Нешка Робева: Никой досега не е успял да ме цензурира – в „Площадът” ще звучат Никола Вапцаров, Гео Милев, Христо Смирненски

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Робева, от другата седмица представяте спектакълът „Площадът”, с „България без цензура”. Можете ли да ни кажете нещо повече?
Нешка Робева: Да, на 17-ти март е премиерата на „Площадът”. Първо искам това да ви кажа, че никой досега не е успял да ме цензурира. Аз си подбрах стихове, на Вапцаров, Гео Милев и Христо Смирненски. Мои приятели ги разработиха под формата на рап, и започваме с „Братчето на Гаврош”, който си подсвирква Интернационала. В момента правим костюм, на репетиции имаме един прекрасен Гаврош, но по-тъжното, което е, че това се случва не само на сцената. Този спектакъл отразява нашата действителност и аналогиите са страшни.
„Площадът”, защото това е протестиращият площад. Това е площадът, където ние непрекъснато правим сравнения между обидно бедните, тези, които протягат ръка за парче хляб, и самозабравилите се парвенюта, с по 1200 евро за вино или за уиски и т.н., които както и да се правят на много културни, накрая винаги завършват с чалга.
Фокус: Вие ходите много в малките населени места на страната, какво виждате там?
Нешка Робева: Какво виждам ли? Виждам точно тази мизерия, в която преди повече от 150 години тъне част от френския народ. Всички ние знаем, и Ботев как се отнася към Парижката комуна. Също така знаем какво става 30-те години в света, знаем какво става 1923 г. в България. Ето това виждам сега – назряват такива събития. Назряват събития, в които народът няма да може вече да търпи – мизерията, и безсмисленото и цинично охолство на други, които са родени на същата земя. Би трябвало – всички със същите права, и поне на равен старт. Правото на равен старт, не за нещо друго, нека след това да бъдат различни хората. Но да отнемеш възможността на децата да се учат, да се хранят, да живеят като хора, да отнемеш на 80% от населението възможността да се чувства човек на XXI век, това не е осъдително, не е цинично, за него просто – няма определение.
Фокус: Днес ни учат, че едва ли не трябва да се подиграваме на тези, които са бедни или на тези, които са слаби, че са неспособни.
Нешка Робева: Аз съм расла в такова семейство, но тогава имах право на достъп навсякъде. Във всички групи, в които се занимаваха деца – тогава им казваха кръжоци, мен ме приемаха, независимо от това, че баща ми беше тежко болен и не работеше, майка ми с една заплата от фабриката издържаше семейството. Аз знам и какво е глад, въпреки, че гладуването, което съм правила като треньор е преднамерено, но като дете съм гладувала и знам какво значи да мине край фурна или геврекчийница, да искаш да хапнеш нещичко, да отиваш на училище без закуска, да вървиш през зимата пеш до училище с премръзнали ръце, без ръкавици – всичко това е минало през мен. Така че тези, които ми обясняват, че ядели филията с мас и колко били знаели какво е – да си гледат работата.
Фокус: Как се докарахме през XXI век отново да говорим по тези теми, смятайки, че едва ли не това е нещо, което го е надмогнало, нашето общество?
Нешка Робева: Аз мога да кажа така: Развързахме Бай Ганьо и го оставихме да вършее из страната ни. И Гео Милев точно това казва – оскотели, народ оскотял, изпростял, унижен, оскърбен. Това го казва Гео Милев – 1921, 1922, 1923 година, нали? Нещо, заради което той заплаща с живота си. Ето това докарахме. Докарахме Бай Ганьо, а сега ще чакаме и да се избиват, защото Бай Ганьо покрай избори действа.
Фокус: Вие знаете какво е отношението към тези наши поети, чиито стихове сте подбрали, в последните години и към Гео Милев, и към Христо Смирненски. Не се ли притеснявате, че едва ли не ще се подиграват хората на това?
Нешка Робева: Не. Знаете ли, ние съвсем скоро на 3 март бяхме в Шумен и изнесохме друг спектакъл – „Не се гаси туй що не гасне”, по словото на Ботев, Вазов, Любен Каравелов. Едно жестоко писмо срещу нас, българите. Т.е. кой продава бащиния си гроб – българинът – гроба на баща си, костите на майка си. Кой става един вид, кръпка на чуждите парцали – българинът. Кой си сменя името – българинът. И на всичкото това нещо, писмото на Левски, хората в залата плачеха. Нямаше места, седмица преди да отидем там. И знаете ли какво ме порази – когато при мен дойде жена, и каза: „Благодаря ви, благодаря ви, вие сте толкова смели”. Казвам: „Но защо смели, ние не сме променили една дума. Ние не сме променили една дума от това, което е написал Ботев, Вазов, Левски, Любен Каравелов”. „Да, да, но въпреки това, вие сте много смели”. Ето сега вие сте другият човек, който ми казва – дали не се страхувам да ме подиграват. Който иска, да ме подиграва. Ще ме подиграват стипендиантите на Сорос или на „Америка за България”, на чието мнение аз никак не държа. Това, което ние правим, го правим за хората. Ние го правим за тези хора, които са отрудени, които страдат.
