Фокус: Г-н Вапцаров, какво не бива да забравяме за личността на Никола Вапцаров?
Никола Вапцаров, внук: Основното, което не трябва да се забравя е, че Никола Вапцаров е един българин, който е умрял за кауза, която е смятал за справедлива, дал е живота си за един идеал. Той е избрал пътя на борбата и на неуморното реализиране на идеите си, борбата за хляб и свобода. Не трябва да забравяме, че Никола Вапцаров е поет, който е оценен в световен мащаб. Всеки човек, който чуе историята на Вапцаров неименуемо става негов почитател.
Фокус: Има ли чуждестранни изследователи, които и в момента изследват творчеството и живота на дядо Ви?
Никола Вапцаров, внук: Големи поети в света са изследвали литературата на Вапцаров, като например: Луи Арагон от Франция, Уилям Мередит от САЩ, Янис Рицос – Гърция. И до ден днешен много живи поети, които са големи литературоведи в своите държави, пишат трудове за него и се вдъхновяват от поезията му. Все още, има хора, които милеят за Вапцаров, които реално погледнато нямат нищо общо с България, но имат общо с идеите му: антифашизма, хуманизма, желанието му за социална справедливост.
Фокус: На колко езика е преведено творчеството му?
Никола Вапцаров, внук: На около 52 езика. Има преводи на всички европейски езици, на японски, на китайски.
Фокус: Колко са паметниците на Никола Вапцаров в страната и в чужбина? Имате ли информация в какво състояние са те?
Никола Вапцаров, внук: Има паметник на Вапцаров в Банско, който е направен от Шмиргела, има много внушителен паметник във Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна, барелеф до къщата-музей на поета в София, в Музея на социалистическото изкуство в София също има барелеф на Вапцаров. Поели сме кампания, с която да върнем статуята на Вапцаров от Музея на социалистическото изкуство в центъра на София. Тя беше в Националната художествена галерия, от където беше преместена по незнайно какви причини от предишното правителство. Ние сме поели кампанията да върнем статуята на старото й място, защото Вапцаров, все пак не е живял по социалистическо време, нито статуята е създадена от социалистически творец. В момента статуята в Музея на социалистическото изкуство е наредена до бюст-паметника на Тодор Живков, а това е абсурд. Тодор Живков цял живот е искал да се нареди редом до Никола Вапцаров, притискал е дядо ми да каже, че е бил негов съратник в партизанската му дейност. Вапцаров е отказал категорично да го направи. Изведнъж идва демокрацията и решават да го сложат до Тодор Живков и Георги Димитров. За Георги Димитров може да кажем, че е един от хората, които са виновни за смъртта на Вапцаров.
Фокус: Водили ли сте диалог с Министерството на културата за преместване на статуята на Вапцаров отново в центъра на София?
Никола Вапцаров, внук: Изпратих писмо до министъра на културата Петър Стоянович, за да предприеме действия, но не съм получил никакъв отговор от кабинета му. Имаме много добра връзка с кабинета на министъра на образованието Анелия Клисарова и тя активно ни подкрепя в това мероприятие. В Македония има три статуи на Вапцаров – в Банско при гр. Струмица, в Скопие има две негови статуи, като едната е бронзова и е на моста на изкуството.
Фокус:Смятате ли, че е редно статуята на Никола Вапцаров да бъде поставена на моста на изкуството в Скопие?
Никола Вапцаров, внук: В България имаме статуя на Джузепе Гарибалди в София, но това не значи нищо. Ние не твърдим, че Гарибалди е българин. Аз лично приветствам, че в Македония искат да увековечат Вапцаров. Те обичат неговото творчество и го изучават много внимателно. Статуята там е в много хубава композиция. Там има и статуи на братя Миладинови, Григор Пърличев, както и други известни имена от този район. Имат и още една восъчна статуя на Вапцаров в музея на Македонската борба за независимост. Там той е поставен като литературен деец, който е имал антифашистки идеи. Нашето семейство винаги е твърдяло, че той е българин, както и самият той.
