Стенограмата:
Николай Кокинов: Добро утро.
Мирослав Найденов: Аз съм се дегизирал.
Н.К.: Дегизирал!? (към друг) Вода нищо друго не искам.
М.Н.: Отслабнал ли си?
Н.К.: Само умствено. Преследват ме. Аз съм репресиран.
М.Н.: На една шейна, дет вика Шефа, са ни качили.
Н.К.: Ааа, качиха на, ма забраихте ма сичките.
М.Н.: Мене, ме най забравиха. Ама,…
Н.К.: Тебе не знам кой ти вади ножа, да ти кажа… Сигурно ти приказват, че аз ти го вадя, ама…..
М.Н.: Не, не. Той затва Шефа искаше, той затова ти се обади снощи…
Н.К.: Нямам идея кво се случва при нас в крайна сметка. Някой нарежда отгоре.
М.Н.: Отгоре е нареждането и проблемът е, че те искат Малена да я закачат и нея, смисъл и нея да я привлекат сега. Те твърдят, че тя е покрила делото. Всъщност, жената, истината е, че като й дадох тогава сигнала тя тогава го даде и на ДАНС, и на Борис Велчев се обажда, аз ходих при Борис Велчев, нали, смисъл, тва не е…
Н.К.: Кой ти скача? Това ни е интересното.
М.Н.: Не знам. Казах му на Шефа, той каза – Цецо. Мисли, че е Цецо. И, значи, за да има такава атака и то координирана атака…
Н.К.: Значи това го прави Главния.
М.Н.: Нямам представа, нямам представа…
Н.К.: Еманципира ли се вече.
М.Н.: Според мене аз станах и жертва на разчистване на определени сметки при вас, нали щото те, използва случая той да каже – виждаш ли, политически протекции.. Дали Малена я целят нея.
Н.К.: Малена е пътник, тъй или иначе…
М.Н.: Не, не е ясно ама нямам представа
Н.К.: Аз също нямам представа, ама…
М.Н.: Защото той, първият път, когато се изказа, той виж кво каза, той директно атакува и тебе – „аз питах Кокинов, той ми каза, че няма“.
Н.К.: Кого, кой така ти каза?
М.Н.: Когато главният първият път коментира… нали той първият път каза няма нищо по Миро Найденов, след една седмица…
Н.К.: Той тука ли беше?
М.Н.: Не.
Н.К.: А, вие не сте били заедно. Щото действително ми се обажда и ма пита, викам – няма дело и му издадох една бележка, че няма дело.
М.Н.: Той го каза това на пресконференция, но той каза – аз бях подведен.
Н.К.: От кой?
М.Н.: От тебе
Н.К.: А, подведен бил.
М.Н.: И той каза – аз попитах Кокинов – има ли, и той ми каза, че няма и аз затова отговорих, че няма.
Н.К.: Ми то нямаше.
М.Н.: Но след това се оказало, вика, че има. И аз му викам – добре де, как така нямаше, пък има…
Н.К.: Кво да ти кажа, и той прай квот си иска май…
М.Н.: И затова, понеже аз, викам на шефа значи, когато ме викнаха, нали той го вика и него, сега той твърди, имало, един вид, че от ОЛАФ го натискали да повдигне обвинение… което на мен ми се струва… Какво общо има ОЛАФ. Значи той Светльо Симеонов…
Н.К.: Кой го натиска, Цацаров?
М.Н.: Цацаров го натиска …
Н.К.: Нямам идея, на мен не ми е споделял… Крият от мен делото, достъпа до него. Прокурорката ходи при Боби Сарафов да докладва тва дело.
М.Н.: Знам, той и затва говори оная вечер по телевизията Боби Сарафов, че Малена го е държала в касата си заключено, некви ей такива глупости – че аз съм й лекувал кучето и тем подобни глупости.
Н.К.: Гледам да не се бъркам, имам другата седмица дисциплинарно производство на 23-ти, както се казва аз съм репресиран отвсякъде, президентът ми скача вече
М.Н.: А той що?
Н.К.: Не знам, и на мен, и на Роман, щото сме били хора на Бойко. Не мога да разбера кво се случва – кой от кои е?
М.Н.: В събота и неделя бехме с Шефа и аз му викам, че те ми се обадиха, че ми пишат постановлението за привличане. И аз му казвам – пишат ми постановление в неделя и той вика – глупости, как ще те привличат. И в понеделник получих призовка.
