Красимир Премянов: Илинденско-Преображенското въстание е героична страница и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода

По повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание Агенция ”Фокус” разговаря с Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България.

Фокус: Г-н Премянов, по какъв начин Илинденско-Преображенското въстание повлиява на тогавашното общество?
Красимир Премянов: Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е продължение на българската национално демократична революция от времето на Възраждането. Въпреки неуспеха си, то има огромна роля и значение, защото чрез него поробеното население в Македония и Тракия показва на европейска общественост своето желание за свобода и волята си за борба до извоюването на националната си независимост. Именно това използват в Княжеството, когато започват подготовката за Балканската война, чиято главна задача, е ликвидиране на чуждото господство на Балканите.
Фокус: Какво е значението на Илинденско-Преображенското въстание за тракийските българи?
Красимир Премянов: Героична страница и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода.
Фокус: Какви са били основните мотиви и идеи, които движат дейците на Илинденско-Преображенското въстание?
Красимир Премянов: Илинденско-Преображенско въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Тракия. Известен факт е, че по силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Тракия остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който започва борба, за тяхното освобождение. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун и тракийската организация през 1896 г. в гр. Варна. С усилия на двете направления в националноосвободителното движение за Македония и Тракия е създадена мрежа от революционни комитети, обединени под общо знаме и в единна организация – ВМОРО.
Фокус: Има ли въстанието ясна идеология и как са мотивирани чети, четници и воеводи от Костурско до Странджанско в една обща теза?
Красимир Премянов: Срещу българските стремежи за политическа свобода и национално единство противостои обаче не само военната мощ на Османската империя, но и установеният политически ред от Великите сили, скрепили с подписите си клаузите на Берлинския договор от 1878 г. При това положение пред ръководителите на освободителната борба има само една възможност – да мобилизират всички вътрешни сили на българското население в Тракия и Македония и чрез едно повсеместно въстание да привлекат вниманието на европейските държави, да активизират дипломацията на Великите сили и да принудят Османската империя да предостави политическа автономия на двете области.
Тази стратегия започва да се избистря от края на 1902 г., когато у ръководителите на ВМОРО окончателно назрява мисълта, че въстанието е неизбежно и моментът за неговото обявяване приближава. До голяма степен това се дължи на Горноджумайското въстание, организирано през есента на същата година от ВМОК и тайните офицерски братства. Неуспехът на Горноджумайското въстание води до разгром на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Турското правителство съсредоточава военни и полицейски сили, стига се до стълкновения в редица краища на Македония и Тракия, които предизвикват преждевременното избухване на въстанието.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО, на който в отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на ръководители като Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, се взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с решението, Г. Делчев и неговите сподвижници се подчиняват, но полагат усилия за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 4 май край с. Баница е убит Г. Делчев, но въпреки това подготовката за въстанието не спира.
След конгреса в Смилево следва нов конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Тракия и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и името му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг, но за няколко дни обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август същата година въстанието избухва и в Тракия. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република.
В Серския революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика то избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъци между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско.
В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове.
Срещу въстаналото население в Македония и Тракия османското правителство изпраща 300 хиляди добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред угрозата на жестоко потушаване на въстанието, главният щаб отправя молба за помощ към българското правителство. Правителството в София, предупредено от западните велики сили за неблагоприятните последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не откликва на призива.
Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват исторически извори и мемоари, чиито цифри са красноречиви. В Македония и Тракия са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и изклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.
Фокус: Какъв е днешният отзвук от събитията от преди 108 години?
Красимир Премянов: Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е светла страница в героичната летопис на освободителните борби, които българското население в Македония и Тракия води в продължение на дълги години срещу Османската феодална държава. И до днес, то е повод за равносметка и напомняне за героизма и патриотизма на борците за освобождение. Тази героична страница от българската история продължава да привлича вниманието на писатели и изследователи и да възпитават патриотизма в младото поколение.
Фокус: Какво се случва с инициативата за изграждане на паметник на капитан Петко Войвода в Киев?
Красимир Премянов: Тя напредва. След като в нейното осъществяване активно се включиха Асоциацията на българите в Украйна, нашето посолство там и управлението на неговата администрация. Припомням, че проектът за паметника е дело на скулптура проф. Старчев. В подписката за набиране на средства се включиха стотици българи у нас и в чужбина, бизнесмени, което се превърна в общонародно дело. Искам да отбележа приноса на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, Варненския технически университет, Пловдивския панаир, Варненските и Пловдивски общински съвети, отделни парламентарни групи от 41-то Народно събрание.
Фокус: Колко средства са необходими за изграждането му?
Красимир Премянов: Около 140 000 лева.
Фокус: Защо са нужни подобни инициативи?
Красимир Премянов: Паметниците по етимология и по културната си функция са опори на историческата памет. Без памет няма познание, има само информация или дезинформация.

Аделина ГЕОРГИЕВА