Пожарът на Витоша се превърна поредната кризисна ситуация след протестите срещу Закона за горите, която постави на изпитание правителството, политиците, обществото и медиите. Ако имаше обявено състезание за манипулация на общественото мнение, достигаща до откровени лъжи, министърът на земеделието Мирослав Найденов и вестниците на медийния магнат Делян Пеевски трудно щяха си поделят първото място. Но тъй като са в един и същи отбор – на правителството и обслужващите го медии – такава опасност няма.

Найденов, който бе набрал на екозащитниците заради протестите и върнатия Закон за горите, ги нахока във вторник, че само „си чешат езиците“, а не помагат за гасенето на пожара над Бистрица. Всъщност повечето ръководители на екоорганизации, както и техни членове, които бяха на протестите, бяха и все още са на Витоша като доброволци за овладяването на огнената стихия. Това бе и една от причините организациите да отменят насроченото за вторник шествие в подкрепа на българските гори.

Дори да предположим, че министърът не е знаел това и просто случайно си е изпуснал нервите, едва ли има подобно оправдание за другия му гаф. Обяснявайки защо пожарът не е овладян в първите два дни, той заяви, че тъй като гори биосферния резерват “Бистришко бранище”, който е под специален режим, на огнеборците им било забранено да секат дърветата там. Едва в третия ден на пожара Найденов се договорил с екоминистъра Нона Караджова да издаде разрешение за сеч в гората.

В чл. 17, ал.1, т. 5 от Закона за защитените територии е посочено, че „в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“. Това припомни в сряда Свилен Овчаров от „Зелени адвокати“.

„Никога не е било необходимо позволение от екоминистерството за сеч в гората, когато тя е с цел потушаване на пожар, това е позволено от закона“, обясни Овчаров, като даде съвет на Найденов да се консултира с ведомствените си юристи преди да прави подобни изявления пред медиите.

Въпросното изказване на земеделския министър стана повод за опасения сред природозащитниците, че властта и фирмите, лобиращи за новия Закон за горите, могат да използват пожара, за да започнат нова серия от изявления как защитените природни територии спъват икономическото развитие на страната.

С далеч по-голям размах и обвинения на едро работят медии като „Телеграф“ и „Всеки ден“. Те съобщават на читателите си, зад пожара в резервата стояли „дългите пипала на “зеления октопод” и лично на Тома Белев, бивш директор на природен парк “Витоша”. Със заглавията “Екомафията запалила Витоша” и “Зеленият октопод зад огъня на Витоша”, изданията на Делян Пеевски остават основни претенденти за нов приз в категорията за псевдожурналистика в класацията на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).

Според публикациите, след свирепия смерч над София през 2001 г., който унищожава част от гората в резервата “Бистришко бранище”, засегнатите дървета е трябвало да бъдат махнати, “защото са сухи и опасни”. Именно мъртвата дървесина била причината за бушуващия 4-ти ден пожар.

След бедствието през 2001 г. със случая се заема парламентарната комисия по околна среда и води, а на обсъжданията присъстват представители на редица неправителствени организации. Според „Всеки ден“ Андрей Ковачев и Тома Белев, „налагат мнението си повалената от бедствието смърчова гора да остане на място”.

Изданието не посочва имената на никой друг от присъстващите на дискусиите, нито споменава, че специалисти от Българска академия на науките (БАН) изготвят експертиза по случая, един цял огромен доклад. Изводите в доклада са, че няма смисъл от изнасяне на повалените дървета, тъй като това няма да има особен ефект върху ограничаването на популацията на насекомото корояд, което вече е дало едно поколение. В докладът, подписан от всички институти към БАН, свързани с екология, ботаника, зоология и т.н., се препоръчва липса на всякаква човешка намеса във възстановяването на гората. По този начин ще се ограничат корозионните процеси и като цяло ще се запази биосферния резерват, който в противен случай е трябвало да бъде заличен като такъв.

Любопитна подробност в случая е, че едни от най-яростните атаки на “Витоша ски”, собственика на лифтовете над София, срещу Тома Белев през годините са именно заради “Бистришко бранище” – че не е почистено, не се охранява и т.н. В интерес на истината единственият назначен охранител за района напуска преди три години, тъй като заплащането му е било 250 лв.

Странно съвпадение е, че ден преди двете публикации в медиите на Пеевски обвинения за непочистения резерват към ръководството на парк Витоша отправи Цеко Минев, шеф на ски федерацията и съсобственик на Първа инвестиционна банка. Тя стои както зад “Витоша ски”, така и зад “Юлен” АД, концесионер на ски зона Банско. Името й се свързва и с “Бороспорт”, оператор на лифтовете в Боровец.

“Витоша ски” е в дългогодишен конфликт с Тома Белев по времето, когато той е шеф на природния парк в планината. Причината е неговото противопоставянето на плана за разширение на ски зона “Алеко” чрез изсичане на нови дървета, прокарването на още писти и лифтове. В опита си на всяка цена да реализира инвестиционните си намерения “Витоша ски” спря лифтовете над София през зимата на 2011 г. и поиска законови поправки, които ще й позволят да заобиколи съществуващите регламенти. След протести на хиляди млади хора в София и президентско вето на изготвените под диктовка поправки, текстовете отпаднаха.

Малко след като планът за застрояване на Витоша бе спрян и със съдебно решение в изданието на Пеевски vsekiden.com се появи материалът “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“. Според авторката му Анелия Иванчева Тома Белев е част от “екомафията”, която злоупотребява с държавни и европейски пари чрез проекти. Статията бе поставена на първо място в месечната класация на Асоциацията на европейските журналисти в категория “Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси”. “Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени”, посочиха тогава от АЕЖ.

Според организацията материалът е израз на организирана негативна кампания срещу представители на екологични движения в редица издания, контролирани от Пеевски, зад който пък стои Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като банката на правителството, защото там се държат най-голям дял от парите на държавни фирми.

Тома Белев коментира тогава, че става въпрос за елементарен черен пи ар. “Има някой, който спазва закона, и иска всеки, който ползва държавна земя, да си плаща. Това струва много пари. Затова е основният натиск върху мен”, каза Белев.

“Натискът е елементарен и минава през медии, които не са подписали етичния кодекс. Еднотипните действия и повтарянето могат да имат ефект, някакво въздействие, но аз не го виждам. Убеден съм, че и опитът да се неутрализира гражданското общество няма да проработи. Много хора се опитват да подменят гражданското общество, но не разбират, че това можеше по време на социализма. Сега вече е невъзможно. Можеш да създадеш 55 изкуствени структури да ти ръкопляскат, но вече живеем в глобален свят, колкото и лъжи да пускаш, не можеш всички и завинаги да излъжеш”, коментира природозащитникът.

В класацията на АЕЖ от февруари 2012 г. “Нова българска медийна група” бе отлична за “Принос за влошаване на българската медийна среда”. “Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски, замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар”, обосновават се от АЕЖ – България.