Като не издава забрана на строителството по ЗЗТ

До 2009 г. всички институции са убедени, че местността трябва да се запази, докато бъде обявена за защитена

 

 Полина Паунова, Борис Митов

Мълчаливото бездействие на министъра на околната среда и водите Нона Караджова е станало основна причина за започването на строежа на „комплекс от еднофамилни къщички“ в местността „Иракли – Емине“, който провокира организирането на масов протест пред парламента в понеделник.

Причината е, че Караджова не е издала заповед за забрана на строителството там по чл. 45 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), каквито правомощия има по закон. Вместо това е забранила строителството в някои части от местността по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Разликата е, че евентуална забрана по ЗЗТ, каквато вече веднъж е налагал бившият екоминистър Джевдет Чакъров през 2006 г., би обхванала абсолютно цялата територия, позната като „Иракли – Емине“ и не би допуснала строителство в отделни зони, част от Подробния устройствен правилник на Несебър.

Според официалните обяснения на министър Караджова и строителя „Емона 2000″ ЕООД, парцелът, върху който се строи, не е включен в забранените за строителство зони. Те са определени със заповед на екоминистъра от 2009 г. по Закона за биологичното разнообразие, уточни в понеделник пред Mediapool шефът на дирекция „Натура 2000″ в МОСВ Николай Недялков.

По думите му към момента няма нужда министърът да подписва заповед по Закона за защитените територии, тъй като вече е издала забрана по другия закон. От ведомството обаче хлъзгаво избягват момента, че министерската заповед по ЗБР не е с пълен обхват и позволява частично строителство.

Междувременно самият предшественик на Караджова – Джевдет Чакъров, коментира пред Mediapool, че „има основания за заповед (по ЗЗТ – бел.ред.), но това си е решение на министъра“. На същото мнение е и юристът на „WWF България“ Любомир Костадинов. Според него фактическите обстоятелства от 2006 г. досега не са се променили.

„Искането за обявяване на защитена територия не е прекратено, няма пречка да има забрана за строеж“, обясни Костадинов. „По целесъобразност трябва да се наложи отново забрана… Има и законови начини – може да започне нова процедура или просто да се довърши старата“, смята той.

Основанията за забрана по ЗЗТ са налице, но забрана няма

„Няма фактическа промяна на обстоятелствата. Но срокът е изтекъл и директорът на РИОСВ – Бургас е решил, че след като няма решение за обявяване на заповедта за защитена зона, нито обявяване на нова защитена територия, може да разрешава строеж и всъщност е допуснал тази процедура“, обясни пред Mediapool Тома Белев от „Зелени Балкани“.

Има предложение Иракли да бъде защитена територия, но за това никой не се е произнесъл, каза още Тома Белев. Такова решение, обаче ще бъде възпрепятствано за териториите, на които се строи, допълни той.

„За мен основен проблем е докъде е строителството, защото си направих труда да вляза в сървара на МРРБ и да видя колко е най-близката точка на имота до прибоя на морето. Там е записано, че отсоянието е 44 метра. Ако съдим от снимките, подобно отстояние няма. Затова трябва геодезист на място на провери дали твърдението им е вярно. Тъй като от снимките виждам избутване на пясък, което ми говори, че става дума все пак за дюни. Да, те може да са силно повлияни, но все пак са дюни“, уточни Тома Белев.

Според него разстоянието между прибоя и строежа е не повече от 20-тина метра. „Пак подчертавам, това е извод на око, задължително трябва да бъде направена оценка от геодезист“, допълни Белев.

На въпрос колко време е необходимо за експертна оценка от страна на държавата, за да се прецени дали една територия отговаря на критериите за защитена, експертът отговори, че сроковете за произнасяне са между 6 месеца и две години.

„Мога да кажа, че ако са само плажовете, които са държавна собственост, една подобна оценка може да мине за няколко месеца. Това се обаче се случва при положение, че има добра воля от страна на държавата, тъй като държавата участва само в комисията, и то като собственик“, каза още Белев, обобщавайки, че „срокове от 6-7 години са твърде учудващи“.

