Вестник “Слънчев бряг прес”,като първоприемник на “Черноморски глас”,чийто брой 1 излиза от печат на 4 юли 1961 година,извъртя своята първа 50-годишнина и навлезе в 51-та си.Първоначално той е издание-орган на ГК на БКП,ГНС,ГК на ОФ и УС на ТКЗС-Несебър.Негов първи главен редактор е Петър Каменски.Мисията му е била такава,каквато са му налагали
“органите” под главата на вестника.Издаването му продължава до брой 150,който излиза на 3 ноември 1970.Междувременно притурката на вестника-“Турист” става самостоятелно издание като орган на общокомплексния комитет на БКП и главна дирекция на тк”Балкантурист”-Слънчев бряг,от което излизат 97 броя-до 17 май 1972,когато брой 98 на вестника се превръща в брой 1 на вестник “Слънчев бряг”,претърпявайки нова органна метаморфоза,вече като издание на партийното,стопанското,профсъюзнато и комсомолското ръководство на тк “Балкантурист”.
От брой 129 на 1975 вестникът става нов орган-този път на ГК на БКП и ГОНС,а през 1989 година изданието се превръща в “орган на самоуправляващата се териториална общност” и така до брой 1054 през 1996,когато с неговото издаване се заема гражданско дружество “Слънчев бряг прес”.От брой 1339 на 2002 година, и понастоящем, негов издател е несебърската фирма “Марам”.
Както се вижда несебърското издание е било не само вестник с мисия,а издание с различни мисии през превратностите на времето.За онова време,което с днешна дата наричаме “тоталитарно”,изданието може да се квалифицира като казионно.Но това е било неизбежно в условията на тотален партиен и административен контрол.
И това няма как да бъде отричано.Както и почти “автоматичното” отваряне на страниците на вестника за “нахлуването” на Демокрацията.В същност в годините белязали периода на Прехода вестникът стори по-значимото – с позициите си Той сам правеше демокрацията.И го правеше,опазвайки лицето си.А всеки,който се занимава с вестникарство знае,че няма нищо по трудно да опазиш лицето си във времена като днешните,без да се орезелиш…
Красимир Косев,който е бил главен редактор на вестника в началото на 80-те години на миналия век /1983-1985/ споделя,че най-тежко му е било,когато се е принуждавал “да съгласува” материалите преди отпечатването на вестника в Общинския комитет на БКП.В края на 80-те години,когато бях назначен във редакцията на вестника заварих същата практика на “съгласуване”,разбирай на цензуриране,преди отпечатването.
Макар че формата на тоталитарно едно партийно управление си съществуваше,първата ми работа бе да прекратя “съгласуването” и за учудване на всички невярващи успях.Как,само аз си знам,но извоюването на политическа независимост на едно общинско издание в “онова” време само по себе си беше постижение.Отстояването на тази независимост обаче се оказа далеч по-трудно от нейното извоюване.Стигало се е и до моменти на политически наколенки.Но доколкото въобще са се случвали,те са били като при онзи оловен войник,който дори и да се наклони за миг,веднага се изправя.
Знае се,че мнозина смятат несебърският вестник за консервативен,но в същото време трябва да се отчита,че за последните 20-тина години той запази дистанция от най-масовия спин в българската журналистика-пошлостта.Като в същото време иззе от домораслите ни политикани функциите на водещ интерпретатор на политико-икономическите процеси,извършващи се в несебърския регион.
Има и един период от историята на вестника,когато самозабравил се несебърски градоначалник заради критични статии срещу безобразното му управление запечата помещенията на редакцията и конфискува имуществото й.Заради това от 23 май 1998 до 25 октомври 1999 вестник“Слънчев бряг” е единственото издание в България,излизало като нелегално на несебърска територия,чийто адрес от съображения за сигурност не се публикуваше.По това време несебърският случай бе докладван пред евронаблюдателите на ПАСЕ Аткинсън и Гелерод като един от най-фрапиращите случаи за потъпкване на професионалните и гражданските права на журналисти в България.В края на краищата именно конфликтът с вестника,който се изостри по време на изборите за местна власт през 1999, изхвърли този кмет от властта.
Днес,да имаш “Слънчев бряг прес” за враг е,все едно да си си прочел сам присъдата.Това е така,защото той е вестник с мисия.Вестник за всеки,но не за всички.А преди всичко разчитащ на интелигентния читател.А мисията му си остава такава,като на всеки сериозен вестник: “Никому в угода,на никого,напук!”
Loading ...
