Мариана Коцева за преброяването на населението в България

Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт – в интервю за „Денят започва” на БНТ

Водещ: Тази сутрин с председателя на националната статистика Мариана Коцева ще говорим за преброяването, чийто резултати излязоха съвсем скоро. Първо, г-жо Коцева, как успяхте да организирате тази, наистина, огромна по мащабите си кампания и какво всъщност се случваше зад кулисите на преброяването? Имаше ли някакви интересни случки, парадокси, с какво се сблъскаха преброителите?
Мариана Коцева: Добро утро. Не е много лесно да се организира такова мащабно мероприятие. Всъщност, няма друго такова мероприятие в държавата, в което да участва всеки български гражданин. Често пъти са ме питали, дали е по-сложно от изборите. Да, по-сложно е, защото, въпреки че прилича организацията, имате също организационни преброителни комисии, както при изборите във всяко населено място, но изборите протичат в рамките на един дан, докато тук, вие много добре знаете, че цял месец с помощта на една армия от 50 хил. преброители и контрольори ние посещавахме всеки български дом, дали чрез интернет, дали чрез преброителите – така че наистина е сложно. Сложно беше, защото за първи път изпробвахме преброяване по интернет. Отговорността беше изключително голяма. За наше най-голямо щастие, това се посрещна много добре.
Водещ: Да, хората наистина много харесаха електронното преброяване. Все още ли сме първи по процент в ЕС, преброили се в интернет?
Мариана Коцева: Да, все още сме първи и продължаваме да получаваме запитвания, свързани с преброяването, най-вече за две неща. Първо, за преброяването по интернет от утвърдили се статистики в света, не само в Европа. Имахме запитване от Южна Корея, от САЩ, за да обменим опит, как една малка държава като България е успяла да се справи толкова успешно с интернет преброяването.
Водещ: Да припомним процента на преброилите се по интернет?
Мариана Коцева: По окончателните ни данни към окончателното население, което обявихме, 41% от населението се преброи по интернет. Това е след изчистване на дублирани записи и окончателното установяване.
Водещ: А някакви парадокси, нещо интересно случваше ли се? Преброителите какво казваха, след като се връщаха от анкетирането?
Мариана Коцева: За мен един от най-интересните моменти беше, че по време на преброяването ни се обаждаха най-различни хора с огромно желание да се преброят по интернет, които дори никога не са отваряли компютър, включително и възрастни хора над 85 години. Ние се притеснявахме как хората ще приемат това, че садят пред компютъра и попълват лични данни. Но беше много интересно, защото укрепихме българските семейства. Знаете, че можеше всеки от домакинството да попълни анкетата и децата бяха тези, които попълваха в компютъра отговорите на своите родители.
Водещ: Да, моят син също попълни анкетната ни карта.
Мариана Коцева: Една национална еуфория беше.
Водещ: Да, основното беше електронното преброяване.
Мариана Коцева: Да.
Водещ: Добре, да минем към данните и да започнем по-нетрадиционно. Искам да ви попитам, очаквахте ли, че най-възрастният човек, който преброихте, на 111 година, ще бъде от София, а не от някое планинско село, например, и имаше ли други столетници?
Мариана Коцева: Да, благодарение на медиите, които зададоха този въпрос за столетниците, установихме този интересен факт. Може би малко хора са очаквали, наистина, че този човек живее в София. А аз, между другото, по повод темата за столетниците, намерих вчера и тук съм донесла да покажа. Това е списание „Статистика” от 1929 г., в което има едно изследване на столетниците точно от преброяването и се вижда, че на 1 млн. души столетниците тогава са били толкова, колкото и сега. Един от най-интересните факти е, че България е била в челната тройка на страните с най-много столетници в Европа. Това е в периода 1910-1920 г. Това ни амбицира, като приключат другите държави с преброяването, да видим какво е положението сега.
Водещ: Колко души столетници преброихте?
Мариана Коцева: Сега са 238.
Водещ: Това са хора над 100 години?
Мариана Коцева: Да, като предимно те са в областите Благоевград, Кърджали и Смолян. Въпреки, че най-старият български гражданин живее в София, преобладаващата част от столетниците все пак са във високопланинските райони.
Водещ: Ние, разбира се, не можем този човек да го видим, да го намерим.
Мариана Коцева: Не, знаете, защото ние спазваме стриктно статистическата тайна.
Водещ: Фундаментът на преброяването все пак са данните за броя на населението. Знаем, че то намалява. Страшното е, че има и 182 селища, които са изчезнали завинаги, най-вече в Габровско. Повечето са там. Нека видим един репортаж и да го коментираме.
