* Шок и хаос
Майка с 3 деца ще съди държавата, НОИ й иска 1600 лева за болнични
* „Хемус“ съкращава съпругата на наш колега, докато е в болнични за раждане, служители на осигурителния институт я подвели да се самоосигурява
Екип на „Компас“
Бургазлийка е готова да съди България заради дискриминационни закони, който обричат на глад 7-месечния й син. Той е третото дете в семейството на нашия колега Михаил Димитров. Заченат е с любов и дори сега, когато НОИ им спира майчинството заради правни абсурди, двамата не съжаляват за неговото раждане. Той е нашето слънчице, казва с тъжна усмивка Мишо.
Съпругата му Ива Димитрова е била
* съкратена в първия ден от болничните си за майчинство от бургаския завод „Хемус“.
Тя работела като машинен оператор на трудов договор, но фирмата използвала „дупка“ в законодателството и прекратила трудовите й правоотношения на 27 май, считано от 28 май. Тъй като договорът е бил със срок до изтичането на поръчката, Кодексът на труда дава право на Владимир Стоянов и неговите служители да „бият шута“ на своята служителка. Дали от морална точка е законно!?
* Кой ще заплати сега цената за тази гавра?
Държавата ли? Защо законът допуска една жена с „билет“ за Родилното да бъде съкратена?
„Контрактът“ с „Хемус“ е до изтичане на поръчката. Не е упоменато обаче кога изтича. Няма и предизвестие.
Трябвало е жената да обжалва заповедта за съкращението си в законоустановения срок, каза след среща с многодетната майка и нейния съпруг директорът на РУСО- Бургас Енчо Жеков. Ще проверя дали не е възможно да се направи това сега, обещава шефът на институцията. Срещата с него бе уредена от кмета на Бургас Димитър Николов, който пръв реагира на апела на besove.com да се помогне на семейството, изпаднало в безизходица. Жеков и неговите служители обаче настояват Ива да им даде 1593 лева, тъй като си е получавала майчинство за бременност и раждане като самоосигурена за застрахователен агент. Когато разбрала, че е нежелана вече в „Хемус“, тя отишла в РУСО за консултация. Отидете в „Хемус“ и помолете Стоянов да отложи с един ден уволнението ви, посъветвали я „експертите“ на Жеков. Това и направихме, уточнява Мишо. Но големият шеф се скрил. Главната му счетоводителка вдигала сърдито рамене и ръмжала. „Каквото можахме направихме за теб. Подписвай, нямаш друг изход, ако не го направиш, пак ще бъдеш принудена пред свидетел. Не може фирмата ни да я глобят заради теб“, редяла дамата пред Ива и съпруга й. Така и не станало ясно по силата на кой закон ще ги глобят, но няма ненаказан грях. Има Бог, добавя с болка редакторът на отдел „Информация от страната и чужбина“ на „Компас“.
* До петия месец бях принудена да крия бременността си, за да не ме съкратят,
споделя дамата, която има диплома за детска учителка от Пловдивския университет, но е работила тежка работа, въпреки големия си корем. Вдигала тежки туби с мастило, ходих на работа приведена заради ужасните болки, които се появили впоследствие. Накрая нерв на десния й крак, притиснат от плода, се възпалил и жената трябвало да се лекува в къщи. Болничният й бил издаден от невролог и продължен от лекарска комисия. Накрая тя едва не абортирала и се стигнало дотам, че когато изтичал последният й болничен, издаден от гениколога, се обаждат от „Хемус“ да се яви при тях. Трябва да си подпишеш утре заповедта за прекратяване на трудовите си правоотношения, изкомандвали я счетоводителките. И жената, която някога пишела вестниците „Бургаска поща“ и „Бургаска жена“, работила като детска учителка, като шивачка и каква ли още не, нямала изход.
„След отказа да ме съкратят вместо на 28-ми на 29-и, отидохме отново в НОИ, за да попитаме какви са възможностите и служителките ахнаха от недоумение. Искаха да ни помогнат, милите, но благодарение на некомпетентните им съвети сега имам акт за начет. Шефът им Енчо Жеков ни иска 1593 лева“, казва Ива и сълзите капят от очите й. Съпругата ми може да посоча дамата, която й даде съвет да поднови дейността си като застрахователен агент на свободна професия, но какво от това, добавя мрачно редакторът на „Компас“. Това е истината, но как да я докажем? Пък и трябва ли сега една жена, която се е опитала да ни помогне, да страда заради това, допълва Ива.
