НС сложи точка на строежите в 100-метровата зона след плажната ивица

Народните избраници се захванаха на извънредното си следобедно заседание и с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Именно измененията в този закон са втора точка в дневния ред на допълнителното парламентарно заседание, което започна с премахване на ветото на държавния глава по отношение на уседналостта при покупката на българска земя и трябва да завърши с промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Почти без дебати народните представители приеха текстовете от този закон, като най-неуморен да докладва бе вносителят му Борислав Гуцанов от левицата.

Една от съществените поправки в Закона за Черноморското крайбрежие е предложението на БСП преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други дейности да могат да се поставят и в т. нар. зона А на Черноморското крайбрежие, която обхваща 100 м от брега.

Според поправките преместваемите обекти на първа линия не трябва да надвишават установените в устройствения план показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и да не се намалява определената минимална озеленена площ.
Най-високата част на обектите за търговски и други обслужващи дейности може да е до 3,6 м. Идеята на вносителите на тази промяна е да се махне забраната на предишните управляващи за поставяне на преместваеми обекти именно в тази зона А.

„Промените въвеждат много по-добър ред и показват волята на Народното събрание да се организира така дейността с използването на Черноморското крайбрежие, за да бъде в интерес на летовниците„, изтъкна депутатът от БСП Янаки Стоилов.

Резултатът бе положителен за промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, тъй като след дълго представяне бяха приети.

С приетото днес се слага точка на възможността да се коментират дори строежи в зона А – стометровата зона след плажната ивица.
Това обяви по-късно червеният депутат Борислав Гуцанов в кулоарите на НС след окончателното приемане на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Стана ясно, че и част от заведенията по плажовете ще бъдат намалени, но това според социалиста е правилната насока.

Самият закон е силно рестриктивен. Има период между 10 и 12 години, когато почват строежите на големите хотели по Черноморието през 1996-1998 г. до 2008 г., когато няма закон, който да отрегулира тези строежи, разясни Гуцанов.
Може да има хора, които да харесват тези строежи и тези хотели, лично моето мнение е, че се е прекрачила границата на разумното, прецени той, като разясни, че хотелите, които се появяват сега, са със стари разрешения за строежи.

Гуцанов разясни нагледно приетите законови промени със следния пример. Ако човек притежава по Черноморието парцел от 1 декар, то едва 20% от него могат да бъдат застроени.
Тоест 200 квадратни метра максимум ще бъде основата, а височината може да е не повече от 7 метра – тоест до два етажа. 10 % от площта е за пътеки, а останалите 70% за озеленяване – минимум половината обаче трябва да е в дървесни видове, за да не се хитрува за тревната площ.

По-ясни и рестриктивни от тези параметри трудно бихме могли да приемем и да направим, увери Гуцанов, като подчерта, че няма да се правят никакви изключения дори за европейски проекти.
Единствено изключения може да има при подземна инфраструктура и други необходимости, свързани с отбраната на държавата.

Предложенията от еколозите значеха да няма абсолютно нищо по плажовете – а туризъм трябва ли да има в България, запита реторично социалистът, за да обясни защо депутатите още на ниво комисия отхвърлиха предложенията на еко активисти по същия законопроект.