Н.К.: Виж сега, началника си избра главен прокурор…
М.Н.: Знаеш ли кое е лошото, като са го разпитвали тоя Симеонов, те са го питали вътре Борисов ли ти предложи да отидеш в Брюксел.
Н.К.: И той кво е казал?
М.Н.: Той е мрънкал, ма аз му викам – той тоя понеже е откачен, утре, както в момента примерно си прави пас, нали казва – не, не, не… Я, си представи, че утре примерно го вкарат в зала тва и тоя го изправят вътре пред 100 човека и той ще каже – ми те ме викнаха горе и ми предложиха да отида в Брюксел, за да си мълча. Аз се опитвам да му обясня какво може да се случи, примерно от нищото… А понеже първият път, като коментирахме, той тогава Цветанов обясняваше как – ма той Кокинов иска да… смисъл, директно, сега пред него да не ти го казвам, щото…
Н.К.: Каза ми го, този ми го каза чрез посредник, че и на него му са пече.
М.Н.: Да, те и него са го подготвили.
Н.К.: Познай пак откъде идва.
М.Н.: От същото място.. не, кофти е, разбираш ли, когато е от свои. Кво беше – пази ме от свои, аз от враговете ще се пазя.
Н.К.: Ден след ден…
Бойко Борисов: Какво правите, бе?
Н.К.: Забрави ма ти, забрави ме.
М.Н.: Отслабнал е.
Н.К.: Еми ще отслабна, то е удар след удар, всеки ма преследва, аз съм репресиран. Репресиран съм.
Б.Б.: Колко е часа бе?
М.Н.: 8.15.
Б.Б.: Не съм се успал… че съм почнал и да се успивам…
Н.К.: Забраихте ма сичкити, само удари по мойта глава. Сички ми скачат.
Б.Б.: Кой ти скача?
Н.К.: Дисциплинарни производства другата седмица имам.
Б.Б.: Кой т’ва.
Н.К.: А кой, аз, президентът ми скача, всички ми скачат.
Б.Б.: А кво иска президентът.
Н.К.: Иска да не съм там, къдет съм
Б.Б.: А къде си?
Н.К.: В къщи да съм си …Мъка…
Б.Б.: (разлиства нещо) Само да видя, че не съм ги гледал, тия са новите на „Алфа рисърч“.
М.Н.: Колкото агенции има, толкова и социологически изследвания.
Б.Б.“ Аз им вярвам на тия, защото досега само те познават.
М.Н. Апра ли кой?
Б.Б.“ „Алфа рисърч“. Само тях. Нямат нито един сбъркан избор.
М.Н.: Е, тя тая. Боряна… как се казваше, Боряна Тончева ли?
Н.К.: Не ги гледам вече.
Б.Б.: Те са на Моника, но за сметка на това…
М.Н.: Да, де, техни са…
Н.К.: Хич не ги гледам вече. Всички полудяха.
М.Н.: Е, днеска е имало във вестника пише – разлика 2 процента, но не знам на кой.
Б.Б.: Кольо Колев, „Медиана“. Бойко Борисов – 31, Христо Стоичков – 15, Станишев – 13, Орешарски – 12, Цветанов – 12, Кунева – 8, Сидеров – 7, Божидар Димитров – 6, Слави Бинев – 4, Яне – 4, Иван Костов… ебати ташака, Слави Бинев да има повече от Костов… Лютви Местан, Валери Симеонов по 1.
Н.К.: Там Кокинов да пише? (пита и се смее)
Б.Б.: Там, където пише Борисов пише и Кокинов (казва през смях).
М.Н.: Хихихи, и после в дисциплинарката.
Б.Б.: ГЕРБ – 23.5, БСП – 16.2. Предишният месец…
М.Н.: Може ли една водичка?
Б.Б.: Дай ми пура.
М.Н.: Това на кой ще е тогава? Това ли е на тая Боряна…
Б.Б.: Да бе. За това ти казвам. Сега съм 31, бил съм 30. Орешарски е бил 21 е станал 13. Станишев е бил 13, сега е 16.
М.Н.: Вдига.
Б.Б.: Да. ГЕРБ сме били 22.5, сега сме 23.5. БСП са били 16.9, сега са 16.2. Това е чудесно, тази тенденция. Варна, мен ме интересуваше Варна.
М.Н.: Вчера са направили някаква провокация на Лили.
Б.Б.: Е, голяма работа.
Н.К.: Плюха се нещо.