Хронология на променливата забрана

От август 2006 г. до края на мандата си през юли 2009 г. Джевдет Чакъров е издал общо 3 заповеди за забрана на строителството и сечта в тази територия, тъй като е била открита процедура по обявяването й за защитена.

Първата заповед на Чакъров е обжалвана пред съда от фирмата-инвеститор „Емона 2000″ ЕООД, но претенциите й са отхвърлени, тъй като магистратите приемат, че министърът се е придържал изцяло към правомощията си в Закона за защитените територии (ЗЗТ) и няма никакво нарушение.

В общо трите заповеди за забрана на строителството в Иракли, с които Mediapool разполага (една по ЗЗТ и две – по ЗБР), подробно са изброени всички причини, по които са налагани забраните. Към онзи момент с мотивите на МОСВ са били съгласни Върховният административен съд (ВАС) и Върховната административна прокуратура, видно от решението на ВАС, с което жалбата на строителната фирма е отхвърлена.

След встъпването си в длъжност настоящият екоминистър Нона Караджова спира да издава подобни забрани. Неясно защо все още не е приключила и процедурата по обявяване на местността „Иракли – Емине“ за защитена. По този начин на практика желанието на „Емона 2000″ да строи мълчаливо е било удовлетворено от правителството, тъй като МОСВ не е приложило законните си правомощия по гарантиране целостта на територията.

Още в средата на август 2006 г. бившият министър на околната среда и водите издава заповед, с която забранява категорично всякакви строителни дейности в местността. Причината е, че е открита процедура по обявяване на територията за защитена – по предложение на Българска фондация „Биоразнообразие“, СНЦ „Зелени Балкани“ и Сдружение за дива природа – Балкани.

В заповедта подробно са изброени всички природни местообитания и биологични видове, които трябва да бъдат защитени от възможността да бъдат засегнати или унищожени при евентуално строителство. На практика обхваната е цялата местност, независимо дали строителството и сечта се извършват на 44 метра отстояние от дюните на плажа, както твърдят от „Емона 2000″.

Сред въпросните местообитания попадат „постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини; естуари; съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна; едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси; стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium (Гърлици); зараждащи се подвижни дюни; подвижни дюни с Ammophila arenaria (Амофила) по крайбрежната ивица (бели дюни); полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (Власаткови – Овсигови); източни гори от космат дъб; панонски гори с Quercus petraea (Скален дъб) и Carpinus betulus (Габър), както и балкано-панонски церово-горунови гори“.

Тогавашният екоминистър се е мотивирал, че издава забраната в „защита на важни държавни и обществени интереси – осигуряване съхраняването и устойчивото развитие на приоритетни за опазване типове редки местообитания, световно застрашени и уязвими видове от дивата флора и фауна, включени като предмет на опазване в националното законодателство на Република България и международните актове в областта на защита на природата, както и за запазване на местообитания на видове със значение за Европейската общност, които ще бъдат включени в Националната екологична мрежа от защитени зони, съвместима по предназначение и структура с Общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000″.

Според ВАС екоминистерството законно е упражнило правомощията си

На 20 март 2007 г. 3-членен състав на ВАС отхвърля на първа инстанция жалбата на управителя на „Емона 2000″ ЕООД – Добрин Иванов, срещу забраната на всякакъв тип строителство в местността. Мотивите на съдиите изцяло съвпадат с основанията, които са посочени и в заповедта на министъра.

„Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за защитените територии, когато съществува опасност от унищожаване или увреждане на територии, предложени за обявяване за защитени, министърът на околната среда и водите може със заповед да забрани или ограничи ползването и строителството в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили“, аргументират се върховните съдии Марина Михайлова, Таня Радкова и Виолета Главинова.

По смисъла на закона забраната, издадена от Чакъров, представлява принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати възможността въпросната територия да бъде замърсена преди да е приключила процедурата по обявяването й за защитена.

