IN MEMORIAM
************************************************************************
На 23 август се навършиха 8 години без колегата Николай Коев /13.05.1936-23.08. 2007/.През последните години съдбата все по-често ни отнема добрите и чувствителните хора и творци.Може би за да ги спаси от изключителното омерзение,в което всички ние сме принудени да живеем напоследък.
Като журналист в Несебър Николай пишеше за всичко във всички журналистически жанрове,като някои от фейлетоните му могат да бъдат причислени към публицистичната класика.
Но той сътворяваше и стихове,които така и не намери време да издаде в стихосбирка. Бог го прибра при себе си,но за неговия дух едва ли ще има мир и там,защото духът на поета винаги броди.
Да помълчим с поезията,сътворена от него.
Максим МОМЧИЛОВ
На този свят не те измести никой, макар че той е пълен с имена….
Кафето е много горещо
Кафето е много горещо,
усещам дъха му сладко-горчив…
Аз исках да ти кажа още нещо,
което през годините спестих,
а си тръгвам в края на лятото.
Какъв неочаквано тъжен сезон-
отлитнаха птиците,
в очите ми свири само вятърът.
И не песен излиза,а стон…
Кафето вече е изстинало.
Изпий го,защото после горчи.
Несебърски бряг
Калдъръмен,стръмен,величав,
Ти и днес събуждаш в мене гняв.
Забиват се във пръстите ми остриета
от мидени черупки-тъжни колиета…
Търгуват с тебе дребните душици,
търгуват яростно.А моите зеници
откриват зад стените вълнолом…
По дяволите всякаква илюзия-закон!
Отлитат птици-някой ги замеря.
Ще бъда въздухът за тях-ще ме намерят,
калдъръмен,стръмен,величав,
в себе си понесъл обич,болка,гняв…