Лъчезар Богданов: Световната икономика няма как да не усети финансовите проблеми на САЩ

Фокус: Какво следва от проблемите на САЩ и опасността от изпадане в неплатежоспособност?
Лъчезар Богданов: Тежката дългова позиция на САЩ е факт от много време, още от началото на финансовата криза, когато правителството там пое огромни задължения и финансира с огромни дефицити различни спасителни планове и пакети за насърчаване и стимулиране на части от икономиката. Това, което се вижда, е точно същото, което се вижда в Европа, просто САЩ изглежда малко късно го осъзнават. Не можеш дългосрочно да правиш големи бюджетни дефицити, да заемаш до безкрайност и да увеличаваш държавния дълг до безкрайност. В един момент трябва да направиш някаква реформа, трябва да направиш промени в разходите и в приходите така, че те да бъдат устойчиви в дългосрочен план, това е нещо, което навсякъде важи. В САЩ явно добрият повод да го осъзнаят и да направят този политически дебат беше именно този таван на държавния дълг. Не вярвам САЩ да откажат да платят по държавните си облигации, мисля, че ще намерят някакво решение макар и временно, но не смятам, че правителството ще спре да плаща по държавните облигации на САЩ. Вероятно, разбира се, ще има и други сътресения, ще има други икономии, ще има забавяне може би на плащанията към други бенефициенти на държавни средства към държавния бюджет. По-хубавата новина е, че има дебат, когато все още може да се направи нещо. Ако се изчаква още няколко години подобна фискална безотговорност, каквато наложи и последните години управлението на Буш и изцяло управлението на Обама, те щяха да се докарат наистина до положението на Гърция.
Фокус: До каква степен този проблем засяга останалите страни в глобалната икономика?
Лъчезар Богданов: Втората финансова криза вече е факт. Кризата започва тогава, когато се види, че има проблем и че определено състояние на нещата не е устойчиво. В случая не е устойчиво САЩ да трупат постоянно такъв огромен дефицит и да увеличават твърде много държавния си дълг, така че вече имаме криза, проблем, който трябва да се разреши. Той може да се разреши само по два начина – печатане на долари и обезценка на американската валута, загуба на статута й на световни резервни пари или сериозни бюджетни ограничения, което означава орязване на разходи за част от дейностите, вероятно и социални разходи, вероятно и военни разходи. Оттам по веригата всички, които разчитат на тези пари от федералното правителство, ще трябва да свият дейността си и да получат по-малко приходи. Световната икономика няма как да не го усети – САЩ са една пета от нея.
Фокус: Доколко отпадат притесненията за еврото и еврозоната след втория спасителен план за Гърция?
Лъчезар Богданов: Планът за Гърция е начин да се гарантира, че страната няма да изпадне в неплатежоспособност, при положение, че са изпълнени програмата за реформи на публичния сектор към момента. Доскоро не беше ясно, че дори гърците да правят тези икономии, които бяха обещали – да реформират данъчната си система и да орязват държавните си разходи, те ще могат да платят старите си дългове. Всъщност това, което прави този план, е да каже – даваме ви в някакъв смисъл отсрочката на пазара за старите дългове, така, че да имате време да си реформирате публичния сектор и да започнете постепенно да се справяте със старите си дългове сами. Това е смисълът на този план, видя се, че планът миналата година, който беше направен, не работи, защото проблемът е не просто да се даде временна отсрочка на Гърция, проблемът е първо по някакъв начин да се промени тежестта на старите дългове и също така да се принуди гръцкото правителство да действа по-сериозно и по-строго с разходите си вътре в страната.
Фокус: Вторият план гарантира ли успех?
Лъчезар Богданов: Няма гаранция за успех, но като че ли това, което в момента изглежда е, че ако Гърция, гръцкото правителство продължава с тези мерки, които е обещало, няма да има заплаха за неплатежоспособност в следващите години. Това е според мен разликата сега спрямо миналата година. За еврозоната като цяло според мен напредъкът е в две неща – първо, че се видя, че няма да има спасявания до безкрайност, тоест няма просто безусловно да се наливат пари, също така се видя, че и частният сектор ще трябва да поеме известна тежест на спасяването и че в крайна сметка това, което прави правителството вътре в страната, е важно, тоест от него зависи да вкара страната в някакъв ред и това е сигнал към всички останали. Видя се, че в Италия страхът от това, че може да се случи това, което се случи с Гърция, за няколко дена буквално гласуваха доста сериозен пакет за бюджетни икономии, каквото не се случи миналата или по-миналата година.
Фокус: Тоест има някакъв ефект на страх в останалите страни?