М.Н.: Прати ли некви да викат там.
Б.Б.: А Божидар Димитров е 18 във Варна. Сергей Станишев – 18, Орешарски – 17.
М.Н.: А Марешки? Днес си е платил на първа страница на „Труд“ и „24 часа“.
Б.Б.: Какво?
М.Н.: Бюлетина номер 11.
Н.К.: Защо ми скача президента, ве? Бил съм твой човек, не знам кво било…
Б.Б.: Който е казал, че си мой човек, то това е хубаво.
Н.К.: А, хубаво ама, началникът ми каза, че президентът му се скарал. Казал му докога ще ги търпиш тия двамата?
Б.Б.: Кои?
Н.К.: Мене и Роман. Както се казва, не са хубави тия работи. Репресират ме. Червените ме репресират. Всички ме репресират.
Б.Б.: Прокопиев. Прокопиев заради…
Н.К.: Янето ми скача тогава. Дисциплинарка спечели. Във вторник сега ще ме гърчат.
Б.Б.: За кое?
Н.К.: А за кое. Там за онова дело, дето що съм го дал по указание на ВКП. Мене гърчат. За енергийните, дето…
Б.Б.: За прекратените дето…
Н.К.: Да. Не съм го прекратил аз. Дал съм го на един, той го е прекратил, още един го е прекратил и трети го прекратил отгоре.
Б.Б.: А чии са указанията?
Н.К.: На Граматиков от ВКП. Ама са устни. И аз сега гриза дървото. На 23-ти нали Цацаров ми направи дисциплинарка.
Б.Б.: Това за енергийните дела не е хубаво.
Н.К.: Знам, че не е хубаво.
Б.Б.: А ДКЕВР, дето тия през 2010, дето сме ги дали за ЕРП, коя е тая, дето ги е прекратила?
Н.К.: А копчетата ли?
Б.Б.: Да
Н.К.: Няква си възрастна жена. Баба. Има внуче.
Б.Б.: Има внуче, ама, някой й е казал, защото…
Н.К.: Който иска, да го отменя, сигурно ще го отменят. Не знам. Общо взето само напрежение и лоши работи… Не мога да се похваля с нещо хубаво. Стискам зъби, стискам палци. Отвори се едно място, ще кандидатствам. Искам да стана апелативен прокурор.
Б.Б.: Къде е това?
Н.К.: В апелативна прокуратура. Нали апелативния прокурор си подаде оставката, искам да ходя там.
Б.Б. :На София?
Н.К.: Да.
Б.Б.: Кой беше досега?
Н.К.: Ангел Илиев. Дето беше джурнал делото „САПАРД“ и го накараха да си подаде оставката. Време нямам вече. Имам три години още мандат, нямам за кога вече да седя. Не ми се стои вече. От 99-та година съм в градска – 14 години. Не мога повече.
Б.Б.: А този Джамбазов на кой е човек?
Н.К.: Мой заместник е.
Б.Б.: Твой заместник е, ама, аз знам кой е назначил навремето.
Н.К.: В смисъл? Как кой е назначил?
Б.Б.: Сашо Арабаджиев се обадил на Филчев, че лично да го молят тогава Станишев и Първанов…
Н.К.: Той е мой градски. От Ямбол е. По-малък е от мене, малко гей си пада.
Б.Б.: Той си е откровен педерас.
Н.К.: Иначе е добро момче, умно момче.
Б.Б.: Те всички педераси са умни. И аз вече почвам да викам, че съм пидал, за да ме вземат, че съм интелигентен. Ти, ако не се дупиш… (смях в стаята). Кольо Филчев, той ми разказва цялата (история), той нали е като CD – като му щракнеш копче, почва да разказва с години, с дати, толкова бистра мисъл има…
Н.К.: Аз като дойдох през 99 година в градска, той ми беше стажант, младши прокурор беше. След това отиде в районна, изкара си годините и се върна. По-нататък Бойко Найденов (тогавашният градски прокурор на София, сега шеф на Националната следствена служба, Кокинов е негов наследник на позицията) го взе. После аз като дойдох в градска и го взех за мой заместник…
Б.Б.: Да не обичаш и ти така…
Н.К.: Ами чи де да знам, може и да е хубаво, не съм пробвал… Знае ли човек… На тази възраст… (смее се доста). Трябва от всичко…
Б.Б.: Този ли беше, дето беше ходил да разпитва Овчаров (Румен Овчаров, тогава енергиен министър и главно действащо лице по скандала Р.Овч.).