Наша репортерска проверка обаче установи, че тя се е самоосигурявала не като застрахователен агент, а като свободна професия. Така поне пише в декларацията, която е подала в НАП за подновяване на дейността. В това отношение тя не е нарушила закона, твърдят служители от приходната агенция.
* Какъв тогава е изходът от този сложен ребус, определен от самите НОИ-ци като прецедент?
С този въпрос се обърнахме към Енчо Жеков. Ще проверя дали не може да се промени датата в болничния. На него има две дати. Гинекологът първоначално написал 27-ми, но впоследствие я поправил на 28-ми. Всичко зависи от термина. Ще говоря с лекаря, каза осигурителният шеф пред наш репортер. Дали това не е изходът от заплетената ситуация, обричаща едно 7-месечно бебе на глад?
* Гордеем се с децата си
Станислава и Диана са отличнички. Печелят призови места от олимпиади. На една от тях малката кака позира с кмета. Той й дал ученическа раница. Такава била наградата за рисунка, която малката художничка спечелила. Детето изумява и приятелите на нашия колега от „Кръгът на барда“. 10-годишното дете-чудо има свои авторски песни, свири на китара, пее и на всички купони с музикантите се включва активно. Две поредни години е печелила и втора награда от състезанието „Св. Николай Чудотворец“ по информатика.
Всички се питат защо им е притрябвало в тези трудни времена да хранят три деца. Отговорът е ясен – обичаме се, обичаме децата си и при такива талантливи каки защо да не си опитаме късмета отново, казва жената, която иска сама да си гледа 7-месечното бебе до навършването на 3 години, без да зависи от подаянията на държавата. Осигуровките, които бившият й работодател „Хемус“ плаща, обаче се губят в касите на НОИ.
* Няма работодател, няма осигуровки,
редят от социално-осигурителното ведомство. Такъв ни е Законът. Но двамата влюбени не се примиряват. Нямаме изход, ако на съпругата ми не започнат да й изплащат майчинството, за което е осигурена, ще съдим държавата, заявява Мишо и уточнява, че тя има изискваните 12 месеца осигурителен стаж. Старанието ни да вземем това, което ни се полага, обаче наподобява библейската битка между Давид и Голиат, апострофира го Ива.
Как обаче тези скромни хора да осъдят „великана“-държавата, в която са се родили, заради дискриминационните закони, като разчитат само на заплатата на Мишо като редактор? Парите едва им стигат дори да си погасяват месечните вноски за 31-квадратния си апартамент. Купили го малко преди кризата с парите от банка.
Не искам да се оплакваме, свикнали сме да оцеляваме. Не искам да зависим от подаяния, наречени социално подпомагане. Искаме справедливост, реди нашият колега. Неговото открито писмо до президента, премиера, Парламента, агенциите за защита от дискриминация и за закрила на детето, обикаля виртуалното пространство. „Първи ни се обади с готовност да ни помогне общественият посредник на община Бургас Таню Атанасов. Много сме му благодарни, защото той се опитва по всички възможни начини да ни помогне да си защитим правата. Макар че писмото, озаглавено „НОИ ограбва едно 7-месечно бебе“, да не бе адресирано до бургаския кмет. Димитър Николов им се обадил, призован от много граждани. телефонът на Мишо прегрява.
Сега чакаме реакцията на държавата в лицето на бургаските депутати, които Мишо призовава да попитат социалния министър Тотю Младенов защо в страната ни се дискриминират българските жени и кой защитава правата на наемния работник.
Ние от RN MEDIAGROUP, като медийна група, подкрепяща свободното слово, заставаме зад това семейство не само защото Михаил Димитров е наш служител, а защото подкрепяме неговата битка за справедливост.
Сърдечно благодарим на бургаския кмет Димитър Николов. Той и неговите служители обещаха да ни помогнат при обжалването на несправедливия ревизионен акт, признават с усмивка двамата журналисти. Но не смеят да мечтаят за бъдещето, защото то е обвито в мъгла. Мъглата, която тегне над повечето млади жени, които попадат в „месомелачката“ на Закона – призван иначе да дава справедливост и защита на всеки български гражданин.
