Лято е.И в несебърската общинска администрация някои излизат в отпуска.Други остават на работа и от дефицита на работещи безобразията си нарастват от само себе си.
Първо безобразие.Пред входящата алея към Южния плаж на Слънчев бряг фигурира пътен знак „Влизането забранено”.Той е надраскан,но въпреки това различим.
Второ безобразие.Очевидно е,че някое длъжностно лице трябва да го почисти,но това не е сторено от началото на сезона.
Трето безобразие.Очевидно е,че въпреки знака,на който е обозначено,че нарушителите му се санкционират от „колата-паяк” зад знака е обособен нерегламентиран паркинг.
Четвърто безобразие.Това не е просто паркинг,а паркиране в зелените площи.
Пето безобразие.Неизвестен извършител си е монтирал бариера, с което си е обособил собствен паркинг.
Шесто безобразие.Продължава вандалското отношение към обект „Гераните”,където са се намирали кладенците за питейна вода на времето.Разбита е информационната табела на обекта,ограбена и счупена е рамката от арката.Дъната на кладенците са се превърнали в импровизирани сметища.Дървеното рамо на един от гераните е в такова състояние,че при по-силен вятър може да се счупи.
Седмо безобразие.Самото съществуване на обекта тип “Заведение за обществено хранене” зад бариерата на анонимния паркинг само по себе си е безобразие.
Осмо безобразие.Пред началото на панорамната алея към ресторант „Чевермето” няма знак „Влизането забранено”.”Забраната” се осъществяваше от пътно заграждение, което неизвестен извършител е премахнал.И МПС свободно се предвижват по алеята предназначена уж само за пешеходци.
Това са само част от очевидните безобразия.Има обаче и едно невидимо безобразие. Което обаче е безобразие на безобразията.Това е принудителното пенсиониране на Мима Петрова – директор на Общинския детски комплекс-Несебър от неговото учредяване през 1982 г.Следва продължение.