Репортер: Въпреки, че Тревненският Балкан е едно от най-живописните и красиви кътчета у нас, там населението е намаляло най-драстично. За последните 10 години, 43 села и махали са останали без нито един жител. Старите умират, а младите бягат в града, защото в тези селца е красиво, но невъзможно за цивилизован живот.
Георги Цветков: Няма достатъчно добри комуникации, в някои от тях дори няма ток, вода. В нашето съвременно общество изискванията и на младите хора са други. Мисля, че процесите са естествени и те не са от последните 10 години.
Репортер: Георги Цветков е ходил и до най-малкото селце в областта. Казва, че балканджиите са хубави хора, които имат голям кураж да живеят сами.
Георги Цветков: В кметство Плачковци намерихме един човек, който се е заселил, защото е нает да охранява къщи, които са закупени от бизнесмени. В селото няма нито едно живо лице. Той е отишъл там и се е заселил и това му е и работата.
Репортер: 80-годишната баба Стефка е единствената жителка на село Сяровци. Дошла тук снаха преди много десетилетия и останала завинаги. Макар и съвсем сама, харесва живота си.
Стефка: Хубаво е да се живее на село, чист въздух. В селото много народ имаше, които бяха по-стари – починаха, а по-младите са в Габрово. Скучно е вече.
Репортер: Зимата продукти й носят синовете от града. Лятото ходи сама да пазарува в близкото село. От там търси и помощ от фелдшера, ако се почувства зле.
Стефка: По телефона му се обаждам като стана по-зле и той идва момчета, за да ме види. Че от какво да ме е страх? От какво? Кураж трябва да имаш. Като се заключа, от какво да ме е страх? Не съм видяла нищо страшно.
Репортер: В данните на статистиката има и нотка оптимизъм – за последните 10 години в 6 обезлюдени села в габровско са се завърнали хора.
Водещ: И в тези селища са ходили анкетьори, нали?
Мариана Коцева: Разбира се, да.
Водещ: Какви процеси доведоха до обезлюдяването и може ли да се върне обратно назад тенденцията, т.е. да започнат да се завръщат хора по селата, има ли такива индикации?
Мариана Коцева: Моят колега, директорът на нашето териториално бюро в Габрово, г-н Цветков много точно очерта, че всъщност промяната в живота, изискванията на технологиите, инфраструктура, основно поминъкът променят представите на хората за мястото, където живеем, така че за мен този процес на обезлюдяване на селата ще продължи. Ще ви дам още един факт от преброяването – около една пета, 20% от населените места в България са с население между 1 и 50 души, които са възрастни. Съвсем нормално е в следващите години към този списък от обезлюдени села да се присъединят именно и тези с население между 1 и 50 души. Обезлюдените села са 181. Две трети са в Габровския Балкан и във Великотърновския Балкан. Така че този процес е естествен. В България има над 5 хил. населени места. Но трябва да го приемем този факт.
Водещ: Търсенето на работа в града ли ги тласка да се изселват?
Мариана Коцева: Да, основният мотив на хората, което показва не само обезлюдяването на селата, но и процесът на преместване от селата към градовете и то към седемте най-големи града, в последните 10 години е резултат на стремежа на хората за търсене на работа.
Водещ: Добре. Значи хората се насочват към големите градове, към София най-вече. Тя се е увеличила с 120 хил. души за 10 години, но очакванията бяха, според мен, много по-големи, не за 1,290 млн., а за много повече. Те сякаш не се оправдаха. Не се оправда и това, че в квартал „Люлин” не живеят 300 хил. души, а само 114 хил. Как си го обяснявате това? Хората мислеха, че тук в София ще има много по-висок резултат като брой население.
Мариана Коцева: Да, един от основните моменти в преброяването е хората, като погледнат числата, за видят реалната ситуация, а не да се ориентират по усещания. Аз бих дала такъв пример. „Люлин” е 114 хил. души, а хората имат усещане за 300 хил. души. Това е три пъти повече. Представете си физически един квартал като „Люлин”, където има блокове, как е възможно в тези блокове да се заселят три пъти повече хора, като там нямаме толкова много строителство. А и самите данните показват, че намалява броят на хората, които живеят в едно жилище. Така че, когато някой обявява такива фантастични числа, трябва да търсим дали това е реалистично.
Водещ: Ще се обърне ли тенденцията на намаляване на населението? Има ли някакви по-далечни прогнози – след 50 години или след 20 години, каква е тенденцията?
Мариана Коцева: За съжаление, в демографията нещата много трудно се обръщат, тъй като е много трудно да увеличите изведнъж, поради простата причина, аз често го казвам това, за да имате повече деца, най-напред трябва да имате достатъчно майки и татковци. И когато населението вече е намаляло, не може да искате от едно по-ограничено поколение изведнъж повече деца. Смъртността също ще продължи да бъде висока, тъй като имаме застаряващо население. По естествени причини то напуска този свят. Но ние няма да изчезнем.
