Конституционният съд очаквано отхвърли искането на 71 народни представители от 41-то народно събрание за обявяване на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент в разрез с конституцията.

В сряда на интернет-страницата на съда бе публикувано решението, което е взето единодушно, като единствените особени мнения по делото са свързани с неговата допустимост и са на съдиите Благовест Пунчев, Румен Ненков, Владислав Славов и Цанка Цанкова.

След като въпреки това делото започна, Конституционният съд изиска редица становища на конституираните като страни институции – ЦИК, Министерския съвет, МВР, МРРБ, Института за развитие на публичната среда и Института за модерна политика.

КС изиска ЦИК да представи в тридневен срок образеца от бюлетината за гласуване за президентските избори, както и по една бюлетина, с която е гласувано във всеки един от избирателните райони.

Съдът обаче не прие искането за допълнителни доказателства на депутатите, които настояха съдът да изиска от ЦИК бюлетини, с които вече е гласувано. Затова конституционалистите разгледаха само образци на изборните книжа. От техните изводи става ясно, че в изработката на бюлетините “няма съществени отклонения” от законовите изисквания.

Според информация на Mediapool обаче, в шестте тома доказателства по делото има експертиза, която посочва, че бюлетините са с тежест 119 грама при изричното разписание на закона да бъдат 120 грама.
Забранителните списъци не са в “съответствие с правовата държава”

В аргументите си Конституционният съд посочва, че не смята за достатъчно нарушение и “забранителните списъци”, като от решението става ясно, че съставилата избирателните списъци ГД ГРАО няма вина за допуснатите в тях грешки, защото информацията за гражданите се предоставя и от други звена в други институции.

Въпреки това обаче съдът “държи да отбележи, че общата и неясна формулировка” за изработването на списъците “несъмнено затруднява изборната администрация, не е в съответствие с принципа за правовата държава и законодателят е длъжен да отстрани законовия недостатък, като посочи изчерпателно компонентите на такъв списък, недопускащ дописване в изборния ден”.

Служебното заличаване от страна на МВР – вредно, събирането на информацията – съмнително

Конституционният съд прави и политически коментар на повдигналата доста въпроси в общественото пространство практика на “служебно заличване” от страна на МВР, която се посочва и като една от основните причини за хилядите неправомерно попаднали в “забранителни списъци” избиратели.

“Съдът заключава, че тази законова процедура за служебно заличаване е затрудняваща, а с това и вредна”, пишат конституционалистите. Техният аргумент е, че това “на практика води до заличаване само по предположението, че след като избирателят не се е завърнал 15 дни преди изборния ден, той няма да се завърне и към деня на изборите и ще се възползва от възможността да гласува в чужбина”.

“Освен това налице са основания за сериозни съмнения относно изчерпателността на събираната от МВР информация за пътуванията на българските граждани в чужбина”, пишат още в решението си КС.

Цветанов трябва да понесе политическа отговорност пред народа и НС

КС обръща внимание и на факта, че българското законодателство е “твърде пестеливо” по въпроса за несъвместимостите на длъжностите на управниците.

Обосновавайки се с текстове от основния закон и останалите нормативни актове, конституционалистите заключват, че това вероятно е пропуск на законодателството.

Те обаче коментират и конкретния казус с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Според КС това, че той ползва платен отпуск от министерското си място, за да оглави предизборния щаб на ГЕРБ, не е основание за касиране на изборите.

Въпреки това обаче конституционалистите пишат “въпросът за това, дали министър е упражнявал правото си на отпуск, а в същото време е бил председател на предизборен щаб, може да е предмет на специфичната политическа отговорност на министрите пред парламента, а чрез него – и пред народа”.

Изборната администрация слаба, подготовката – разтегната във времето

Според решението на Конституционния съд нарушенията, за които оспорилите изборите депутати се жалват, са по-скоро от техническо естествено.

Въпреки това „Конституционният съд преценява като недостатък на изборния кодекс, че не предвижда за ЦИК срокове за издаването на методическите указания относно работата на избирателните комисии и организиране и провеждане на обучението на техните членове (чл. 26, ал. 1, т. 3 от ИК). Следователно на основата на забавено изпълнение на възложено правомощие не може да бъде установено закононарушение от страна на ЦИК. Този извод обаче не важи относно допуснатите организационни слабости, макар и те да не са обусловили опорочаване вота на българските граждани и достоверността на обявения изборен резултат“, смятат още конституционните съдии.

Според тях „изборната администрация, както централната, така и по места, е била неподготвена и поради това изключително затруднена за едновременното провеждане на президентски и местни избори“.

КС коментира и искането на вносителите, според което ЦИК неправилно е удължила изборния ден, което е създало предпоставки за противозаконни последици – недействителност на гласовете, подадени в рамките на удължението и скъсяване на времетраенето на предизборната кампания преди втория тур.

„Конституционният съд приема …че въпросното удължаване на изборния ден е осъществено с цел да се даде възможност на чакащите избиратели да упражнят основното си политическо право по Конституцията – избирателното. Няма съмнение обаче, че е налице нарушение на конкретна законова разпоредба. Съдът заключава, че това нарушение не е от такъв характер, че да доведе до решаваща промяна на крайния изборен резултат.“