Нешка Робева:Казват, че Станишев е честен, но само това не е достатъчно

Марина Чертова

Световен вицешампион и треньор по художествена гимнастика, хореограф, президент на един от най-успелите клубове в света – “Левски”, бивш депутат, общественик, който е свързан с лявата идея. Така накратко може да бъде описана Нешка Робева, която бе един от близките хора на Ванга. В продължение на 25 години Робева е старши треньор на „златните момичета” – българския национален отбор по художествена гимнастика. За този период нейните възпитанички са завоювали 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски титли и 2 вице олимпийски титли. През 2000 г. Робева създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балканския фолклор.

Робева обаче не е безразлична и към политиката. Преди 1989 г. като депутат в Народното събрание е един от народните представители дисиденти, които участват в т.нар. Русенски комитет. Влиза и във Великото народно събрание от квотата на БСП, била е член на Висшия съвет на партията. Потърсихме Нешка Робева за коментар за случващото се в левицата, както и за новите й проекти на сцената.

Г-жо Робева, освен с художествена гимнастика и хореография винаги сте били ангажирана и с политика и сте подкрепяли лявата идея. Смятате ли, че БСП трябва да смени лидера си и начело на партията да отново да застане Георги Първанов?

Аз наистина съм ляво ориентиран човек, за съжаление такава партия в България не съществува. Или поне аз не познавам. Това има своето обяснение, ще каже някой. Сигурно е така. Помня годините, когато бяха отстранени опитни политици и отговорни държавници с мотива, че хората искат нови лица. Отстранен беше Александър Лилов, за да слушаме обяснение сега, че няма кой да смени Станишев или, ако все пак това се налага, то никой друг освен Първанов. Но хората искат промяна и го заявиха ясно и на последните избори.

Какво е впечатлението ви от Сергей Станишев като лидер на БСП?

Казват, че е честен човек. Необходимо, но не и достатъчно условие, за един лидер. Мисля, че му липсва решителност и политически инстинкт.

Преди години участвахте по-активно в политиката на БСП. Какво ви накара да се отдръпнете от партията, разочаровала ли ви тя?

Партията никога не може да ме разочарова. Преди 10 ноември ми обясняваха, че партията не греши. Това винаги ме е учудвало, защото липсва логика. Какво е в действителност партията? Хора, обединили се около една идея. Сама по себе си идеята не може да разочарова тези, които веднъж са я приели, освен ако не бъде опорочена. Е, идеята бе присвоена, опорочена и употребена в нечия полза. БСП изгуби облика си. И много хора правилно се ориентираха. След като между актуалните идеологии на партиите няма разлика, тогава най-добре да следват тези, които са на власт. Е, аз не харесвам властниците – те ми отговарят със същото.

Как оценявате представянето на кандидатпрезидентската двойка на левицата Ивайло Калфин и Стефан Данаилов? Според вас не беше ли странно, че кандидатът за вицепрезидент беше доста по-силна фигура от кандидата за президент?

Ако Калфин не беше министър от предишното, отстранено от избирателите правителство, ако се преценяваха професионалните качества, съобразени с бъдещите му задължения – да. Той беше подходящият човек. Само че… За мен формирането на подобна двойка показва пълното непознаване на психологията на нашия избирател. Не се наемам да правя анализи, но само две години след провала на Тройната коалиция и две години умела, яростна пропаганда срещу всичко, що е представено от БСП, резултатът беше много добър. Това е лично мнение.

България вече има нов президент – Росен Плевнелиев. Какво бихте му пожелали?

Да изпълни поетите обещания. И – живот и здраве. В крайна сметка това е най-важното. А озъбени един срещу друг, забравяме да сме преди всичко човеци.

Вие не спестявате критики и към Бойко Борисов. Но пък той ви изпрати кошница с цветя на премиерата на новия ви спектакъл „Забравени”. Учуди ли ви този жест на премиера?

Да. Бих искала да беше видял спектакъла, но в интерес на истината покрай залисията го поканихме едва в навечерието, така че повече от това не можеше да направи. Благодаря за цветята, приемам го като жест на внимание и оценка преди всичко към артистите, защото го заслужават.

