Отдавна не бяхме виждали властта да се усмихва. Доживяхме. Благостна усмивка се разля по фасадата на втория служебен кабинет. И то каква! От ухо до ухо. Засия и държавната глава – пак си има свой кабинет, пълен със свои хора. Блеснаха очите и на кресливата паважна компания, провъзгласена за „гражданско общество“. Логично. Челниците от нея успяха да си грабнат стол в служебната канцелария. Службата е хубава. Друг въпрос е как и на кого ще служат.
И все пак веселите церемониални физиономии някак не се връзват нито с тягостните потопни новини, нито с картината, която самите те само допреди ден рисуваха: държавата е във фалит, наследството е тежко. Може би усмивката на новата власт изгря, след като най-после, заела вече мястото си, чу, че положението е доста по-добро, отколкото Орешарски завари.
А именно: че фискалният резерв е над 8,5 млрд. лева – удвоен след шеметното стопанисване на Бойко, че общият показател на бизнес климата е най-висок от 2008 г., а борсовите индекси са с ръст 40%. Основателен повод за оптимизъм. От новите президентски назначенци се иска само да изпълнят краткото си служебно предназначение, определено от Конституцията. Те обаче са с усещането за велика мисия. Вярват, че народът трябва да ги аплодира, защото му се явяват като спасители. От кого – не е много ясно.
Затова пък е пределно ясно, че българинът е далеч от подобна радостна тръпка. От три месеца насам – откакто се точи политическата криза, унинието го обсебва все по-трайно. Това показват резултатите от последното проучване на Националния статистически институт. С други думи, не виждаме надежда в задаващото се светло бъдеще с гербер на ревера, което ни вещаят новите безпричинно усмихнати служебни управници.
А може би наистина има някаква друга основателна причина за тяхната възторжена самоувереност? В новата ни демократична история няма друго правителство, навлязло във властта с толкова патос. Макар обкръжаващата ги в света действителност да е била много по-ведра от сегашната. Всъщност, дали тъкмо там не е източникът на необяснимия възторг? Внушението, че предстои важна мисия – окончателното и категорично скъсване на вековните връзки с Русия.
Не е ли такава повелята на Вашингтон и Брюксел?
Какво ли не направи нашият политически хайлайф – главно неговата деснееща половина, за постигане на тази висша цивилизационна цел? Особено се отличи елитът през последните месеци. Подкрепи преврата в Киев, дума не издума срещу откровения фашизъм на украинските „демократи“ и геноцида в Донбас, послушно гласува санкциите срещу Москва и като капак замрази „Южен поток“. Прояви чудеса от смиреност пред Вашингтон и Брюксел. Уви, малко било.
„Съществува съмнение в Брюксел доколко може да се разчита на България“, заяви в първия ден на министерстването си новият началник на българската дипломация Даниел Митов. И се разпореди: България трябва да даде ясен сигнал, че е лоялен член на ЕС и НАТО. Такъв ще бъде един от приоритетите на МВнР. Къде повече от нашата лоялност? Какви сигнали още да даваме? Момчето не остави място за колебание: позицията на София за кризата в Украйна ще бъде лакмус за партньорите за това къде стои България. Тия партньори още ли не знаят къде стоим? Работата е там, че по пътя, по който ни тикат, скоро и ние самите ще забравим кои сме, какви сме и накъде сме тръгнали.
Но тъкмо това е част от мисията на служебните мисионери.
Събитията обаче се развиват извън тяхната и на спонсорите им воля. След като засипаха Русия със санкции, а света – с лъжи за украинската трагедия, евробосовете, удовлетворени от свършеното, плъзнаха по плажове. Тук Москва пак им изигра византийски номер – метна им техните камъни. От вчера в Русия е забранен вносът на селскостопанска продукция, суровини и продоволствени продукти от страните, наложили или подкрепили санкциите срещу нея. Вчера бе готов и списъкът с конкретните стоки. Първите реакции от Брюксел бяха: санкциите са непродуктивни и неуместни. А срещу Русия бяха уместни? Странна логика.
Загубите ще бъдат жестоки. Най-болезнени ще са за онези, които най-силно тръпнеха от желание да накажат Русия – Полша и Прибалтика. Огромната част от тяхната аграрна продукция бе предназначена за руския пазар. Реколтата от полски ябълки е обречена. Поляците отвърнаха веднага. Подеха акция „Изяж ябълка напук на Путин!“ – гризат от сутрин до вечер, от премиер до клошар. Това се казва патриотизъм.
А какво ни чака нас? Още преди Москва да обяви своите санкции, експертите предупреждаваха: България е сред страните с най-тежки последици от санкциите на ЕС към Русия. Индустрията, транспортът и най-вече енергийният сектор очакват загуби за милиарди и тежка зима, ако отношенията с Русия не се затоплят. Няма такава надежда. Нашият властови елит работи за замразяване. Включително и на „топлия поток“ – още преди да е потекъл. Остава ни да разчитаме на виното. Казват, че руските санкции няма да го засегнат. Иначе, като поляците, сами ще си го пием. Напук и на Путин, и на Обама, и на служебните ни първенци!
Loading ...
