Надежда Нейнски се изказа,а младите седесари писаха до НС на СДС

| Източник:

Уважаеми г-н председател,

Уважаеми колеги,

Аз неслучайно говоря накрая, защото исках да чуя аргументите в залата.

Първо, на 15 май по време на заседанието в Пловдив, НС гласува да не бъде подновено споразумението за Синя коалиция. На 15 май обаче в Плавдив не беше взето политическо решение как СДС да се яви на следващите избори. Казвам това в интерес на политическата коректност, защото това е дебат, част от който е и днешното заседание. Независимо, че има изказвания на лидера на СДС и призиви на отделни членове на НС на СДС за самостоятелно явяване, тепърва предстои НС на СДС да вземе своето решение.

Затова една група хора в СДС реши да създаде Национален съюз „Единство”

Спомнете си, че СДС беше в най-голямата си сила, когато беше демократична партия. И не прави чест на СДС сега да отказва дебат по такива важни въпроси- независимо колко и кои са хората, които провокират подобен дебат.

Независимо дали имаме различия помежду си, трябва да се изслушваме и да боравим с политически аргументи, не с обиди. В този смисъл аз съм се опитала да структурирам изказването си именно с аргументи.

Съюз „Единство” е иницииран от група хора с богат политически опит и на базата на анализ, опиращ се не само на социологии, а на резултати от избори. Ние смятаме, че политиката на разделение води до задънена улица традиционната десница. Решението от Пловдив е решение, което ни връща обратно в окопите – половината от старото СДС в единия отбор, другата половина- в другия отбор и от нас се иска да започнем битка едни срещу други за новите избори.

Междувременно на политическата сцена се появиха и нови политически играчи, но ние продължаваме да се държим все едно нищо не се е случило.

Предполагам ни вярвате, че както вие, така и ние от „Единство” много сме мислили върху ситуацията. И аз ще ви дам само няколко примера- на миналите местни избори резултатите са добри там, където се явяваме като СК- един формат, който също беше много оспорван. И съм съгласна, че не се разви по начина, по който очаквахме, но затова всички имаме вина. Аз продължавам да твърдя, че СК беше сериозна крачка в правилната посока и беше натоварена с големи очаквания от хората. Това не е мнението на Надежда Нейнски, Мартин Димитров, г-н Кабаиванов или г-н Марков. Това е мнението на хората на местата, където се явявахме заедно- абсолютно категорично и еднозначно.

И аз ще си позволя да напомня на г-н Кабаиванов, че самият той беше избран за кмет на Карлово с коалиция, включително с ДСБ. Така ли е, г-н Кабаиванов?

Затова нека анализираме какво ни казват хората? Не ние тук партийните функционери- добри или лоши, харесвани или нехаресвани- да налагаме някакви решения, а да се вслушаме какво послание ни пращат хората навън. Когато сме заедно, когато инициираме съвместни неща, имаме повече шансове, отколкото, когато сме отделно.

На президентските избори получихме точно такъв знак. Не коментирам личността на г-н Христов, но ние тогава де явихме поотделно, нямахме Синя коалиция и видяхме резултата- СДС сам взе 60 000 гласа.

Тук аз много ясно искам да заявя пред вас- ние нямаме претенцията да бъдем обединители. Няма как да съществува такава претенция. Аз съм бивш председател на СДС, Мартин Димитров е бивш председател на СДС, тук са народни представители, кметове, общински съветници- хора, които са минали през битките и са видели до какви резултати водят вариантите и в единия, и в другия случай. Ние се обръщаме към вас, и съответно към ръководството на ДСБ, като ви предаваме онова, което при срещите си с нас казват хората: „няма ли да направите нещо, за да я има традиционната десница”

И тук стигам до това, което каза г-н Александър Йорданов и което звучи много красиво. Стига обаче ние да можем да си отговорим на няколко много сериозни въпроса.

Аз смятам, че трябва да има платформа на единна традиционна десница, която да стъпи на опита, на нашето участие в управлението и да изгради модерна перспектива за десницата на следващите парламентарни избори. Но преди това да се случи, трябва да изясним следното:

Имаме ли ние еднакво отношение към миналото на СДС? Към управлението на ОДС? Защото – няма да използвам имена тук– но ще кажа, че в думите, в медийните изяви на хората от ръководството на СДС, които не мислят като мен, аз чувам тезите на ГЕРБ- за криминалния преход, за нашето участие във властта. И питам колко години трябва да минат, за да се помири СДС със своето минало? Защото в тази зала има хора- министри като мен, областни управители, хора, които са били на различни позиции в управлението на България през 1997-2001 г. и всички ние според силите и възможностите си сме дали каквото можем за това управление. Колко години е нужно да минат, за да се помирим със своето минало?!

Не си ли давате сметка, че, обслужвайки тезите на ГЕРБ за криминалния преход, заставаме рамо до рамо с тези, които в момента възстановяват тоталитарни символи и практики, реабилитират комунизма и същевременно казват, че периодът, в който всички вие сте дали приноса си за демокрацията в България, е бил „криминален преход”.