„Административният орган в рамките на овластените му от закона правомощия правилно е приел, че са налице предпоставките за прилагането на принудителната административна мярка, като забраната съответства и на целите на закона за опазване и съхраняване на природата“, се казва още в решението на ВАС от март 2007 г.

Според магистратите изложените в заповедта на Чакъров мотиви „съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограниченията в начина на ползване на земите и забраната за строителство в тях“. Уточняват и, че ВАС има правомощията да подложи на контрол единствено дали са налице условията, предвидени в посочения чл. 45, ал. 1 от ЗЗТ, за налагане на подобна забрана от страна на екоминистъра. А не да проверява каква е била целесъобразността за налагането на забраната.

От „Емона 2000″ неуспешно настояват за съдебно-техническа експертиза

Именно по тази причина върховните съдии отхвърлят искането на Иванов и адвоката му да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали местността се обитава от редки животни и растения.

„Моля да имате предвид, че има пълно отсъствие на научна методология по обявяване на защитената местност. Няма научно обосновани факти за наличието на конкретни находища на редките защитени и застрашени видове и растения. В оценката, която днес представихме са се произнесли учените“, казва Добрин Иванов пред ВАС, видно от протокол от заседанието, проведено на 31 януари 2007 г.

Представената от него екологична оценка обаче по никакъв начин не е повлияла на решението на магистратите, тъй като всички условия, които законът предвижда за издаването на министерска забрана за строителство по чл. 45 от ЗЗТ, са налице. Така съдът приема, че заповедта на Джевдет Чакъров за забрана на строителните дейности в местността „Иракли – Емина“ е напълно законна, а жалбата на „Емона 2000″ срещу нея е неоснователна. Такова е впрочем и мнението на Върховната административна прокуратура, изразено при разглеждането на делото.

„Споделям изразеното становище на процесуалния представител на ответника (екоминистерството – бел.ред.), че експертизата е неотносима, тъй като в случая предмет на оценка трябва да бъде – налице ли са двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 45, ал. 1 от ЗЗТ. Няма спор, че предвид отправеното предложение от трите екологични организации за обявяване на местността „Иракли – Емине“ за защитена територия, първата от тях е налице. Данните, съдържащи се в предложението и мотивите на заповедта, както и допълнително представените с молбата на МОСВ от 23.01.2007 г. доказателства (доклад, справки и други), установяват, че е налице и втората предпоставка“, смята представителят на държавното обвинение.

„Недоказани са твърденията за това, че нейните имоти (на „Емона 2000″ ЕООД – бел.ред.) не са обекти на защита по специалния закон. Предписаните изисквания на закона за стартиране на процедурата по ЗЗТ са спазени, а с атакуваната заповед е приложена предвидената в закона принудителна административна мярка за определен срок“, заключват единодушно съдиите Михайлова, Радкова и Главинова.

В решението им е цитирана и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за защитените територии, според която „опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях“. Въпреки че то не е било окончателно, в регистъра на ВАС няма данни Добрин Иванов да е обжалвал заповедта на Чакъров и пред 5-членен състав на съда. Така въпросното решение влиза в сила.

Впоследствие през август 2007 г. Джевдат Чакъров издава нова забрана на всякакъв тип строителство и сеч в „Иракли – Емине“ за срок от една година. На 30 юли 2008 г. тогавашният екоминистър подписва трета поред заповед със същото съдържание и мотиви, като отново подробно са изброени всички местообитания и биологични видове, чието запазване трябва да бъде гарантирано до приключване на процедурата за обявяване на територията за защитена. Те обаче вече са по Закона за билогичното разнообразие, който не защитава безусловно цялата местност.

Очевидно настоящият екоминистър Нона Караджова не е счела за необходимо, след като е допуснала строителство в местността, поне да прекрати процедурата за обявяване на „Иракли – Емине“ за защитена територия.