Н.К.: Същият.
Б.Б.: Това доказа ли се… че го е разпитвал?
Н.К.: Да, всичко е записано, даже му се караха тогава. Велчев (бившият главен прокурор Борис Велчев), мисля, му се кара. Не знам, толкова много години минаха от тогава, 6-7 години.
Б.Б.: Това определя отношение.
Н.К.: Не съм забелязал да има някакви политически пристрастия. Може и да си има, да си симпатизира на някого, видимо не е показвал. Той си гледа Брюксел, Европа, ОЛАФ, ей сега започва една среща на Олаф, Кеслер (Джовани Кеслер, ръководителят на ОЛАФ) е тука, той (Джамбазов) е организатор на срещата. Цели се в европейската прокуратура, която ще създават. Говори френски и английски, много, много не се занимава с българските истории, освен с Миро Найденов. Ама той е ресорен просто, нищо персонално. Аз това казах, това дело, което е срещу него, на мен ми го крият.
Б.Б.: Кой го крие?
Н.К.: Ами ръководството на прокуратурата.
Б.Б.: Кой?
Н.К.: Караш ме да говоря срещу началника си? Наблюдаващият прокурор докладва на Боби Сарафов (заместник-главен прокурор) всяка вечер. Докладват сега, не знам по чие разпореждане. Предполагам на Цацаров (главния прокурор). И аз не се интересувам, защото не съм в положение да се интересувам. С тая дисциплинарка (Кокинов е с образувано дисциплинарно производство за нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. Става дума за делото за продажбата на ток от НЕК в чужбина чрез посредници), аз все за нея говоря, но тя ми е чатал на врата, всеки ме изнудва с нея. Трябва да приключи по-бързо следващата седмица. Да ме наказват там, ако ще ме наказват, да ме порицават, ако ще ме порицават, забележки ли там, да знам, че е свършило.
Б.Б.: А апелативна по-добре ли е от градска?
Н.К.: По-високо е. Три граници са. Това е от Благоевград, от Кулата горе до Видин. Пет апелативни прокуратури са в България…
Б.Б.: А със софийска какво ще стане?
Н.К.: Градска ли? Не знам, това да си го мисли главният прокурор. Не мога повече да седя. Нямам други алтернативи. Разбираме се с Боби (Сарафов), разбираме се с Цацаров (Сотир Цацаров), но моят мандат изтича след три години, къде ще ходя, сега има свободно място. Ще съм втора инстанция на градска прокуратура…
Б.Б.: А неговото дело, как го виждаш като прокурор.
Н.К.: Никак не го виждам, защото дочух, че неговият свидетел, как се казваше, Светльо…
М.Н.: Симеонов (бившият шеф на Държавен фонд „Земеделие“ Светослав Симеонов, основен свидетел по делото срещу Найденов).
Н.К.: Чувам, че пак е бил отбой след последното си посещение. Даже злите езици разправят, че посетил.. дръпнал си го бил нещо, така ми казаха, от летището. Колко е вярно е, не знам. Ами такива слухове се носят в Съдебната палата. Така или иначе си е променил показанията. Без тия показания, аз не виждам какво има по делото. Има ония СРС-ата на Калинка (Калина Илиева, друг бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие“), нали била накичена някога със СРС-ата…
М.Н.: Ама там няма нищо по мен.
Н.К.: Нямам идея. Нали ти казвам, че не ми дават делото. Искат нещо да правят, какво искат да правят, те си знаят.
М.Н.: Е, те сега искат да привличат и Малена (Малена Филипова, бивш шеф на прокурорския инспекторат) към мен.
Н.К.: Не знам, бе, човек. И с Малена ми забраниха да говоря. Главният ми каза: „Няма да говориш с нея“ и аз мълча и слушам. Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй… (обръщение към Борисов силно и леко подигравателно).
М.Н.: А по това другото, щото сега по второто ровят, за пиарките, там тая другата Накова (прокурор Накова, очевидно води делото), тя е пратила, че иска всички обществени поръчки от министерството.
Н.К.: Братко, дишат ти във врата. Кой ти диша, не знам. Познай от три пъти. Големият началник да каже…
Б.Б.: Кой?
