След тежък маратон от десет часово заседание в петък и още шест часа в събота Светият синод на Българската православна църква излъчи тримата митрополити, сред които Патриаршеският събор следващата неделя ще избере новият наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ).

В петък бе избран Старозагорският митрополит Галактион. В събота подкрепа получиха Русенският митрополит Неофит и Ловчанският Гавриил.

С видимо облекчение говорителят на Светия синод за Патриаршеския събор Американският и австралийски митрополит Йосиф обяви избраните трима кандидати. „Както казах, Синодът бавно мисли, но мъдро решава“, добави Йосиф.

Той обясни, че е било взето „мъдрото“ решение, с което вместо определения кворум от десет гласа, нужни за избора на кандидатите, Синодът е решил кворумът да е от девет гласа. „Посмятахме малко и установихме, че две трети от 14-те гласа на всички митрополити, колкото е по устав, е 9 и една трета. Това е по-близо до девет гласа, отколкото до десет, както първоначално бяхме решили. Когато направихме кворума на девет, проблемът бе решен“, разказа Йосиф.

Неофициално се знаеше, че четирима митрополити блокират избора, защото Западноевропейският митрополит Симеон, който е тежко болен, не присъства на заседанията, но писмено даде съгласието си да бъде броен като присъстващ.

Така Йосиф, който се оказа „дипломатът“ сред митрополитите, успя да предложи решение, с което да се избегне блокирането на избор на патриарх следващата неделя. Ако до края на днешния ден, тоест до 24 часа не бяха посочени тримата кандидати за патриарх, Патриаршеският събор щеше да се провали. Уставът на БПЦ не дава решение на такъв казус.

Днешната промяна на кворума вероятно няма да може да бъде оспорвана защото всички митрополити за се подписали под протокола за вземането на това решение.

След този драматичен избор в петък с десет гласа на второто гласуване Старозагорският митрополит Галактион стана кандидат за патриарх. В събота на 26-ото гласуване Ловчанският митрополит Гавриил и Русенският Неофит с по девет гласа бяха избрани за другите двама кандидати.

„Математическото“ разрешаване на тежките противоречия в Синода затвърди впечатлението, че в ръководството на БПЦ няма възможност за постигане на консенсус дори по такъв възлов въпрос за бъдещето на църквата, какъвто е изборът на патриарх.

За това, че вече се върви към избора на нов патриарх, сочи и фактът, че половин час след края на заседанието на Синода бе махнат траурният флаг за кончината на патриарх Максим.

Изненадата – Варненският Кирил не влезе в тройката

Ако изборът на Галактион вся смут и притеснение заради добре известните „особености“ в биографията му на клирик и обществена фигура, изборът на Гавриил, и особено на Неофит донесе известно облекчение, но слабо. Галактион се счита за скандално неприемлив за най-високия пост в БПЦ, другите двама обаче се приемат за умерени проводници на влиянието на руската църква над българската.

В тройката не влезе Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който бе временен наместник-председател на БПЦ. Това се случва за първи път, защото подобен пост обикновено е стъпало към поста постоянен наместник-председател (патриарх). Кирил обаче беше яростно атакуван от Пловдивския митрополит Николай и няколко близки до него владици, а и в публичното пространство стана известен с доста арогантните си обяснения на спорни свои решения.

Старозагорски митрополит Галактион: „Напъна се планината и роди…Мишо“

Галактион е най-оспорваният избор на Синода. Как той попадна сред тримата кандидати, е загадка. Предполага се, че Старозагорският митрополит е бил избран в началото като вероятен аутсайдер на изборите за патриарх, за да не се „разсейват“ гласовете за кандидатите, подкрепяни от лобитата сред клира. Или както коментира веднага след избора богословът проф. Иван Желев: „Напъна се планината и роди…Мишо“, визирайки агентурния псевдоним от ДС на Галактион.

Галактион е сред членовете на Синода, който упорито не се подчинява на решенията му и отказва да присъства на заседанията в последните години. Владиката разви бурна дейност в последните 20 години – и светска, и църковна, минавайки от каноничния синод към алтернативния, после обратно в каноничния, бивайки народен представител от СДС, след това обръщайки гръб на политическите си симпатизанти. Начело на Старозагорската епархия е от 2000 година.

Една от най-спорните позиции на Галактион е симпатията му към тайните общества, които официално БПЦ не само не подкрепя, но и заклеймява участието в тях на клирици. Той обяви за архонт Слави Бинев в Рим през 2007 г., нещо, което неговият духовен събрат Пловдивският владика Николай последва няколко години по-късно.

Галактион има досие на вербуван от Държавна сигурност, бил е сътрудник на службите с псевдонима „Мишо“. Това не е чудно, защото, както е известно, 11 от синодалните членове са с досиета. Съдържанието на досието му е унищожено в голямата чистка на досиета през 1990 г.

Ловчанският Гавриил: „Платил съм си цената да нямам досие“

Ловчанският митрополит Гавриил е единственият сред членовете на Синода, които отговаряха на изискванията да бъдат претенденти за патриаршеския престол, без досие от ДС. Той е и сред владиците, които доста години живее и служи в манастир. За него се признава, че е духовен консервативен клирик, който не притежава качествата да обединява, убеждава и да направлява работата на Синода, раздиран от дълбоки лобистки и личностни конфликти.

В събота Гавриил коментира избора си по следния начин: „Радвам се, че накрая решихме проблема, защото трябваше да излезем с достойнство. Затова наистина съм доволен“. Той повтори, че всички избрани са „достойни“, а темата за агентите на ДС в Синода и собственото си общуване с тайните служби на предишния режим той обобщи така:

„Не бива да се борави толкова с тези досиета. Друг е въпросът и какво е имало в това досие. Аз съм си платил цената да нямам досие, но може би има хора, които не по-малко от мен са понасяли трудности. Не смятам, че това ми дава предимство”. Неведнъж той е казвал, че липсата му на досие му е струвало много, затова знае какво означава натиск от страна на бившата Държавна сигурност.

За Гавриил се знае, че е тясно свързан с Руската прославна църква, което се вижда и от биографията му на духовник. В Москва той защитава докторска дисертация по богословие. Пет години – между 1986 и 1991 г. той е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. От 2001 г. е митрополит на Ловчанската епархия.

Надеждата за „добрия“ избор за патриарх – Неофит Русенски

Русенският митрополит Неофит е надеждата за най-добрия възможен избор за патриарх сред тримата кандидати. Това е преобладаващото мнение на следящите отблизо живота на БПЦ. Според проф. Желев, трябва да се гледа „материалът“ в Синода, на неговия фон Неофит изпъква ярко.

Ерудиран, интелигентен и с богат административен опит, Неофит Русенски би бил относително добрият избор за патриарх на фона на останалите двама кандидати. И Неофит има досие от ДС, но освен документа за вербуване и снемане от отчет заради „непригодност“ други сведения за сътрудничеството му със службите няма. Самият той не обича да коментира темата за инфилтрирането на ДС в църковните структури.

И при Неофит има бегла „руска връзка“. От 1971 до 1973 г. Неофит е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение“ при Московската духовна академия Това е преди да заеме църковни длъжности.

Неофит бе първият декан на възстановения Богословски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“.