В този ред на мисли ви задавам и друг въпрос: от коя страна на барикадата бяха лидерите на ГЕРБ през 1997 г.? Задавали ли сте си този въпрос? Не вярвам да не знаете и отговора.

И друго питам: кое е онова, което накара всички нас, демократите, да застанем едни срещу други и техният интерес да е по-важен от нашия. Те, ГЕРБ, нямат нужда от традиционна десница. Защото, скъпи приятели и колеги- позволявам си да ви нарека така, независимо от пререканията помежду ни, изчезването на традиционната десница погребва паметта за пътя, който ние извървяхме до тук.

Когато дойде Сакскобургготски, той говореше за новите лица, новото време, новото СДС. Тогава СДС все още беше силен и НДСВ не можа да влезе в нашите обувки.След което обаче ние продължихме със сраженията и тогава дойде Бойко Борисов. Сега сме пред нови избори- идва Меглена Кунева. Крепейки сегашното статукво, ние реално ще обслужим подмяната. А те в момента правят една огромна подмяна в България.

Продължавам с въпросите. Какво се случи с Румяна Желева? /Ако не искате да ме слушате, аз мога да седна./ Питам с какъв аргумент бе подкрепена от СДС в Букурещ една такава кандидатура? Питам къде е позицията на СДС по случая „Марковска”? Защо СДС не излезе с позиция по този случай? Какво още трябва да се случи? Сега говорим за „Южен поток”. Аз прочетох текста на позицията ни за „Южен поток”. Не е важно да влезем в техническата терминология- дали „Южен поток” отговаря на техническите показатели или не, важна е политическата позиция. Трябва да си дадем сметка, че България е член на ЕС. В ЕС влиза в сила Трети енергиен пакет, според който договорите в сферата на енергетиката с трети страни трябва да се съгласуват с ЕК. Искаме ли след случая с Желева, след случая с Марковска, да имаме и случай „Южен поток”? В момента правителствената политика се конфронтира директно с ЕС. И СДС като европейска партия трябва да има своята категорична позиция.

Минавам през тази оценка на настоящето, защото всичко, което говорим в момента, има отношение към перспективата ни за следващите парламентарни избори. Не е нужно да бъдем големи социолози, за да си дадем сметка какво ще стане, ако традиционната десница се яви разпиляна на изборите. Моят апел- към вас като към ръководство и НС е: направете го вие единството! Направете го в името на шансовете на традиционната десница да даде гаранции на българските граждани, че няма да бъде извършена подмяна на демокрацията с вид тоталитарно управление.

Благодаря!

—————————————————————————–

До

Председателя на СДС

НС на СДС

О Т В О Р Е Н О П И С М О

Водени от принципите, които са в основата на Съюза на демократичните сили и които всеки един от нас е приел да защитава и отстоява. Принципи, които се основават на толерантност към различното мнение, право всеки да преследва и реализира своите цели в рамките на СДС и да изразява свободно своята позиция.

Водени от своето разбиране за нуждата от прозрачна, отговорна и принципна политика.

Водени от идеята, че СДС е обсъждане на различията и аргументиране на решенията, а не цензура и саморазправа с опозицията.

НИС на МСДС взе решение да поиска оставката на Главния секретар на СДС – Константин Арабаджиев. Мотивите за това са:

Административен произвол и опит за реваншизъм заради изразени основни различия в мненията и водените от ръководството на СДС политики. В това число:
1. Допуснал е умишлена и злонамерена или поради немарливост – загуба на документи свързани за избора на Национално ръководство на МСДС, които се съхраняват в архива на СДС, тъй като МСДС е със статут на Национален съюз към СДС.
2. Превишаване на правомощията в нарушение на Устава. Той не предвижда възможност Главният секретар да обявява за „самопровъзгласил“ се председателя на МСДС или друг член на ръководен орган, без за това да има надлежно решение на компетентния орган, който извършва избора/освобождаването на въпросния член на ръководството;
3. Налагане на цензура по отношение на материалите, които се публикуват на официалната интернет страница на СДС. Премахване на възможността регионалните организации да публикуват на страницата на СДС, в пълно противоречие с принципа на децентрализация, който СДС отстоява от своето създаване. Подобен тип тоталитарни практики, подкопават всеки един от принципите на Съюза на демократичните сили.

Липса на прозрачна и мотивирана политика по отношение на развитието на кадрите на СДС:
1. Неясни и непрозрачни критерии при избор на кандидатите за участници в Българското училище за политика (БУП). Тъй като БУП остава едно от малкото места, в които изпращаме кадри за обучение, редно би било те да са достойни кандидати и членове на СДС, а не да обслужват лични или други конюнктурни интереси.
2. Закриване на политическата академия на СДС. Подобен акт е поредното доказателство за липсата на политическа идея за бъдещето на СДС и опити за феодализиране на организацията.

За нас управлението на една партия не изисква дребнавост и административен произвол, а стратегически подход и визионерство, което ние не виждаме в досегашното поведение на Главния секретар. С мълчаливото си съгласие с прилагането на посочените антидемократични и тоталитарни практики, ръководството на СДС се отказва от историята си и от своята демократична същност.

Христо Панчугов

Председател на МСДС