Н.К.: Ти. Попитай главния (прокурор), какво му се върти в главата, на мен не ми каза. Какво да ти кажа. Разбирам се с него, но много повратлив е, много бързо си сменя позицията. Нищо лошо не искам да кажа, но ме изненадва непрекъснато. Много ми е трудно признавам. Днеска така, утре онака. Единият ден ме бие по главата, другият ден ме гали. Много ми е трудно. За това искам да отида в апелативна, на спокойствие малко, по настрани. От проверка в проверка съм (сега). Направи туй, направи онуй. След това, я, направиш нещо, айде по главата: „Що така го направи?. Ами с „Медиапул“ тая история, що мислите, че я почнахме? Щото главният ми каза.
Б.Б.: Кой?
Н.К.: С „Медиапул“, тоя журналист, който го направихме като Христос мъченик.
Б.Б.: Боби Борисов?
Н.К.: Борис Митов. И той е гей. И наркоман, и гей. Главният ми се обади, нареди, веднага го привикайте, започвайте проверка. А ся сложихме лайното преди вентилатора, после върви спасявай. И аз като Матросов, излязох и казах, че аз съм инициирал всичко, пак го защитих. Какво да направя, нали съм си главен муша..(не се чува добре). Ама нещо взех да се уморявам. Сериозно ти говоря, много ми идва. Само удари, удари, всеки ме цака. Не виждам нищо досега хубаво да ми се е случило, освен дисциплинарното производство… (Към Борисов) Развесели се ти, ама на мен не ми е весело. Мъка ми е. И Роман (Роман Василев, заместник-градски прокурор на София) и той едвам даяни.
Б.Б.: Роман каква му е функцията сега?
Н.К.: Каква да му е… Като мене се гърчи като червей.
Б.Б.: Какъв е в момента?
Н.К.: Пак същия си ми е. Заместник си ми е.
Б.Б.: С Джамбазов?
Н.К.: Да.
Б.Б.: Роман може ли да си ебе Джамбазов или не може?
Н.К.: Според един жълт вестник между заместниците ми имало двама гея и сега издирваме втория.
Б.Б.: Той си е манаф малко, така си обича Роман.
Н.К.: А, не знам. Иначе двамата са си в една стая.
М.Н.: То прихваща.
Н.К.: Не знам кво прихваща, ама съм малко нервен и аз напоследък. Нервен съм. И на мен ми е същото. Твойто си е твойто, мойто си е мойто. И двамата ни чака нещо (към Мирослав Найденов).
М.Н.: Не е хубаво.
Н.К.: Не е хубаво. Хмммм.
М.Н.: А тази една кула на кой е?
Н.К.: Това звеното с измамите за европейските фондове, там са пет човека. Марга Попова (тогавашният говорител на бившия главен прокурор Борис Велчев, сега вицепрезидент) си ги назначи, тя си сложи Джабазов за шеф на отдел. То е капсулирано това звено на св. Неделя. Аз почти нямам достъп до техните неща. И не се интересувам, не ми е работа да проверявам. Но тези хора не са физически в градска прокуратура. Те са един затворен кръг, който си разглежда някакви дела. Сегашният началник на звеното е Митова. Тя беше заместничка на Марга Попова. Тия хора комуникират с Брюксел, с „олафци“ много си комуникират и партнират, но с кой и как не знам. Туй дело не знам кой го възкреси. Всъщност, дойде сигнал от червените, си спомням. И ми се обади тогава Цацаров. И ме пита: „Има ли дело срещу Миро Найденов?“ Казах му няма дело, но „питай Митова“, защото се сетих за туй срещу неизвестния извършител. Издадох на другия ден удостоверение, подписах се, подпечатах го, че няма срещу тебе дела. Цацаров отиде на брифинг, кво са си говорили с Митова, кво са правили не знам, но после повдигнаха обвинение. Защо и кой, питайте Цацаров. Не мога да кажа.
Б.Б.: Нали има само едно повдигнато?
М.Н.: Не, те са по едно дело, три обвинение. Първото е, че съм предложил подкуп. Второто е, че съм принудил да си промени показанията (Симеонов) и третото е, че съм съдействал в посока на някаква фирма да спечели поръчка, но тя не е спечелила.
Н.К.: Четвъртото, че кучето на Малена си лекувал… Верно ли, че кучето (си лекувал)…
М.Н.: Абе, глупости, ти представяш ли си министър да ходи да лекува куче.
Б.Б.: Аз не виждам нищо лошо.
М.Н.: Не съм имал физическа… (възможност) Аз за вашите кучета (на Борисов) съм викал друг доктор, не съм се занимавал аз.
