КоМедиен надзор

Комисията за финансов надзор, заедно с БНБ подриват сигурността в българската финансова система

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Половин година след гръмкото фиаско на Корпоративна търговска банка равносметката е плачевна:

- Публичните финанси са с 3.3 млрд. лева назад, колкото са изплатените дотук депозити на защитените вложители в затворената банка, без да броим изгубените депозити на държавни фирми. В резултат фондът за гарантиране на влоговете е празен, а данъкоплатците ще си запишат над 2 милиарда дълг за поколенията – с толкова се наложи да се включи хазната в запушването на щетите. – Получили нагледна демонстрация как над 5% от БВП потъват в нечии джобове и се изпаряват по каналите на политическата корупция, вложителите и инвеститорите живеят с усещането, че това може да продължи да се случва.
- С основание, защото е поета нула отговорност и няма сигнали за политически консенсус  оздравяването на финансовата система да започне оттам, откъдето е логично да започне. А именно, от БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) – двата регулатора, които трябва да гарантират правилата на играта и сигурността на парите на вложителите и инвеститорите.

Изминалата седмица беше белязана от две събития, които само потвърждават безрадостната перспектива проблемите във финансовата система да продължат да бъдат замазвани, а доверието да се плъзга все по-надолу.

Първото, ГЕРБ най-после предприе, а правната комисия в парламента одобри освобождаването на подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев. Само по себе си това е добра новина, защото Гунев беше разследван, отстраняван от длъжност от съда, отнет му е допускът за класифицирана информация – щеше да е повече от комично да остане на поста си в надзора. Но другата страна на монетата е негласно приетото решение управителят на БНБ Иван Искров да си изкара мандата до края му през октомври тази година. Нещо повече, по закон формално той трябва да посочи бъдещия шеф на „Банков надзор“, което е повече от абсурдно.

Второто знаково събитие от седмицата е изненадващото решение на Комисията за финансов надзор да обяви рекордна в историята на съществуването си глоба за пазарна манипулация. Тя не е насочена към някой нарушител на финансовите правила, а към вестника, който четете. „Капитал“ е бомбардиран със серия наказателни постановления – за 100, 50 и два пъти по 5 хиляди лева заради публикации, в част от които се споменават депутатът от ДПС Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка. Политици, общественици и граждани в социалните мрежи, оцениха деянието като недопустимо посегателство върху свободата на словото. Освен това обаче с действието си комисията, която регулира пенсионните фондове, застрахователите, публичните дружества, разкри още един печален факт. Че е зависима от същите институции и центрове на власт, които причиниха банковата криза от миналото лято. И че е готова да атакува всеки, който търси разкриване на злоупотребите във финансовата система.

Какво означава това?

Пълната неадекватност на КФН и запазването на статуквото в БНБ за поне още девет месеца означават, че България остава в неспособност да гарантира сигурността на финансовата си система. Нови злоупотреби и източвания остават възможни, а сметката за това ще покриват данъкоплатците.

Точно това състояние на нещата стана причина през декември международната рейтингова агенция Standard & Poor’s да понижи инвестиционния рейтинг на България до „боклук“. Това е оценка, която инвеститорите следят – за тях боклук значи висок риск, за кредиторите означава да искат по-високи разходи за финансиране. За фирмите и гражданите това ограничава достъпа до капитал, за да се развиват, задържа ниски цените на активите, заплатите, печалбите. В доклада на рейтинговата агенцията се казваше още, че оценката може да се влоши допълнително, ако загубите и злоупотребите във финансовата система продължат да се запушват с пари от хазната, както стана в случая с КТБ. Косвено се отправяше препоръка да се заздравят регулаторите, така че да не се стига дотам.

Пред политическата власт все още има два пътя. Единият е да върне доверието, като ясно заяви желанието на страната да се присъедини към Европейския надзорен механизъм и еврозоната. Според източник на „Капитал“ на неофициалните сондажи от страна на България за това, как да получи зелена светлина за присъединяване към европейския надзор, отговорът е бил, че разговорът не може да започне, докато финансовите регулатори са със сегашните си ръководства. За да е възможно оздравяване, БНБ и КФН трябва да са достатъчно пофесионални и независими, за да обявят има ли още банки, чиито показатели са извън нормите, има ли пенсионни фондове с кухи активи, какво се предприема, за да не се разраснат тези все още управляеми проблеми до нови милиардни задължения за данъкоплатците. Другият път беше избраният от БНБ и правителството „Орешарски“. Капиталовите загуби, които в случая на КТБ бяха публична тайна, да се прикриват с държавни пари, статуквото да се пази чрез строга секретност за реалното състояние на финансовата система. По време на банковата паника миналото лято този подход ескалира до степен, че БНБ подготви закон, внесен в парламента от Йордан Цонев и дори гласуван на първо четене от ГЕРБ и ДПС, който на практика позволяваше да бъде инкриминира всяка публичност, свързана с банките и финансите. Ако в последните месец-два БНБ гузно мълчи и изчаква кроткото довършване на мандата на гуверньора си, КФН продължава тази линия и остава неясно дали за това има подкрепата на официалната политическа власт или на задкулисната.

Пеевски? Няма такова нещо

В наказателното си постановление спрямо „Капитал“ и в заплашителните си актове до информационния сайт „Медиапул“ КФН е прозрачна за това откъде идват притесненията й. Проверките се налагат по жалби и идентични писма от две фирми – „Водстрой 98″ и „Промишлено строителство холдинг“. За двете фирми, които успешно поглъщат голям процент от обществените поръчки за строителство, в индустрията цари единодушие, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. Същото каза в свои интервюта и банкерът в изгнание Цветан Василев, чийто политически партньор беше Пеевски в годините на възхода на КТБ. Той би трябвало да има идея, след като ги е кредитирал. КФН позовава наказателните си актове на декларацията на депутата пред Сметната палата, в които няма декларирани участия във фирми. Тук Пеевски е само пример, но по същество отказът да се изследва свързаност между участниците на пазара е и отказ от оздравяване на финансовата система. Много от проблемите на финансовата регулация произтичат точно от това. Ранните сигнали за проблемите в КТБ например бяха във факта, че банкерът Цветан Василев насочваше парите на вложителите – граждани и държавни фирми, към спорни инвестиционни проекти, икономически свързани с него и съшия депутат. БНБ с гуверньор Иван Искров и шефа на банков надзор Цветан Гунев, както и предшественикът му Румен Симеонов, отказаха да установят този проблем. КФН също. И въпреки че се опита да прикрие собствената си отговорност зад гърба на БНБ, КФН е водещият регулатор при сделки със свързани лица. КТБ, а и ПИБ и повечето банки с българска собственост, са публични дружества под надзора на комисията, а основните проблеми, където ги има, идват точно от сделки (кредити) със свързани със собствениците лица.

С други думи, въпреки студения душ КТБ все още двата финансови регулатора не са в състояние да назоват останалите проблеми в сектора.

Единствените политици, които публично коментират темата са от Реформаторския блок. Радан Кънев, председателят на една от партиите в коалицията ДСБ, открито поиска оставката на Стоян Мавродиев.