Какво трябва да се направи така че паметниците, природните забележителности и други, да се превърнат в органична част от националните туристически продукти.
Туризъм без този продукт не може, т.е. всички културни обекти от всякакво естество са включени автоматично в атрактивната туристическа дестинация. Дори ЮНЕСКО разглежда културно-историческото наследство, културната наличност, като не отминава природата на страната, културното богатство – фолклор, музика, театър, всички ги свързва като даденост с културната самобитност на самата страна.
Трябва да отчетем и честно подчертаем, че в тази насока не сме много на ясно, несмислено, конкретно и комплексно.
Проблемът за състоянието на обектите, включени в маршрутите на туристите – първо на кого са собственост – по-право казано къде са регистрирани.
За това търсейки средства за поддържане на това изкуство, за реставрация и консервация на културно-историческите обекти залитаме и търсим комбинации с други стопански дейности. Така през последните десет години започна да се говори за културен туризъм, за да може да се пригоди към друга държавна институция.
Министерство на културата е за това да полага грижи, основно да поддържа и ръководи това голямо богатство, като естествено ще развива и стопанска дейност, силата на което е много голяма, защото е в основата на туристическата дейност. Така ще стигнем до заключението да не говорим за културен туризъм, а Министерството на културата съвместно с местната власт и създадените към него специализирани институции, да изгради тези археологически, културно-исторически обекти, като ги превърне в източници за постигане на приходи. Това може да постигне и привлече чужди инвестиции.
Така Министерство на културата чрез стопанските си структури ще излезе на туристическия пазар с асортимент и богат продукт като чрез търговски договори с туроператори и свободно посещение ще развиват стопанска дейност.
Пак повтарям без тези културни дадености туризмът грубо казано е осакатен, без културна програма в отдиха на туриста, без развлекателни дейности, пакетите на туроператорите са бедни, почивката на туриста е скучна.
Именно този изграден културен продукт ще бъде обект, търсен от туроператорите за сключване на договори, за разнообразяване на туристическата програма на всички туристи, няма да ги делим на българи и чужденци.
За да има стопански успех тази дейност трябва да се разбере от държавната власт, че е необходимо финансиране. Централната власт трябва да формулира националната политика, водеща от Министерство на културата съвместно с местната власт по изграждане на тези обекти.
Какво е в настояще отношението към това богато наследство.
Движейки се по инерция по наследство от „татово” време когато туризма изграждаше сам всички туристически обекти, необходими за туризма, освен хотели, ресторанти, инфраструктура, чак и пречиствателни станции, да не отминавам хотелската част в Рилски манастир, Бачковски манастир, перални, гаражи, театри, по курортите, поликлиники, пощенски станции, МВР участъци и други отмина. Това всичко се предаваше на ведомствата по дейности за организиране по обслужването на туристите.
Тогава много големи старания са полагаха за културните обекти – почистване на манастири и църкви, които бяха обърнати в обори и складове, Арбанаси – укрепване покриви на църкви, стари паметници, Метоха в Сопот, Св. Св. Константин и Елена във Варна и други. Изграждане на хотелско крило в Рилския манастир, хотел на връх Свети Никола в Стара планина, на Дряновски манастир, мотел в района на Плиска, който последните години е изравнен със земята. По настояване на ръководството на Министерство на културата същият бе предоставен за ползване от археолозите, продължаващи разкопките в района на резерват Плиска.
Много обекти за подслон бяха изградени в близост до културните резервати за да отсядат туристи, особено специализирани групи от историци и археолози.
Но къде са те сега? Или разрушени, ограбени, прехвърлени и продадени за ползване с друго предназначение. Има и по-фрапиращи случаи.
Посетете Мадарски конник – пещерата и релефа са уникални. Интересът е много голям от страна на туристите – летовници от Черноморието. Те го посещават чрез туроператори, плащат вход, а контакта с обекта е лоша хигиена и инфраструктура, стари бараки , екскурзовод само на немски език. Туристите си пускат сами да разгледат обекта, без коментар и информация – езикова бариера и липса на екскурзоводи.
Но да спра до тук и задам въпроса, кой трябва да се справи с тези излагащи ни явления, на какво се надява Министерство на културата, след като обявиха, че има културен туризъм, туризма ли да си ги оправя, а те на готово да играят представителна роля.
