Излезе от печат и вече е литературен факт поетичният сборник на влюбената в Несебър Русина Руменова-Торосян „По спиралата „.Първият тираж на книгата е предназначен за тесен кръг приятели и близки,но скоро тя ще присъства и в библиотеките и книжарниците на община Несебър.За да докаже,че красотата,любовта и очарованието могат да се проектират и от далечна Америка,защото нежната поезия на Русина достига по спиралата на чувствата до сърцата .
Честито и попътен вятър в платната до следващата книга,Русина ,от екипа на Несебър нюз,както и от многото приятели от Несебър и България !
Русина Руменова е родена през 1971 г в гр. София. Завършва основното си образование в гр. Несебър, а след това Френската гимназия в гр. София. Баща и инж. Румен Спиров е известна личност от гр. Несебър, а майка и е геолог от гр. София.
През 1990 година Русина е приета да следва в Сорбоната в Париж- История на изкуствата, но става така ,че заминава за САЩ, в Лос Анжелис, където се установява със своят съпруг и родителите си . Има син на 16 години.
След няколко години , създава в и развива собствена застрахователна агенция. Русина е добре известна сред българската общост в Лос Анжели с и други градове на Калифорния.
Романтична по натура, подтикната от носталгията по България, безгрижното си детство в любимия град Несебър и любовта към морето, в малкото си свободно време Русина пише стихове.
Публикуваме две от нейните стихотворения ,намерили място в първата и книга:
ГЛАРУСИ
До днес,когато се събуждам,
далеч от теб-
накрай света,
твойте гларуси,
Несебър,чувам,
да ме будят рано в утринта.
Гнезда в сърцето ми са свили-
следа незаличима те са в мен.
В небето ми кръжат незабравими,
частичка са от теб-
и част от моя ден.
…………………………………..
АВТОПОРТРЕТ
Аз не съм слънчево момиче,
не от ясни небеса са моите очи,
не от разцъфнали цветя са ми косите
и няма вплетени в тях лъчи….
Аз съм есенна и тъжна,
със средиземноморско ,матово лице,
по душа меланхолична и дъждовна,
с мъгливо и променливо сърце.
Имам водорасли в косите,
пясък полепнал от детските дни,
неспокойно море са ми очите,
тъмни като неговите дълбини.
От себе си не мога да избягам.
Бог ме е създал да виждам в тъмнина.
Всяка земна болка да усещам,
да навявам сякаш все тъга.
Но поезия,от мен родена,
минала през мойта тъмнина,
кристализирала и вдъхновена,
носи най-пречистената светлина.
Loading ...
