. „Ние няма да навлизаме в коментари за качествата на въпросната личност, сега от българските власти зависи да решат как ще продължат напред по този случай. За комисията е достатъчно да постави въпросите за процедурите, следвани от парламента…“

Това, което важи за избора на Марковска, би следвало да важи и за избора на всеки следващ – конституционен съдия, главен прокурор, главен инспектор и т.н. Няма обяснение защо премиерът и депутатите от мнозинството смятат, че ЕК ще приеме за нормална процедура за избор на конституционен съдия от парламента, стартирала след уговорена номинация от премиера и при изричното нареждане, че депутатите от управляващото мнозинство до един ще гласуват за предложения кандидат. Не по съвест, а по нареждане на премиера.

Ама златен да е кандидатът и бисери да се ронят от устата му, колчем проговори, все тая. Той трябва да е избран в прозрачно и честно състезание, не може да е наложен от премиера. Бил той конституционен съдия, главен прокурор, главен инспектор и т.н.

Проблемът е, че управляващите от ГЕРБ вече пета година не могат да разберат, че политическият процес е отговорност отначало докрай, а не детска градина, където можеш да се пазариш с учителката кой първи е започнал. Евтините триковe с „нашата кандидатура“ и чуждата номинация не минават, когато държиш мнозинството в парламента и правителството. Тогава всички приети закони, всички попълнени изборни длъжности, всички изготвени процедури са твоя отговорност. Властта по принцип означава отговорност. У нас основната грижа на премиера и съратниците му е да намерят кой да им свърши мръсната работа.

Тия дни един силно фрустриран юрист ми сподели: Всъщност самият термин rule of law е създаден за да подчертае разликата с rule of man, но не мога да не се запитам какъв ти law, какъв ти man?…

Истината е, че в тази история всички действащи лица (институции) показаха отчайваща липса на морал, незачитане на законните правомощия на държавните институции и разделението на властта, неспособност да поемат отговорност, задкулисие и откровено невежество дори по отношение на конституцията и закона. Достатъчно е дори да се прочете стенограмата от вчерашното заседание на парламента.

Коментарът е препечатан от сайта „Правен свят“