Холандия очаквано потвърди ветото си върху членството на България и Румъния в Шенгенското пространство и във вторник, когато въпросът бе обсъден отново от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Вицепремиерът Цветан Цветанов пък даде да се разбере, че България настоява най-много за политическо решение в полза на страната, но би се задоволила с дългосрочно членство в пространството за свободно пътуване само с въздушните и морските си граници.

Холандският министър по имиграцията и въпросите на бежанците Герд Лерс коментира, че за да промени Хага позицията си, са необходими данни за траен и необратим напредък в борбата с престъпността и корупцията в България и Румъния.

Той уточни, цитиран от БТА, че очаква да види такива данни в междинния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка през февруари догодина.

„Не съм враг на българите и румънците, а съм приятел на Европа и не искам организираната престъпност да достигне до единния европейски пазар с прибързаното отпадане на границите“, коментира министърът.

По думите му за Холандия не е решение поетапното отпадане на границите, каквото бе предложението на полското председателство на ЕС.

Холандия се противопоставя на членството на двете балкански страни, въпреки че те изпълниха техническите критерии на Шенгенското пространство. Причината е в слабите резултати в борбата срещу престъпността и корупцията.

Според проекторешение, което ще бъде обсъдено на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, се препоръчва България и Румъния да влязат в Шенген с морските и въздушните граници от 25 март догодина, а сухопътните граници трябва да бъдат премахнати не по-късно от 31 юли следващата година.

За да влезе в сила решението, то трябва да бъде одобрено от представителите на всички държави.

Заради холандската позиция румънският президент Траян Бъсеску призова сънародниците да започнат бойкот на холандските плодове и зеленчуци, съобщи агенция Танюг, цитирана от БГНЕС.

„Спорен мен е много хубаво да не се купуват плодове от Холандия. По-добре е да купуваме от Турция или Испания“, каза Бъсеску, докато пазаруваше в супермаркет в столицата Букурещ.

Цветанов: Трябва ни политическо решение за морските и въздушните граници

В заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“ в Брюксел от българска страна участва вътрешният министър Цветан Цветанов, който се срещна и с датския си колега Маргрете Вестагер.

„Разширяването на Шенгенското пространство ще бъде сред приоритетите на датското председателство на ЕС, което започва от 1 януари догодина“, заяви Вестагер.

Цветанов от своя страна посочи, че за България е важно приемането на политическо

решение за първия етап от отпадането на границите – морските и въздушните граници.

„Мога да си призная, че що се касае до отпадането на сухопътните граници, в момента това не е основният проблем. Надявам се, че по въпроса с отпадането на сухопътните граници решение ще бъде постигнато също догодина, но по този въпрос не следва да бъдем твърде настойчиви от гледна точка на потенциалния миграционен натиск“, заяви Цветанов.

По думите му в момента един от основните проблеми в Европа е миграционният натиск на фона на Арабската пролет, засегнати са били много държави от ЕС, включително и Гърция.

Така на практика българският вицепремиер обяви съгласието на България да се съгласи на дългосрочно непълно членство в Шенген.

България с неясна позиция за промените в пространството за свободно пътуване

Вътрешните министри ще разгледат две законодателни предложения – регламент за създаването на механизъм за мониторинг и оценка за проверка на прилагането на достиженията на Шенгенското законодателство, както и правила за временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници на ЕС при изключителни обстоятелства.

В момента е неясна позицията на България, след като през септември външният министър Николай Младенов постави ултиматум на Европейската комисия, че ако на 22 септември няма положително решение за членството на България в Шенгенското пространство, правителството ще преосмисли отношението си към предстоящите промени в Шенгенското законодателство.

След това български представители дадоха подкрепата си за промените, а Младенов не повдигна отново въпроса.

В същото време, според Euobserver, на срещата във вторник е малко вероятно да се вземе окончателно решение по въпроса за временното възстановяване на граничния контрол.

Срещу предложенията на ЕК за промени се очаква остра съпротива от страна на водещи държави, тъй като дават повече правомощия на Брюксел.

Брюксел ще трябва да одобри временните гранични проверки, ако са установени за повече от пет дена. Европейката комисия ще има тежест и при решението дали дадена страна не охранява достатъчно добре границите си.