Опозицията атакува правителството, че не дава пари за култура и образование. Но пък кабинетът откри нова спортна зала, за следващата година, въпреки че е криза, обеща да даде повече пари за социални дейности, орязва парите за силовите ведомства. Откривате ли в това все пак някакъв положителен знак?

За тази зала трябва да благодарим на всички правителства, от планирането, до прерязването на лентата. Това би било почтеното отношение. Хубаво е, че увеличават средствата за култура и образование, зависи как, от кого и за какво ще се харчат тези пари. Категорично не приемам отношението към БАН – това е позор преди всичко за нацията. Това значи да признаем, че сме тамбуктовци. И сме такива. Впрочем да престанат да дрънкат глупости, как с проекти от Европа БАН ще се финансира. Но на народ, доведен до просяшка тояга, всичко можеш да му говориш. Здравеопазването? – няма такова.

Кои са „Забравени” в днешно време? Защо се обърнахте към Вазов и Ботев?

Освен парите мисля, че всичко е забравено. Ботев, Вазов, Левски и хиляди други… Тяхната борба, живот, идеали… Предателите, наравно с героите също са забравени. Затова от народ бързо се превръщаме в помияри. Помиярите на Европа. Без национално самочувствие, без достойнство, без скрупули, без лице…

Вие сте имали много срещи с Ванга. Домът ви е пълен с нейни картини, рисувани от Светлин Русев. Бихте ли споделили някой съдбовен за вас момент, когато тя ви е спасила.

Имам една картина. Без значение е за читателите колко и кога ми е помагала. От значение е обаче, че искаше да помогне на България, на всички нас като нация… Впрочем за това толкова много се писа и продължава да се пише. И какво от това?

Включихте се активно в спора светица или вещица е Ванга. Какво все пак пророкува тя за бъдещето на България?

За мен е светица. Ако трябва индиректно да повторя пророчеството й за България, то преведено на актуалния за момента политически език е: американският посланик да не си пъха носа, където не му е мястото, вярно е, че сме тамбуктовци, ама чак пък толкова? А нашите да не се престарават с наколенките, няма да им помогнат, още по-малко на България. Или поне не от там, накъдето се кланят… Ако съм ясна.

Как се отнасяте към думите, изречени по ваш адрес: „Нешка няма грешка”? Но все пак има ли лични и професионални грешки, за които съжалявате, и кои са те?

С любопитство. Аз винаги греша особено ако се замисля повече. Коя съм аз, че да съм безгрешна?! За 100% от осъзнатите грешки съжалявам.

Вие винаги сте показвали сила на характера, борили сте се сама. В този смисъл смятате ли, че мъжете се плашат от вашата сила, че ги засенчвате?

Не съм ги разпитвала, a честно ще призная, че не съм имала време за опознаване на мъжката психика. Ако да казваш истината, е сила, старая се да съм искрена и точна. Но по принцип хора като мен не са долюбвани. Мразя сервилността, а когато трябва да кажа нещо, което не мисля, се срамувам. Имам чувството, че всички ще разберат… Истината е добра за този, на когото я казваш, и лоша за този, който я казва. Кралят, казва Паскал, не обича истината, затова никой придворен не му я казвал, но си е имал шут.

Вероятно почти нямате свободно време. Но когато успеете за малко да си го откраднете, кое е най-приятното ви занимание? Занимавате ли се с малката ви внучка?

Свободно време нямам, подготвяме премиера – „Среща в бар „Спомена”. На 9 декември сме в Русе, на 13-и в НДК. Работим и в събота и неделя, буквално съм полудяла, по-страшно е, че влудявам всички около мен. Но от това зависи да ни има или не. Предстоят три тежки зимни месеци… Нямам време за Рада. Но бих искала. Например да съчетая заниманията с внучката и градината. Искам да й предам любовта към земята, към цветята и дърветата, към музиката и танца, книгите, към… Размечтах се, а е късно за мечти, на 65 години съм.