Красимир Узунов за величието и трагизма на 2 юни

Водещ: Уважаеми зрители, днес е 2-ри юни – Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. За мен това е един истински ден за размисъл, много по-стойностен от деня за размисъл преди изборите, да речем. За величието и трагизма на 2-ри юни ще говорим с журналиста, бизнесмена, патриота, Поручика – Красимир Узунов. Добре дошъл.
Красимир Узунов: Добре заварил.
Водещ: За мен е чест да ми гостуваш точно на 2-ри юни. Какво е за теб 2-ри юни?
Красимир Узунов: Втори юни е един от символите на България. Една от датите, които ни карат да бъдем малко по-равни към тези, които са били преди нас и отговорността, която носим за тези, които ще дойдат след нас. Т.е. това е един от цялата поредица дати – 2-ри юни, 3 март, 24 май, 22 септември, 6-ти септември, Архангелска задушница или Мъжка задушница, които за мен, ние трябва да се освободим от политиканстване, да се освободим от политически страсти и вътрешни противоречия и да намерим пътя към истината за България. Защото България е много по-голяма и много по-трайна от понятията, които ни засягат сега, в ежедневието, най-малкото.
Водещ: В българското съзнание се е наложило като Деня на Ботев.
Красимир Узунов: По едно време беше и Ден на падналите в борбата срещу фашизма и капитализма. Слава Богу, отървахме се от това нещо, защото този ден е празнуван като Ден на Ботев може би от 100 години насам.
Водещ: Има един мит, че е убит от българин?
Красимир Узунов: Митове има всякакви. Митът, който битува за Ботев, битува в Македония, че Гоце Делчев бил предаден от българската власт. По същия начин мита за убийството на Яне Сандански – от българи. Истината е много по-различна.
Водещ: Доколкото знам един черкез го е застрелял.
Красимир Узунов: Ботев, когато е тръгнал, тъй като поизчетох всичко, което е излизало от изследователите, които са работели от 1901 до 1928-29 година, тогава, когато има живи ботеви четници… И четниците участват при първото честване на Ботев – 1901 година, има негови живи четници. Изчетох и Димитър Страшимиров разсъжденията и изследванията, които правят, защото за съжаление ние все още не знаем точния състав на четата на Ботев. Числеността се движи между 170 до 250 души.
Водещ: А знаем ли кой го е убил?
Красимир Узунов: Няма такова разсъждение, дори и от 60-те пленени негови четници, че той е убит от българин. Факт е едно, за мен, Ботев е знаел, че въстанието върви към края си и въпреки всичко е повел четата си, което е по-интересното.
Водещ: Точно това щях да те питам – какво е направил Ботев да мине със 170 или 200 човека границата на една огромна империя като знае, че…
Красимир Узунов: Давал си е сметка какво прави.
Водещ: Осмислена саможертва?
Красимир Узунов: Абсолютно осмислена саможертва. Това е осмислената саможертва, която ще я видим и в Панагюрище, която ще я видим и при Каблешков, която ще видим и в Брацигово при Васил Петлешков.
Водещ: Самия Стамболов казва, че целта на Панагюрското въстание е да покрие с кръв масата…
Красимир Узунов: Естествено, жертвоприношението, да. И четниците на Ботев, които слизат и пеят песента на Стамболов „Не щеме ний богатство”. А четниците на Васил Чекаларов 1903 година пеят „Край Босфора шум се вдига” и „Жив е, той жив е”.
Водещ: Добре, Ботев е голям герой, честваме го, а държавата се е отнесла малко жестоко с неговите наследници – на Венета дори не са й дали пенсия. Имало е прения в Народното събрание дали заслужава, дали не.
Красимир Узунов: Миналата седмица имаше някаква дискусия – „Каква щеше да бъде съдбата на Ботев, ако беше преживял освобождението?”.
Водещ: Може би като на Стамболов.
Красимир Узунов: Може би и като на Капитан Петко Войвода, който два пъти е арестуван в полицията във Варна. Но имали са друго чувство, нека си спомним и за Каравелов, който като излязъл от Черната джамия и го попитали – „Вярно ли е, че ви биха?”-„В моята държава такива неща не стават.” Значи тези никога не биха се обърнали срещу държавата.
Водещ: А сега сме първи по доноси в Евросъюза.
Красимир Узунов: Ние ще продължим. Тук няма значение какво е управлението – ляво, дясно, просто сменят се подателите. Затова и българския казан не се пази. Ние сами се теглим за рамената, за да слизаме надолу в тинята или в катрана. Но това, че Ботев преживява и опитите на Комисията по дискриминация да редуцира учебниците и да махне текстове от стихотворения, които обиждат националната чувствителност на представители на етническите малцинства, и това ще го преживеем.
Водещ: И това ли го е имало?
Красимир Узунов: Имаше го, това беше при предишното управление.
Водещ: Кое стихотворение?
Красимир Узунов: То беше образа на Левски, Вазов и от Ботев едно от стихотворенията, където се цитира: „Не мога да гледам как турчин бесней над бащино ми огнище”.
Водещ: „На прощаване”. Още един спорен въпрос около Ботев – той комунист ли е?
Красимир Узунов: Не.