Водещ: Надявам се.
Мариана Коцева: Прогнозите, които ние имаме в НСИ, които са част от прогнозите на Евростат, до 2050 г. България ще бъде до 5,5-6 млн. в зависимост от това дали имаме оптимистичен или песимистичен …
Водещ: 5 млн. е малко страшно.
Мариана Коцева: Да, това е реалността.
Водещ: Уловихте нови тенденции сред младите. Казахте, че те са по-различни, не желаят да отговарят на специфични въпроси, освен това живеят без брак, увеличава се броят на неженените хора. Тези неща, които чисто засягат същността на обществото ни, на връзките в него, как ще коментирате?
Мариана Коцева: Да, това е може би първото преброяване от няколко поредни, което освен чисто националните особености, като намаляване на населението, остаряване, очертаха и тази смяна в стереотипите на поведение на поколенията. Наистина от младото поколение до 35 години всеки трети е с висше образование. Почти всяко семейство в този възрастов интервал има компютър, има интернет. 70% живеят без брак. Това е представата на света за новото отношение на младите хора към света.
Водещ: Не са отговаряли за религията си.
Мариана Коцева: Да, знаете, че тези въпроси бяха доброволни и преобладаващата част от хората, които не са отговорили на въпросите за етнос и за вероизповедание са на възраст до 30 години.
Водещ: Защо?
Мариана Коцева: Това тепърва анализатори, социолози, социални антрополози ще изследват, запознавайки се по-подробно с нашите данни, за да се види какви точно са тези млади хора и вътре в тази група дали има някаква разлика.
Водещ: Това не означава ли, че са по-затворени, че не търсят комуникация?
Мариана Коцева: Това е въпрос на светоусещане. Ще ви дам такъв пример. Голяма част от хората, които не са отговорили на етнос, всъщност са деца от 0 до 9 години. Техните родители, които са млади хора, са преценили, че просто няма до отговорят на този въпрос вместо детето, защото чакат то да порасне и само да се самоопредели. Другият интересен факт е, че за първи път в преброяването имаме даже изписано на ръка смесени етнически групи, изписано точно така – българо-финландска, примерно, което се случва, когато майката е българка, а бащата е финландец. Т.е. в съвременния свят на свободно движение на хора има повече смесени бракове и за хората става по-трудно да определят какъв всъщност е техният етнически произход.
Водещ: А очаквахте ли толкова голяма цифра на хора, които никога не са посещавали училище – 80 хил. – и на толкова неграмотни – 112 хил.?
Мариана Коцева: Ние за първи път включихме такъв въпрос, точно защото аз споделям виждането, че статистиката и преброяването трябва да отразяват актуалните събития. И тъй като имаше много проучвания, че се увеличава делът точно на хората, които никога не са посещавали училище, решихме да включим този въпрос. И това за мен е един от фактите, който заслужава да бъде сериозно обмислен. Иначе за неграмотните, през 2001 г. те са били 132 хил. Т.е. ако погледнете, че сега са 112 хил., имаме подобрение, но то от части се дължи и на намаляване броя на населението. Така че по отношение на образованието имаме и добри новини. От една страна се увеличава делът на хората с висше образование, но от друга страна се оформя един процент от хора, които са неграмотни. И още по-тревожният факт за мен е, че преброяването показа, че за децата, които трябва да бъдат в момента в училище, всяко четвърто ромско дете не посещава училище, всяко 10-то дете от турския етнически етнос не посещава училище и 6% деца от самоопределилите се като българи също не посещават училище. Т.е. това са деца, които в момента трябва да бъдат в училище и фактът, че те не са там, предопределя едно не добро бъдеще от гледна точка на това, дали ще могат да си намерят работа и какви граждани ще бъдат.
Водещ: Да, проблемът наистина е огромен. Но само с едно изречение – оттук нататък тези данни в чии ръце отиват и какво ще се прави с тях? Точно, свързано с образованието, с населението някакви практики и политики започват ли оттук нататък и кой ще ги прави?
Мариана Коцева: Преброяването има смисъл само тогава, когато данните се използват, защото наистина това преброяване отрази в себе си като огледало промените, които се случиха в последните 20 години. Данните са в ръцете на всички. Те са на интернет страницата на НСИ. Но аз определено смятам, а и ние ще продължим тази политика, надявам се, заедно с партньорството на медиите да обръщаме внимание на най-важните факти, основните тенденции, за да бъдем чути, за да бъдат правилно интерпретирани числата в името на бъдещето на България.
Водещ: Благодаря ви. Повече данни, може би, ще има и по-нататък от преброяването на населението.
Мариана Коцева: Благодаря.