Лъчезар Богданов: Миналата година усещането беше, че тези проблеми са някакви временни, някакви лоши спекуланти се опитват да печелят на гърба на правителствата, и е достатъчно просто да се даде временен финансов ресурс от спасителния фонд и нещата след едва-две години ще се оправят от само себе си. Видя се, че това не става, затова всяка страна трябва да предприеме много сериозна програма за справяне с бюджетния дефицит. Едва тогава може да разчита на известна подкрепа, която да помогне във времето в първите години – това е поуката според мен от това, което се случи. Доколко ще удържат на тази си политика не е много ясно. Според мен другата позитивна новина е, че се отхвърлиха някои от доста вредните идеи като цяло за дългосрочното развитие на Европа, като например идеята за общата европейска облигация или за общ данък върху целия банков сектор, с който да се финансират такива операции по спасяване.
Фокус: Компрометирана ли беше идеята за еврозоната като една общност, към която се стремят доста страни извън нея?
Лъчезар Богданов: Според мен тя беше компрометирана със самия факт, че допусна такива страни като Гърция да натрупат толкова много дълг безнаказано. В крайна сметка това не е проблем на еврозоната в смисъл на еврото като валута, това е проблем на политиците и отказът на политиците да се ограничават в рамките на това, което е записано в международни договори. Европейския паричен съюз предполагаше да се спазват критериите от Маастрихт, да има ограничения върху държавния дълг, ограничения върху бюджетния дефицит, да се поддържа ниска инфлация и т.н. и се оказа, че когато някои страни го нарушават, нищо особено не им се случваше до 2009 година. Това беше времето, в което се компрометираше идеята за еврозоната с тази безотговорност. Сега според мен реакцията тази година показа, че в Европа все пак има някакво осъзнаване на проблема и има шанс, разбира се, не е сигурно, да се възстанови тази дисциплина и този общ ангажимент да се следват някакви бюджетни правила, за да има еврозона. Сега дали ще се случи това, трудно може да се каже.
Фокус: Има ли страни, които са на прага да им се случи същото като на Гърция?
Лъчезар Богданов: Много страни са близо до този праг и това са страните с големи дефицити и голяма тежест на дълга – Италия беше именно такава страна, въпреки че е относително богата икономика, с относително висок доход, именно защото имаше много голям държавен дълг. В крайна сметка тази криза показа, че високите нива на задлъжнялост и съответно поддържането трайно на бюджетни дефицити не е устойчива политика, че в момент на икономическа криза в крайна сметка пазарите отказват да искат да финансират до безкрайност такива длъжници. Както се случи при домакинствата – едно десетилетие лесни кредити, след това изведнъж се оказа, че кредитите няма да са толкова лесно достъпни и същото се случва и с правителствата. Пазарите осъзнаха, че не е безрисково да отпускат кредити на такива правителства, които се държат безотговорно, правят големи дефицити и трупат огромни дългове.
Фокус: До каква степен страни извън еврозоната в частност България, участват макар и косвено в спасяването на Гърция?
Лъчезар Богданов: България не участва в спасяването на Гърция засега, но въпросът е, че бъдещето на еврозоната зависи частично от решения, които ще се вземат от всички 27 страни, включително от България и затова беше толкова важно и България да отстои интересите си при гласуването на пакта „Евро плюс”. Българското правителство като че ли неглижира този проблем и пое доста смело твърде големи ангажименти, въпреки че България на практика може да спре всякакви подобни инициативи като страна членка, но това не се случи пролетта.
Фокус: Това, че сега частните инвеститори ще поемат част от удара за Гърция, ще направи ли всички частни инвеститори по-предпазливи?
Лъчезар Богданов: Паралелно се случват две неща. От една страна за част от инвеститорите това е може би студен душ, най-накрая и те осъзнават, че да дават заеми на правителствата не е 100 % безрисково, ако не са го осъзнали досега. В някакъв по-общ план това е повишаване на предпазливостта на частните инвеститори. От друга страна обаче, очертаването на мащаба на загубата е все пак първа стъпка към премахване на общата несигурност. Все пак знаеш каква загуба ще се поемеш, знаеш мащаба на „подстрижката”, която ще се наложи върху частните кредитори, докато доскоро беше пълна неяснота, какво ще се случва в Гърция. По-добре да знаеш какъв е мащабът на проблема и каква загуба ще поемеш, това дава някаква предвидимост занапред. Ще се види как такъв план ще проработи следващите месеци, но е по-добър, отколкото никакъв план и несигурност, в която всеки ден не се знае в следващия какво ще се случи и дали гръцкото правителство няма едностранно например да обяви пълно спиране на плащанията както България направи в края на март 1990 година, когато правителството на Андрей Луканов просто изпрати писмо на всички банки кредиторки, че от следващия ден няма да плаща. Такъв риск съществуваше и той според мен беше по-лошият и създаваше много по-голяма несигурност, отколкото сигурното поемане в момента на някаква част от загубата.
Веселина ЙОРДАНОВА