Въпросите предизвикаха сериозни спорове, особено тезата за съществуващата в момента хегемония на западните медии по целия свят. Необходимостта да се справят с това състояние на нещата посочи и президентът на Индийския телевизионна мрежа „Таймс Нетуърк“ (Times Network) Арнаб Госвани. Според него тази хегемония „е унищожила баланса на силите в политиката и обществото“.

Като доказателство на думите си, че има доминация на западните медии, той представи статистика, която беше огласена по-рано на същата конференция от „ПрайсуторъхаусКупърс (PWC) и според която 90% от индийците се интересуват от международни новини, като по същия показател в САЩ и Великобритания цифрата е 45%.

В същото време последните се явяват източник на 74% от световните новини, а Азия е източник на едва 3% от новините. По този начин, заключи той, американците – най-затворените хора в света, имат глобално доминиране върху дневния ред на новините.

На директора на индийската телевизия опонира редакторът от „Би Би Си Уърлд“ (BBC World) Анна Уилямс. От името на своята медия тя заяви, че ВВС излъчва на повече от 30 езика за различни аудитории и затова посланията на ВВС не могат да бъдат хомогенни. Тя подчерта, че ВВС винаги се стреми „да съобщава новините безпристрастно и акуратно, като представя разнообразието от гледни точки и така позволява хората сами да направят своите изводи“.

Тезата за глобалната хегемония на западните медии не бе подкрепена и от генералния директор на панафриканския канал „Ти Ви Си Нюз“ (TVC News) Найджъл Парсънс. Той заяви, че хората винаги ще се интересуват повече от новини, които засягат самите тях; събития, които се случват „зад ъгъла“. Точно затова да се говори за някаква хегемония при тези условия не е необходимо.

Отговорността на журналистите

Самите присъстващи журналисти демонстрираха различни гледни точки по повод отговорността на медиите. Според главния редактор на RT Маргарита Симонян на плещите на журналистите лежи огромна отговорност. Така журналистите, поне частично, са виновни заедно с политиците за началото на войната в Ирак през 2003 година.

Същата теза подкрепи и Парсънс, по думите на когото военните конфликти в Афганистан, Ирак и Либия са били приветствани от медиите, а са се оказали разрушителни за тези страни. Парсънс бил в Либия, когато през 2011 година започнали бомбардировките на НАТО. За разлика от хаоса в момента, до тази дата в „Либия имаше 100% грамотност, безплатно образование и медицинско обслужване“, заяви той.

В същото време представителката на ВВС, говорейки за отговорността на журналистите, защити по-тесен подход към този проблем. Тя заяви, че журналистите трябва да съобщават безпристрастно и правдиво – от останалото (това, което произтича след разпространението на информацията) представителите на медиите не са длъжни да се интересуват.

Обективни медии няма?

RT и ВВС не се разбраха и по въпроса за обективността на медиите. По мнението на Симонян единственият начин да получаваш повече или по-малко пълна, а не едностранна информация, е да следиш няколко медии. „Необходимо е да получаваш различни гледни точки. Би било много наивно да кажа, че някой от нас е обективен. Даже ВВС, извинете“, каза тя.

При това кой финансира медиите по нейните думи не е гаранция за безпристрастно отразяване: „Съдържанието все пак се прави от журналисти. Те са възпитани по определен модел, с определени ценности, с определени свои усещания, със собствено разбиране за това какво се случва. Всичко, което правят, се отразява на техните репортажи“.

Представителката на ВВС отстояваше възможността за безпристрастен и обективен подход. Един от залозите за успеха на този подход според нея е наличието в нейната компания на голям международен екип, което затруднява влиянието на определени национални интереси. Не всички от присъстващите се съгласиха с нея. „Rubbish!“ (боклук – бел. ред.) – закрещя един от гостите на конференцията в отговор на думите ѝ.

„Руски дневник“