Поклон на Рита Леви-Монталчини (1909-2012)
Il corpo faccia quello che vuole. Io non sono il corpo: io sono la mente.
(Тялото може да прави каквото си пожелае. Аз не съм тяло: аз съм душа.)
Рита Леви-Монталчини
Име: Rita Levi-Montalcini (RLM)
Родена: 22 април 1909 г. в Торино, Италия.
1930-1936: въпреки желанието на бащата дъщерите му да не учат в университет, а да бъдат само съпруги и майки, Паола – сестрата-близначка – става най-известната художничка в Италия през XX век, а Рита завърша медицина през 1936 г. в родния си град.
1936-1938: асистент на професор Джузепе Леви – ръководител на Катедра по хистология, Медицински факултет в Торино.
1940-1945: италианският фашизъм забранява на евреите да работят в университети. Изследванията в областта на невроембриологията провежда в една стая в къщата си в Торино, по-късно – във Флоренция.
1946-1977: работи в Washington University in St. Louis, Missouri.
1968: член на Националната академия на науките на САЩ.
1972: член на Американската асоциация за изкуство и наука.
1962-1977: основател и директор на Института по клетъчна биология при Националния съвет за наука в Рим. Работи шест месеца в годината в Рим, шест месеца – в Сейнт Луис.
1986: получава Albet Lasker Award for Basic Medical Research – предвестник за Нобелова награда за медицина.
1986: получава Нобелова награда за медицина за откриването на растежен фактор за нерви (nerve growth factor, NGF). С нобеловите долари основава Фондация за подкрепа на млади учени и European Brain Research Institute – в Рим.
1987:получава National Medal of Science – най-високото научно отличие на САЩ.
2001: президентът на Италия Карло Чампи я избира за пожизнен сенатор на Италианската република.
2012, 30 декември: умира в къщата си в Рим – на 103 годишна възраст.
В интервю, публикувано в Conversations with Famous Biomedical Scientists, Рита Леви-Монталчини казва: „Аз съм повече артист, отколкто учен” – мнение, базирано на генетичния й потенциал: нейната сестра-близначка Паола през 2000 г. беше обявена за най-добра художничка на XX век в Италия. Брат й Джино е бил много добър архитект. По-голямата й сестра Анна мечтаела да стане Нобелистка, като шведската писателка Селма Лагерльоф – първата жена, удостоена с Нобелова наградата за литература през 1909 г. Майка й Адел Монталчини рисувала добре – на нея Рита посвещава „Песен на един живот” (Cantico di una vita), публикувана през 2001 г. – около 200 писма, писани до майка й, когато работи в Сейнт Луис, Мисури (1946-1977). Тя прибавя фамилията на майка си към тази на бащи си Адамо Леви, и така става известна на света като Рита Леви-Монталчини.
През 1946 г. Леви-Монталчини получава резултати от изследванията си на пилешки ембриони, направени в домашната й лаборатория в Торино, която нарича „Робинзон Крузо” – публикува ги в едно италианско списание. Статията е впечатлила професор Виктор Хамбургер (емигрант в САЩ от 1932 г.) – ръководител на Катедра по зоология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис; той я кани да работи в неговата лаборатория.
На 19 септември 1946 г. Леви-Монталчини, заедно със състудента си Ренато Дулбеко, отплува с полския кораб Sobieski от Генуа за Ню Йорк. Дулбеко отива в Блумингтън, щата Индиана при третия им състудент от Торино – Салвадор Луриа. Леви-Монталчини отива при Виктор Хамбургер в Сейнт Луис. Тя гостува на Луриа и той я представя на генетика Херман Мюлер, който през октомври 1946 г. е получил Нобелова награда за медицина. Лурия представя Рита и на младия си сътрудник Джеймс Уотсън, който по-късно открива структурата на ДНК, за което през 1962 г. получава Нобелова награда за медицина.
Така Блумингтън, щата Индиана става известен в историята на биомедицината като среща на „Един нобелист с четирима бъдещи нобелисти”. Тримата от тях са ученици на Джузепе Леви (1872-1965) – професорът по хистология от Торино: Рита Леви-Монталчини (1909-2012) за NGF*, Салвадор Лаура (1912-1991) и Ренато Дулбеко (1914- ) за открития в генетиката.
Д-р Георги Чалдъков
__________________________________________________________________
* „Да предскажеш непредсказуемото” – пише Рита Леви-Монталчини през 1987 г. в автобиографичната си книга In Praise of Imperfection. През 1997 г. тя публикувана The Saga of the Nerve Growth Factor. Preliminary Studies, Discovery, Further Developments. Откритието на NGF е резултат на научна логика, интуиция и шанс – комбинация, която се “усмихва на гениите”.
Урокът по евристика е проведен през 1946-1951 г. в научноизследователските лаборатории в Сейнт Луис и Рио Де Жанейро: тумор на мишки, присаден на пилешки ембриони, води до разрастване на нерви – и предполагаш, че от тумора се отделя химическа субстанция, която стимулира нервния растеж. За да разбереш дали субстанцията е протеин, ДНК или липид, поканваш в лабораторията си добър биохимик – Стенли Коен. Той въздейства на тумора с ензими, които избирателно разграждат тези молекули. За да разруши ДНК, въздейства на тумора със змийска отрова – тогава обаче наблюдава още по-голям растеж на нервите. Тъй като змийската отрова се произвежда от слюнни жлези, правиш хомогенат от слюнни жлези на плъхове и с него въздействаш на нервите – тогава те се разрастват още повече (Фигура 1).
Така през 1951 г. Рита Леви-Монталчини „установява непредсказуемото” – открива протеинова молекула, стимулираща растежа на нерви, и я нарича „растежен фактор за нерви” (NGF). След 35 години – през 1986 г. – тя се среща с шведския крал Карл XVI Густав, който й връчва Нобеловата награда за медицина, заедно със Стенли Коен – откривател на епидермален растежен фактор (EGF).
Вярвам, че някои от българските емигранти на Запад са научили урока по евристика на професор Рита Леви-Монталчини.
___________________________________________________________________________
Фигура 1. Микрофотографията на нервните клетки in vitro (лат. – бувално „в стъкло”; научно – в клетъчна култура). Вляво (- NGF) – лишени от NGF, нервните клетки не формират израстъци и умират. Вдясно (+ NGF) са показани нервните клетки, които се “радват на добро здраве” и образуват много израстъци, защото към тях е прибавен растежен фактор за нерви. Тази „графика” стана класическа в историята на NGF. Рита Леви-Монталчини я нарече NGF Hallo (ореол на NGF). Днес ореолът е емблема на Института по клетъчна биология и невробиология в Рим.
___________________________________________________________________________
Loading ...
