Красимир Премянов за обезщетенията на тракийските българи: Справедливостта няма давност

Фокус: Г-н Премянов, как трябва да се тълкува скорошното решение на турското правителство за връщане на имуществото на фондациите на религиозните малцинства в страната? Може ли то да се смята като крачка напред за решаване на другия по-сериозен проблем – за обезщетяването на тракийските българи?
Красимир Премянов: То беше предшествано от решение на резолюция 306 на Американския конгрес. С него американската държава настоява Турция да реши проблема на историческите малцинства, живели на територията на сегашната турска държава. В съответствие с това и в съответствие с европейския контекст по отношение на Турция към членството в Евросъюза има промени в законодателството на турската държава, които облагодетелстват подобни справедливи начинания, едното от които мога да кажа, е свързано с една обща българска кауза за справедливо уреждане на историческия проблем, със справедливото обезщетение на бежанците от Източна Тракия и техните потомци и от Мала Азия. Мисля, че това решение, което турската държава е взела и дава много кратък срок да се възползваме от него – една година, създава условия да го присъедини към досегашните усилия, които имаме, за да постигнем справедлив резултат. Още повече, че има много имоти, които не принадлежат на отделни физически лица и принадлежат на общността българи, които са доминирали в този регион.
Има много църкви, има училища, има обществени сгради – болници, библиотеки, читалища, и би трябвало българската държава съществено и решително да подпомогне усилията за възстановяване на справедливостта. Ние имаме един представител, който е наследник на Българската екзархия, българското църковно настоятелство там. Заедно с него трябва да се действа за постигане на резултат, защото то ще бъде държател на тези имоти. Без помощта на българското правителство резултатът няма да е толкова добър, колкото би могъл да бъде. И ние бяхме много притеснени от първоначалните заявления на г-н Борисов, който каза преди около година на среща с турските официални представители, че това е частен въпрос, а не проблем на българската държава. По този повод тракийците реагираха с остър протест. Не отдавна, през август, аз му изпратих едно писмо, в което насочих неговото внимание да вземе адекватна позиция при срещите с министър-председателя на Турция, защото такава информация за предстоящо посещение дойде от медиите. Отговор не получих, но се надявам, че е взето под внимание от г-н Борисов, който е сегашният министър-председател на България и няма право който и да било министър-председател на България да пренебрегва нещо, което му е завещано за решаване от предните правителства и което трябва да щафетно до решаването му на следващите правителства.
Мисля, че решението на турското правителство „ще отвори вратата” за решаване на проблема с обезщетенията на тракийските българи. Това дава допълнителни активи и възможности за активна, настъпателна работа от страна на българските власти, институции и обществени организации. И то не като акт на недружелюбност към съседите, а като акт на защита на собствените ни национални интереси и интересите на българските граждани.
Фокус: Какво е българското имущество на религиозните малцинства в Турция?
Красимир Премянов: Това са църкви, това са училища. Това са публични сгради. Те са били около 6000 близо. Турската държава е приела около петдесет и няколко, че са тема за разговори. Това пак е по-добре от нищо. Но това не означава, че ние няма да се подготвим. Тракийците имаме работна група и смятаме да занимаваме и ЕС, Европейския парламент, ЕК с тези проблеми, за да получим солидарна позиция с тях за решаването на тези проблеми. Така че, тръгвайки от минималното, ние ще търсим максималното решение на въпроса – както за справедливо обезщетение на тракийци, така и на колективните имоти, които са формирани от тази общност, която е доминирала в този район на Европа и на Балканите.
Фокус: Къде виждате пропуските в действията на българското правителство?
Красимир Премянов: Няма приемственост и последователност в усилията. Последното правителство по времето на г-н Калфин като външен министър възстанови работата на двустранна комисия, която се занимаваше с тези въпроси. Но с идването на новия мандат на новото правителство, тези преговори бяха замразени. Проблемът на практика стои като възможност за действия и решения, но той е замразен. Никакви активни действия от българското външно министерство и правителство не се предприемат в тази посока. Затова много от нещата, които се правят в този регион, примерно възстановяването на двете одрински църкви в Одрин, са оставени на обществените организации, които тогава са получили помощ от българското правителство – предходното. Както е известно сега функционират две хубави български църкви, модернизирани, възстановени, в които се намира и паметникът на Антим I в двора на едната от тях. Става дума за липсата на добра воля, липсата на съзнание за важността на проблема, липсата на разбиране, че конфликтните въпроси между две държави трябва да се уреждат, за да не бъдат пречка в развитието на двустранните им отношения. Още повече, че – ето, виждате, международните стандарти, мнението на силните фактор в световната политика са в посока на уреждане на такива спорове. Изискване на ЕС е, който иска да влезе, да си уреди споровете със съседите. Днес се получава така, че ние бездействаме като държава, въпреки че имаме всички международно правни и морално основания да действа активно в тази посока. Фокус: Има ли давност проблемът с обезщетяването на тракийските българи?
Красимир Премянов: Няма давност. Голяма работа е свършил държавният архив на България по времето, когато неин ръководител беше Боряна Бужашка. Фактологията и документите са на разположение на външно министерство. Така че да се оправдаваме, че ни липсват аргументи, това е или некомпетентно или злонамерено отношение към темата. Има достатъчно доказателства. Второ, справедливостта няма давност. Как така хората, прокудени от родните им места, стотици хиляди българи, ще бъдат пренебрегнати като обект на приоритети и защита от собствената им държава. Недопустимо е това. Нека вземем пример от малките държави, от нашите съседи, които не пропускат нито една възможност да се борят за защита на интересите на своите граждани.