Н.К.: Това Сарафов го казва
М.Н.: Сарафов го казва. Но те по това дело, едно… Но второто е, че ся по другото дело за Фейсбук и Туитър, тази е изискала всички поръчки… такива медийни поръчки и въртят около това, че един вид през медиите са давани пари, които са се връщали.
Б.Б.: Това, което говорим ние за Хохегер (скандалът с австрийския лобист по времето на тройната коалиция). Ние говорим за Хохегер, че са дадени милион и половина и 300 000 евро са се върнали в България към Моника. В това ги обвиняваме.
М.Н.: Ама то това е факт, защото оня наистина е дал.
Н.К.: Виж ся, нещо се случва в политика и в прокуратурата, в частност, което аз не мога да схвана. Не мога да разбера кой кой е и с кого играе. Имам чувства и вие в ГЕРБ имате фракции и не всичко е еднозначно. Не мога да разбера защо правим някои работи. Наистина не го разбирам. Ако ти знаеш нещо и си говориш с главния, нещо, което аз не знам, е друг въпрос. Усещам неща, които са ми странни, не съм в положение да питам в момента.
Б.Б.: Какви неща?
Н.К.: Ако щеш дори за тези СРС-ата, на които правихме проверка. Малко странно ми се струва. Какво да правим, не го разбирам.
Б.Б.: Проверявате сигнал.
Н.К.: Е, проверяваме сигнал. Имаме, проверяваме, много неща проверяваме.
Б.Б.: А Моника проверявате ли?
Н.К.: Мисля, че и нея проверяваме. С Хохегер тази история…
Б.Б.: Да.
Н.К.: Ама тя поиска да я проверяваме.
Б.Б.: Защото вие така или иначе ще я проверявате, той и Миро поиска да го разпитат.
М.Н.: Аз още на първия ден.
Б.Б.: И други скачат.
Н.К.: Предсрочно, да, предсрочно отиде (смее се).
М.Н.: Те ми пратиха и говорител, тогава, аз нямам и притеснения, нямам какво да се крия.
Б.Б.: Аз тоя не го и познавам.
М.Н.: Добре, като прокурор те питам, при условия, че този си е потвърдил показания, че не съм оказвал натиск… Те не могат ли да го прекратят (делото ми)?
Н.К.: Могат. Защо не го прекратяват ли?
М.Н.: Е, това е въпроса. Защо не го прекратяват?
Н.К.: Питай главния.
М.Н.: Нали това беше уговорката. Отиваш, разпитват те, викат го него…
Н.К.: Аз съм репресиран в момента. С тази дисциплинарка, наистина нямам поле за изява в момента.
М.Н.: А те не само, че не прекратяват това, а почват да ровят по други неща, които са ги правили ония.
Н.К.: Медийните изяви по това дело бяха възложени на Джамбазов само. Изрично ми се каза, докладва се на Сарафов. Ходът на разследването се докладва на Сарафов, а Джамбазов…
М.Н.: Ходи по телевизиите?.
Н.К.: Ходи по телевизиите.
М.Н.: И той по телевизията това каза, че има свидетел, който е много важен. А важният свидетел дойде от Брюксел и каза, че…
Н.К.: Като го питам Джамбазов вдига ръце и казва: „Не знам нищо“. Което не е вярно, знае сигурно, но са му казали да не казва нищо. Според мене, в момента с ръка на сърцето, няма да издържи делото.
М.Н.: Ама аз, нямам притеснения, ама той ме държи в момента с обвинение, аз не мога никъде нищо не мога да ида да кажа. Защото той ходи по медиите, Джамбазов, а аз не мога да отида. Говорят глупости, че лекувам кучета и тем подобни неща.
Н.К.: Напълно те разбирам. И аз мълча като партизанин, защото ми виси дисциплинарното производство.
М.Н.: И още по-страшното е, че натискат по друго дело, което може да стане…
Н.К.: Кое друго? Това за пиарките?
М.Н.: Фейсбукът приключи, дойде становището от ОЛАФ, че всичко е чисто. Но те сега поне нямат за Фейсбука нищо, сега почнаха да искат другите медийни поръчки.
Н.К.: Там чух една клюка, колко е вярна не знам. Ако искаш ще ти я кажа, ако не искаш няма.
М.Н.: Е, кажи.