Фокус: Има ли нужда да се разширят знанията относно делото и живота на Никола Вапцаров, които учениците изучават?
Никола Вапцаров, внук: В България творчеството на Никола Вапцаров се изучава изключително много. Може да се види по това колко пъти се пада на кандидат –студентски изпит. Той е и любима тема на учениците. По-скоро имаме нужда от по-консолидирана политика, спрямо личността му, делото му, творчеството му. Това не важи само за Вапцаров, а за още много български творци като Ботев, Яворов. Яворов е един от най-малко оценените български поети, а има страхотна литература, но например не може да се разбере какво става с къщата му музей. Държавата е вдигнала ръце от него. Нашето семейство има късмета да успява да вдига шум, защото имаме някаква възможност и времева, и финансова, но много от роднините на другите известни български творци нямат такава възможност. Но те не са и длъжни да го правят, защото това е роля на държавата. Важното е държавата да отдава необходимото значение на делото на Вапцаров, а не при всяка смяна на правителството, едните да го заклеймяват, като терорист, а другите – за друго. В България трябва да има една консолидирана държавна политика, относно всички творци, включително и Никола Вапцаров.
Фокус: От кога в България започва да се отбелязва рождението и гибелта на Никола Вапцаров?
Никола Вапцаров, внук: Гибелта на Никола Вапцаров започва да се отбелязва след като поетът получава Световната награда за мир. Тогава вече в България се сещаме, че има един поет, който трябва да честваме. Той е бил вече известен сред народа, като поет, защото неговите стихосбирки са се преписвали. Той има една издадена стихосбирка докато е бил жив, но тя не е пълна. Тези книжки са били преписвани на ръка, но на практика, когато през 1953 г. получава наградата, българската държава се задвижва и преиздава книгата му в по-голям тираж. Малко в стил „Епопея на забравените” се получава.
Фокус: Как си обяснявате този факт, защо понякога една историческа личност, поет или революционер трябва да добие световна признателност, за да почне държавата да се сеща за него?
Никола Вапцаров, внук: Ние в България сме народ, който „във вода гази, а жаден ходи”. Толкова сме затрупани от древни старини, природни богатства, културни дейности, герои, дейци, но ги приемаме вече като даденост. Докато в други държави тези хора се боготворят, говори се за тях, има консолидирана държавна политика. Добър пример за това е САЩ, защото приемаме, че САЩ е еталон за демократично развитие на общество и.т.н. В САЩ ежегодно се раздават награди на правителствено ниво на медицински сестри, пожарникари, полицаи, лекари, на които обществото показва, че се гордее с тях. Самоотвержеността на тези хора се използва в обществото, за да се популяризират едни морални ценности. Именно това трябва да прави държавата с хора като Васил Левски, Христо Ботев, Димчо Дебелянов и т.н. Да покаже на народа, какви ценности са имали тези хора, и да се повдигне малко моралното ниво. Това е проблемът в България, ние като народ сме добри хора, но нямаме високи морални очаквания един от друг.
Фокус: Какво е чувството да бъдеш внук на такъв велик български поет, като Никола Вапцаров?
Никола Вапцаров, внук: Гордост и отговорност. Винаги съм казвал, че кръвта задължава, тя не дава права. Това, че съм роднина на Вапцаров ме задължава да нося името с гордост и да спазвам някакъв определен морален код. Не мога да твърдя, че го правя всеки път, защото това, все пак е една високо вдигната летва, но това ми е като морален компас, за да взимам решения в живота си. Идеята на нашето семейство винаги е била да накара народа да опознае Вапцаров такъв какъвто е, а той преди всичко винаги е бил патриот, който е обичал държавата и народа си. Неговото дело и неговото творчество са доказателство за това, даже и в най-трудните моменти от живота си, той никога не се е отказал от идеите, в които е вярвал. Именно такива примери ни трябват в днешно време. Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш и истинските неща с истинските думи да наричаш. Вапцаров е живял по този код, винаги е наричал нещата с истинските им имена, винаги е поемал отговорност за действията си.
Емили ВАСИЛЕВА
Loading ...
