 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
В чест на гения Джон Наш, роден на 13 юни 1928 г. в Блуфийлд, Западна Вирджиния
Маргарет Мид (1901-1978) е известен американски антрополог – когато е изследвала езика и нравите на хората в Папуа-Нова Гвинея, тя запитала един мъж дали се женят за сестрите си, и той отговорил: “Не, ние не спим със сестрите си. Ние даваме нашите сестри на други мъже и другите мъже ни дават техните сестри.”
– Какво ще се случи, ако спите със сестрите си? – повторила въпроса си Маргарет Мид.
– Какво, вие искате да се оженя за моята сестра? Защо? Аз не искам ли да имам нови роднини? Не осъзнавам ли, че ако се оженя за сестрата на друг мъж и друг мъж се ожени за моята сестра, аз ще имам поне трима нови роднини – ако се оженя за сестра си, няма да имам дори един нов роднина. Тогава с кой ще ловувам, с кой ще работя, кой ще ме посещава и аз кой ще посещавам? – отговорил мъжът.
Това е същината на “Алианса” – общата теория на взаимодействието и обмяната, описана от френския антрополог Клод Леви-Строс (1908-2009). В “Структурите на роднинството” той цитира диалога между Маргарет Мид и мъжа от Папуа-Нова Гвинея.
А “брилянтната лудост” на “красивия мозък” на математика Джон Форбс Наш-младши посочи баланса на кооперативното и конкурентното поведение. В теория на игрите той доказва, че резултатът не винаги е оптимален, когато всички преследват собствения си интерес и когато работят с паролата greed is good (“алчността е добра”), като брокерът Гордън Геко в първия “Уолстрийт” на Оливър Стоун. Животът на Джон Наш – неговият гений, шизофренията му и грижите на съпругата му – е представен романтично в холивудския филм А Beautiful Mind (“Красив мозък”); сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар – журналистка от “Ню Йорк таймс”. През 2002 г. “Красив ум”, в който Ръсел Кроу играе Джон Наш, спечели четири награди “Оскар” – за филм, режисура, адаптиран сценарий и поддържаща женска роля. Силвия Насар публикува и книгата The Essential John Nash, където пише, че 20-годишният Джон отива в университета в Принстън, Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и фон Нойман. Джон Наш пристига с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава през 1950 г., когато той защитава докторската си теза, в която описва “Равновесието на Наш” – то внася нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в “игрите” са изследвани научно отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Като например в шаха и покера. Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен “играч” в една ситуация, при която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. Това доказателство превръща “Равновесието на Наш” от студентска идея в икономическо поведение, прилагано широко в съвременния бизнес и търговия, освен - в покера и “затворническата дилема”. Изречено метафорично, това напомня на анти-равновесието на егоизма: “някои учени са готови да си обменят четките за зъби, но не да споделят хипотезите и публикациите си”. Познатото IQ (intelligence quotient) е индивидуален коефициент на интелигентност. Сега вече знаем, че по-важен показател от него е коефициент на колективна интелигентност – CIQ (collective intelligence quotient). Сполучливо звучат и “симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност”, „отзивчива интелигентност“ – Наша интелигентност!
През 2009 г. в интервю, на въпроса “Когато сте били на 30 години са Ви поставили диагнозата „параноидна шизофрения”, Джон Наш отговори: “ … Един психиатър би могъл да установи депресия при куче, ако то не държи правилно опашката си.”
Ето още един отговор на Наш: “В училище не бях най-добрият ученик, но ме считаха за най-оригиналния. В четвърти клас учителката се оплакала на майка ми, че няма да мога да се справя с математиката. Тогава майка ми се засмяла и казала, че ще се справя по начин, различен от другите деца. Често това е проблемът при даровитите – те имат други пътища, различни от предначертаните пътища за решение и затова не ги разбират и дори ги дискриминират.”
Д-р Георги Чалдъков
Loading ...