Н.К.: Дочух, че предлагат сделка или са предложили, или е приета, не знам, между тази девойка или девойки, не знам, две ли са, една ли са, знам, че едната е дамата, с която живееш, да свидетелства срещу тебе с цената да не се повдига на нея обвинение. Така дочух, колко е вярно не знам. Нещо такова се върти там.
М.Н.: Ами трябва да се…
Н.К.: Така че си опичай акъла там. Колко е вярно, пак казвам, малко клюка е.
М.Н.: Нищо чудно, те за това ровят в тая посока, да я натискат.
Н.К.: Пази се от най-близките си, както се казва.
Б.Б.: Виж това, ако направи… Тя каквото и да каже…
М.Н.: Лошото е, тя и там те са и други хора, почват да бърборят глупости.
Н.К.: Когато усетят, че някой е паднал на земята, започват да го ритат.
М.Н.: По нашите ширини е така.
Н.К.: За това най-добрата тактика е мълчание и достойно поведение.
М.Н.: Ама ето факт, оня свидетелства и вместо да го прекратят…
Б.Б.: Това да ти е проблемът, не е тоя човек, който пет пъти е сменял показания. Заради такъв кошаревски свидетел няма да те вкарат в затвора. Адвокатите ще искат сто пъти да го изследват луд ли, не е ли, защо, пък как… Колкото и да натискат в тази посока, минали са три години и половина. Можело е да отиде у Брюксел и да каже комисията, каквото има да казва. Той не ти е проблем. Проблем е тая, която може да те накисне по най-безобразния начин. Там отивай и се оправяй.
М.Н.: Аз там притеснения нямам, но то тука е въпроса…
Б.Б.: Ако тая, дето живее при мен ходи да ме топи, значи, чия е вината?
М.Н.: Ама не ме е топила.
Б.Б.: Е, това, което ти го казва човекът.
М.Н.: Е, той го говори като клюка.
Н.К.: Е, клюка, ама, всяка клюка има значение.
Б.Б.: Той, за да се откаже за пети път, клюката, че аз съм го натиснал… Няма логика, че три години и половина не са го прекратили това дело. За пети и шести път да е разпитан и да е приключено. Но тука ще гледат да пробият, ъъъ… Тя сега при тебе ли е, къде е?
М.Н.: При мене е.
Б.Б.: И какво ти казва?
М.Н.: Ама нищо, нито е викана, нищо не е. Ама шефе…
Б.Б.: Може ли да те изиграе?
М.Н.: Е, не може, какво ще ме изиграе. Единственият проблем е, че и тя, и екипа около екипа около нея, нали, определени медийни поръчки са ги правили в определени посоки. Тя същото, за което говореше Джамджиева (Светлана Джамджиева, главен редактор на „Труд“), аз това ми е големият проблем. Оная като й разбиха туитъра, не туитъра, а кво беше скайпа, нали Джамджиева обясняваш как сме помагали на „Труд“ да оцелее. Реално погледнато ние от тази техническа помощ сме давали примерно на „Труд, бТВ, на всичките, които сега ме правят на маймуна.
Б.Б.: Ама нали за това е тази техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари, овчари, прокурори, тя е за медиите. Правят се конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят, щото се разбират помежду си, тая да я вземем ние, другата да я вземат те, за да оцелеят.
М.Н.: Така, това разбиране минава през техническо задания на съответната обществена поръчка. И техническото задание са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар и тоя Боян Педераса на Сашо.
Б.Б.: Не на Сашо, а на Славка Бозукова (главният редактор на „Стандарт“).
М.Н.: Да де на Славка.
Б.Б.: Аз съм го изгонил преди като бях главен секретар от мене 60 000 лева събра за деца на сираци и ги открадна. От мое име ги беше събрал, това Боянчо кривогледия.
М.Н.: И Ани Русчева.
Б.Б.: Аз където съм, той не може да се появи. Така че като си работил с него, аз изрично съм предупредил с такъв човек да не се работи.
М.Н.: Ама Сашо ми го прати, Сашо…
Б.Б.: Ама да не ти го е пратил. Къв ти е Сашо, да ти го прати. Аз съм го изгонил, че ми е откраднал 60 000 лева. Беше събрал за деца за сираци и ги открадна.
М.Н.: И Ани Русчева. Те са идвали и те казват, ние сме се разбрали – „Труд“, „24 часа“…
Б.Б.: Те хубаво могат да се разберат, ти си принципала..
М.Н.: Ами, аз затова казвам, че аз притеснения нямам, защото…
Б.Б.: Не е виновен тоя, който яде баницата, а който му я дава.
