Мрачно и с притеснения за науката БАН посреща 24 май

„Науката е слънце за зрящите и е време политиците да прозрат, че „народността не пада там, дето знанието живей“. С тези думи председателят на Управителния съвет на БАН Никола Малиновски се обърна към гостите по време на тържественото честване на Деня на българската просвета и култура в Академията.

Той припомни, че годината е била трудна за цялата държава, но в особена степен за Българската академия на науките и българската наука като цяло.

„Няма и не може да има държава, която разчита почти изцяло на чужди инвестиции за наука“, добави в укорителен тон Малиновски, визирайки отношението на държавата към проблемите на науката и образованието в последните години. Според него никоя наука не трябва да се прави в чужбина.

„Химнът на Св. св. Кирил и Методий“ трябва да звучи в България“, категоричен бе той.

Малиновски призова политиците с каквито и други проблеми да се занимават, да не пропускат тези на българската наука, култура и духовност, която ни е съхранила в критични моменти през вековете.

„Скоро е възможно вместо ‘Напред, науката е слънце“, да се чуват само възгласи „Оле, оле“ или младите българи да се насочат към Терминал 2″, предупреди той. Малиновски все пак подчерта, че учените у нас не са се предали, продължават да държат високо летвата, да печелят средства по редица програми и да доказват, че и бедният може да има достойнство.

Академик Дамян Дамянов, който беше водещ на събитието, подчерта, че България, че е просъществувала през вековете не само благодарение на силния си боен дух, но най-вече благодарение на културното си и духовно развитие. „Словото създава писменост, писмеността е спомен, а той е в основата на устойчивостта на държавността и националното самочувствие“, изтъкна той.

В своето слово председателят на БАН Стефан Воденичаров настоя, че България има всички основания да се гордее със създаването на славянската писменост. Той припомни, че славянската азбука е спасена за европейската цивилизация именно в България. „Спокойно можем да твърдим, че славянската писменост може да се нарича старобългарска“, изтъкна председателят на Академията. Воденичаров също подчерта, че държавата е длъжна да инвестира повече в науката, за да устояваме и продължаваме делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

На тържественото честване в сградата на БАН присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова, членове от кабинета на държавния глава и други официални гости. Бяха прочетени приветствени слова от служебния министър-председател Марин Райков и образователния министър проф. Николай Милошев.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова също направи препратка към химна на светите братя, като посочи, че докъде може да огрее слънцето зависи от управниците.

Във фоайето на централната сграда на БАН беше открита изложба с икони с изображения на славянските просветители – братята Кирил и Методий.

Междувременно стана ясно, че държавата отпуска допълнителни средства в размер на 4 000 000 лв на Българската академия на науките. Те ще са по линия на самостоятелния бюджет за подпомагане на дейностите по научно обслужване с висока обществена и държавна значимост