За това обявих, че всичко още се движи по инерция, и жалко много дебати, културни слова без дела.
А каква е картината на тази дейност в големите курортни комплекси по Черноморието, които добиха градски вид.
Кой организира и разнообразява културните прояви сред чуждестранните летовници и туристи?
Кой представя на чужденците нашата култура, фолклор, съвременни постижения и музикално изкуство, за да добият по-пълна, правилна представа за нашата страна, за нашият народ.
Факт е, че туристите отседнали по Черноморието имат слаб контакт с българската култура или по-точно с нейните действителни достижения.
Първо нищо не им подсказва, че са в България, в кой курорт са, няма портал – арка с име на курорта. Липсва български флаг.
Второ – изкуството на най-големите български фолклорни ансамбли (Държавния, Пиринския) остават непознати.
Те не могат да видят и преценят и най-добрите български естрадни изпълнители. В курортните комплекси не се провеждат концерти: симфонични, камерни, оперни, балетни, не се организират изложби поради липса на заинтересованост от съответните творчески съюзи.
Но има и друго по-трагично – няма и къде да бъдат организирани и трите театри в к.к. Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена са съборени и на тяхно място изградени хотели или търговски базари.
Забравени са културните мероприятия, като Златния Орфей, фолклорни концерти, фестивали, модни ревюта, симфонични и камерни концерти.
Знам, че ще има хора, които ще ми възразят – фестивали във Варна, рок концертите в Каварна (без българско участие), фестивалите в Бургас и Созопол – но това са градовете.
Много от празниците (мероприятията), които се организират по повод на туризма минават край туризма.
Чужденеца у нас има досег с българската култура главно чрез това, което му поднасят в ресторантите или нощните заведения, наречени атракционни, където артистичните програми са на средно ниво.
Искам да подчертая и повторя с пример („Варненско лято”) – една крупна, станала традиция проява, за която се харчат доста средства – остава интересна проява само за варненци. Същото се отнася и за балетния конкурс във Варна, за декадата „Велики симфоници” и други.
Пред чужденците не се прожектират български филми, които печелят награди на международни фестивали, липсват постоянни художествени изложби, базари (освен алейните и уличните изяви) на българското изобразително и приложни изкуство, те не могат да намерят литературни творби от български автори на чужди езици, още срещат трудности да намерят и хубав, типично български сувенир.
Добре, Честито! Станахме членове на ЕС.
А какво е състоянието на туризма?
- рояк от асоциации, организации и сдружения и то за по-сигурно дублирани;
- и както винаги пак закъснели, тичаме след появилите се проблеми.
Много телевизионни и медийни туристически деятели било то млади и стари правиха изявления подчертавайки, че милеят и мислят доброто на туризма, дори чужди фирми и вериги, които се побългариха и се настаниха на нашия туристически пазар, използвайки несъгласуваността между браншовите деятели. Работи се ден за ден на парче, без перспектива, без ясна визия и стратегия какво ще развиваме и как ще преодолеем слабостите на туризма в България. В честите промени първо се сменя структурата на управление на туризма, а после и личността и то напоследък все такава, която въобще не познава материята.
Най-голямата беда, унищожаване на природата с това хаотично строителство, което продължава да шества по море, планини, че настъпва и в архиологически и исторически региони.
Държавата трябва да планира най-после и да каже – тук ще развиваме хотелски комплекс, тук къмпинги и ваканционни селища, тук база за масовия туризъм. Да се реши този срамен проблем, презстрояване, което отклони много туристи от страната ни, дори даде негативно отражение на международния туристически пазар.
Считам, че туристическата политика не може да се изработва независимо от културиста:
- двата сектора трябва да си сътрудничат;
- трябва да се зачита културата като общо благо, което не може да бъде изцяло комерсиализирано като обикновена стока.
В заключение трябва да се постигне такъв подход, който да дава надежда, че е възможно постигането на хармония между икономическото и културното развитие и в крайна сметка постигане на едно ново качество на популяризиране на българската култура у нас и в чужбина.
Вярвам!
Петър ДОЙЧЕВ-доайен в туризма,
кавалер на орден „Стара планина” – първа степен
Loading ...