Водещ: Неговите думи – „Вярвам в единния комунистически идеал”, истински ли са или е фалшификация?
Красимир Узунов: Символ, верую на българската комуна, което трябваше да се смята като основоположник много преди Маркс, Енгелс, капитала и т.н. Френската комуна и представата, в която ние живеехме за комунизъм са много различни неща.
Водещ: Нямат нищо общо комунарите с комунистите.
Красимир Узунов: Е, тогава значи „Пер Лашез” – гробището на комунарите не е гробището на комунистите, то е близо до гробището на белогвардейците. Те са друга каста хора. Това, което трябва да знаем е, че Ботев не е бил комунист, не е бил и социалист. Както Гоце Делчев не е изключен от военното училище за социалистическа дейност.
Водещ: Добре. Днес почитаме загиналите за свободата на България. Никола Йонков Вапцаров е мислел, че загива за свободата на България, ген. Владимир Заимов също. Но може би същото си е мислел и Богдан Филов и Кирил Дрангов, убит от агенти от ДС.
Красимир Узунов: От полицията е убит директно на покрива на Нешевата кооперация, която е зад „Свети Седмочисленици”.
Водещ: Може ли да ги почитаме заедно?
Красимир Узунов: Можем.
Водещ: А защо не го правим? В Испания има общ мемориал на жертвите на…
Красимир Узунов: На всички паднали, още по времето на Франко беше издигнат и беше направен, така че да се вижда от 32 километра. Горе-долу като на Илчов баир както се вижда паметника „1 300 години България”. Проекцията, която ние правим от историята върху съвремието и опитите да експлоатираме тази история в полза на моментните политически интереси, не ни позволява да надскочим себе си.
Водещ: Както например в Русия се надскочиха. Те почитат ген. Корнилов и Чапаев заедно.
Красимир Узунов: Това е връщането към империята, там е друг мотивът. Но тук има нещо друго – школата на Дрангов 1916 година, 14 август. Кои са школници на Дрангов? Комунистът Крум Кюлявков, т. нар. „фашист” Йордан Бадев, Андро Лулчев, Чудомир, Стойчо Мушанов и т.н., елитът на България между двете войни. По-късно половината от едните ще преследват другите и ще им вземе къщите, но това са войници на Дрангов. Когато става въпрос за България, ние трябва да бъдем равни и отношението ни към тези герои трябва да бъде равно. И точно в Деня на Ботев още повече ние трябва да почитаме паметта на българите, които са оставили кости извън границите на сегашна България.
Водещ: А от кога е традицията да се отбелязва, ако знаеш де, 2-ри юни с тези сирени? Днес гледах новините на бТВ – хората стоят мирно пред НДК, един застанал на улица „Руски”, а един минава с една торба и го оглежда и се чуди защо стои.
Красимир Узунов: ‘72 година. Ние правим, така че когато ще имаме тестване на сирените за гражданска отбрана, пускаме предварителни съобщения да не се притесняват хората. А когато е ден като 2-ри юни, никой не обясни, че пак ще се пуснат сирените. Между другото, днес във „Фокус” ми звънна един човек, който каза – „Защо днес не свириха сирените?”, казвам – „Те свириха.” И той почна да спори с мен, че бил в „Банишора” и не ги чул. От ‘72 година започват за пръв път да се пускат сирените. Но тогава е, когато се празнуват, пак ще кажа, падналите в борбата срещу фашизма и капитализма. А за мен това е ден на падналите за България, точно както и премиера на Гуадалахара в Испания – ден на всички паднали за България. Защото най-лошото е, че гробовете, това което най-много ме боли мен, на българските войници и офицери, които са паднали при действията на полковете, които разпънаха на кръст Балканския полуостров, те са гробове на безотечественици. Каймакчалан е висок 2 521 метра, горе има костница и един параклис „Свети Петър” на 5 800 сръбски войници, от които 3 500 са убити на 30 септември 1916 година.
Водещ: А български гробове?
Красимир Узунов: 11 Пехотен Сливенски полк, който държи позицията, остават живи 720 войника и 10 офицера. Общата численост на полка, когато почват сраженията е 4 800 души. Нямаме гроб, нямаме кръст, няма кой да качи. Опитахме се по времето на Аню Ангелов да сложим един кръст и сливенския владика Йоаникий, защото това му е паството, това са неопети гробове, да го направи, Аню беше скроен беден по душа.
Водещ: Последен въпрос – това, че толкова много българи са убити от българи в политическата ни история, няма ли да ни научи най-накрая на нещо?
Красимир Узунов: Братоубийството трябва да ни научи да бъдем по-мъдри, да четем малко повече историята. Лошо е, че ние не се връщаме към примерите от нашата си история, които могат да ни научат, а гледаме към чужда идеология и чужда фразеология. За мен най-големият проблем е, че поколенията, които идват – чудесно нещо е интернетът, чудесно нещо е компютърът, но не знаят родовата ни история. Шапка свалям на този, който пръв направи битката при Дойран на компютърна игра или превземането на Одрин на компютърна игра, защото такава няма.
Водещ: Добре, благодаря ти за този разговор.
Красимир Узунов: И аз благодаря.