Фокус: Вашите танцьори как се отнасят към работата по този нов спектакъл?
Нешка Робева: Твърде сериозно. И те рапират, те наистина рапират текстовете. И за мен това е хубаво, защото по този начин ги доближих и до Ботев, и до Вазов, и до Вапцаров, и до Гео Милев, и до Христо Смирненски. Разказах им кой е Че Гевара и защо е толкова актуален сред младежите. Имаме танц и на коменданта Че Гевара, разбира се, и на Аванти Пополо. Деси Добрева участва.
Фокус: Казахте, че никой не е успял да ви цензурира, а иначе усещате ли в хората някакъв страх все още или може да се говори свободно?
Нешка Робева: Аз точно това казах, че усещам страх в хората. И искам да ви кажа, че това е вторият човек, който ми казва: „Много смело” – за словото на Ботев. Не става въпрос за Вапцаров, Гео Милев, Смирненски. Тук става въпрос за Ботев, Вапцаров, Левски, Любен Каравелов. За тях казват: „Вижте колко е смело, много смело”. Кое му е смелото, това че правим аналогиите, нали? И че сега може по същия начин да кажем : Не клаха българския народ, както турчин ни го е клал, а грабят българския народ, както турчин никога не го е грабил. Ние сме учили за десятъка, спомняте ли си? Възмущавахме се от този десятък, нали? Ние искаме да доближим хората до историята на народа ни, искаме да бием силно камбаната към управляващите, ако те чуят, и се поучат от историческите грешки. Вижте изхвърлянето с Украйна. Защо ние винаги първи, защо нас всеки може да ни използва наистина като бърсалка? Защо винаги ние? Защо? Не, не защитавам Янукович или, който и да е корумпиран управник, но не може по този начин да реагира България: „Ние ще признаем, ние няма да признаем”. Ние търчим да признаем Македония, пък сега защо македонците си приписвали историята. Защото ние признахме, че сме отделен народ, затова. Нали много се хвалихме, че първи сме ги признали. Само да не стане така и с Украйна. Защо например – аз бих искала да видя Кристиан Вигенин да повдигне там въпроса, да се разследва, как се озоваха тези снайперисти, кой им плати, откъде дойдоха. Не се повдига, защото хората се страхуват да не ги обвиняват в ретроградност или в какво?
Фокус: Модерно е да се подкрепя другата страна.
Нешка Робева:Страхуват се да ги обвинят в панславизъм или в русофилство? Да, аз съм русофил, но не одобрявам поведението на Янукович, не оправдавам по никакъв начин това как ние се отнасяме към Русия. Хайде да видим, ще ни заобикалят отвсякъде натовци и ние ще си викаме: „Ах, колко ни е хубаво”. НАТО ще пази Русия, вместо Русия да харчи пари за охрана.
Фокус: Вие казахте „да доближим народа до историята му”. Историята е отричана, не е модерно да се говори на национални теми и на исторически теми в последните години?
Нешка Робева: Кой отрича? Някакви внуци, правнуци на Бай Ганьо, защото не им изнася.
Фокус: По европейските проекти.
Нешка Робева: Европейски проекти? Я да видим и кой се облажва от тези проекти? Аз едно свястно нещо чух – че от тези субсидии за земеделците трябва да отиват и при малките производители. Те имат най-голямата нужда. Не тези, които заграбиха милиони декари земя, разбирате ли? България никога не е имала милионер притежател на земя, на милиони декари. Едно свястно нещо чух, те вече скочили, че земеделците протестирали. Кои са тези земеделци? Този, който обработва няколко декара или този, който ще плати на други да протестират и който никога няма да се засити? Тези хора не могат да ме вълнуват. Аз не съм против богатите хора, защото познавам богати хора, които носят в себе си благородството и културата. Но съм против тези парвенюта, алчни, които непрекъснато ни размахват пръст, и ни поучават, и които една голяма част от тях са псевдоинтелектуалции стипендианти на различни съмнителни фондации.