——————————————————————————————————-
НОИ ОГРАБВА ЕДНО 7-МЕСЕЧНО БЪЛГАРЧЕ
До президента на Република България Росен Плевнелиев
До министър-председателя Бойко Борисов
До министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов
До министъра на правосъдието Диана Ковачева
До Народното събрание
До Агенция за закрила на детето
До Български хелзинкски комитет
До Комисия за защита от дискриминация
До Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
До омбудсманите на Република България и на Бургас
До всички честни българи и свободните медии
Професията ми е да си вадя хляба с писане, но за първи път пиша подобно писмо. Обръщам се към вас, за да ви разкажа как НОИ се превърна в репресивен орган и вследствие на скандален ревизионен акт, обрича едно 7-месечно българче на глад. Разполагам с необходимите документи, за да ви докажа как една българка от осигурена за всички случаи, се превръща в неосигурена. По ирония на съдбата тази жена е моята съпруга Ива Димитрова. Тя е детска учителка, журналист, бивш застрахователен агент, бивш машинен оператор от „Хемус“, многодетна майка, музикант, жена, достойна за уважение… Но на 28 май 2011 година завод „Хемус“ прекратява трудовите си правоотношения с нея, защото тогава разбират, че е бременна. Същият ден е първият от болничния й за раждане.
Съпругата ми изкара тежка бременност. В петия месец не можеше да си движи десния крак заради притиснат нерв и от невролога получава болничен. Впоследствие се явява пред лекарска комисия и той е удължен. Накрая едва не абортира и получава нов болничен от гинеколога си. И точно в деня, когато излиза в болнични за раждане, от „Хемус” прекратяват договора й. И това обаче не е най-лошото. Служители от НОИ ни посъветваха да възобнови дейността си като застрахователен агент на свободна практика или да се самоосигурява като журналист, ако иска да получава майчинство. Жена ми имаше издаден БУЛСТАТ като застрахователен агент. Всички документи и осигуровките, които внесохме в законно установения 7-дневен срок за възобновяване на дейността като застрахователен агент, бяха приети от НАП. Но днес съпругата ми Ива Димитрова трябваше да се яви в НОИ, за да си вземе ревизионния акт. Освен, че й спират майчинството, от НОИ очакват да им върнем 1593 лева, които би трябвало да сме получили като болнични. Възможно ли е в свободна България да имаме такива еничари!? Никога не сме престъпвали законите на тази страна, дори и когато те са дискриминационни. Излиза обаче, че не трябвало съпругата ми да внася осигуровки, защото не е развивала дейност. Та каква дейност може да развива една жена с „билет“ към Родилното!? Имаме все пак документи, удостоверяващи, че докато се превиваше от болка, аз развивах дейност от нейно име за моя сметка. Направих й сайт за застраховки- zastrahovki.x90x.net. Идеята беше тя да дава консултации като специалист в тази област по електронен път, тъй като не може да се движи. Някой може ли да ми каже каква дейност може да развива жена с увреждания от бременността като тези на съпругата ми? И кой решава, че е незаконно да се самоосигуряваш, за да запазиш осигурителните си права? Къде са осигуровките, внесени от „Хемус“? В касата на т.н. Национален осигурителен институт. Къде са обаче парите, които същият НОИ трябва да изплати на една осигурена българка? Не се ли нарушават правата й с правото на „Хемус“ да я съкрати, докато е в болнични за раждане? Защо Законът преследва всеки работодател, дръзнал да наеме на работа жена в болнични за раждане, а разрешава на друг да я съкрати под предлога, че договорът е срочен? Как да върнем въпросните 1563 лева, като аз и моето семейство живеем от минималната ми заплата от в. „Компас“, от която 230 лева даваме на Алфа Банк за ипотечен кредит. Вместо да се нанесем в дома на мечтите, който ще изплащаме още 12 години, ние живеем при майка ми, която е инвалид със 75 % увреждания. Живеем май е силно казано. Просто делим неволите си. Уважаеми представители на народа, тези закони, които нарушават човешките ни права, може би не са създадени от вас, но от вас зависи дали и други българи няма да изпаднат в положение на нашето. Аз, жена ми и децата ми не искаме да съдим страната, в която сме се родили, но какво ни остава!? Като родител не мога да се примиря със съдбата на близките си.
Бургас, 7.02.2012 С уважение: Михаил Димитров
Loading ...