М.Н.: Нито са връщали пари, нито са правили нещо, което е такова… Но те ровейки по това дело, знам ли ги тия, да почнат да ги викат там в прокуратурата.
Б.Б.: Ще ги викат със сигурност.
Н.К.: Отивам при началника на репетиция за брифинг.
(На това място в собствената си частична дешифровка източникът на записите е добавил бележка: „Кокинов си тръгва. На тръгване предава на Борисов резултати от прокурорски проверки преди да са обявени от прокуратурата“.)
Б.Б.: Добре, изчакай ти… (към Миро Найденов, Борисов става и се чува пукането на микрофон под риза, този с микрофона остава да чака)
(Следват близо 5 минути, в които на шумен фон се чува гласа на Мирослав Найденов, без нищо от думите му да може да се различи)
Б.B.: Значи Кристина, това не е проблем …
М.Н.: Значи шефе, тя няма да ме издъни. Въпросът е, че тя е работила с разни капути други. Значи хората на Диана, значи те като бяха с Ани Русчева
Непознат глас 1 : Миро, другият гост е тука.
Б.Б.: Кой?
Непознат глас 1: Разузнаването.
Б.Б.: Свършваме.
М.Н.: Когато тази Ани Русчева на Краси и Диана се бяха разбрали нали, в смисъл с медиите, те нали ги събираха какво на кой да се даде. За да напишат техническата помощ за обществените поръчки, Криси и неколко човека около нея са ги писали.
И аз притеснението ми е, ако тия продължават да ровят там, утре като почнат да ги викат тия, някой от тия да не издъни. Защото аз я виках Диана, на Диана да вида, мисля, че може й се има доверие.
Б.Б.: Коя Диана?
Мирослав Найденов: Диана Дамянова. Те координираха нещата Ани Русчева и Диана Дамянова, но те физически са го правили, като писане на технически задания неколко човека, които Криси ги координираше. Аз в края на краищата решавам на някой на който имам доверие да се..
Нямам индикации в момента, че тя ще ме нали по някакъв начин ще предаде или издънила. Те, ако сега изсипят върху нея, примерно е такава атака, викане, повдигане на обвинение, вече, еба ли му майката, тя все пак е на 25 години.
Защото всъщност някой от прокуратурата натиска, въпросът е кой натиска и защо го прави.
Те, за да стигнат да ровят от „Екоравновесие“ още, това е преди шест години. … Кой може да даде поръчката?
Б.Б.: …….. Тя е имала някакво гадже преди това, некъв шеф, Криси
М.Н.: Един, който е от ТИМ-аджиите. Шеф на.. ,бил е в ТИМ.
Не е от тия тримата, Георги се е казал, сега не му знам, но не е от…
Б.Б.: Държавно такъв, примерно агенция няква ….
М.Н.: Де да знам, то нали не ги взимаме девствени. Имала е сигурно…
Б.Б.: Аз… Не ме разбирай грешно.
М.Н.: Ма какво с тоя?
Б.Б.: През него действат нещо.
М.Н.: През този, да ме ударят през нея?
Б.Б.: Това действа през нея…
М.Н.: Шеф на агенция?
Бил е шеф на агенция ли?
Б.Б.: Ми, некъв такъв е бил.
М.Н.: Ма той да е вербуван?
Б.Б.: Ти с Марга как си?
М.Н.: Ми как съм, тя е много близка на Калинка, значи вие си спомняте тогава, че фактически Марга препоръча Калинка, която я среща с оня от ОЛАФ. Не знам, като колеги сме били нормални колегиални отношения, но сега възможно е, поръчка на Плевнелиев да е, знам ли вече аз.
Б.Б.: (Не се разбира.)
М.Н.: Не, щото нали говорите за тоя Прокопиев. Щото той Прокопиев ме мрази мене, нали тогава го ударихме.
Б.Б.: Да, но Плевнелиев тебе искаше да те остави министър, включително…
М.Н.: Не, аз нали, разсъждавам, защото казахте, че атаката е евентуално от Прокопиев.
Б.Б.: (Не се разбира.)
М.Н.: Аз оня ден му писах на Плевнелиев за животновъдите като искаха да протестират нали, в смисъл че мога да се опитам да съдействам да ги укротя. Но Марга е много близка с Калина, много близка. Тя даже, след като я осъдиха за дипломата, че няма диплома, нали Марга бе ходила на среща с нея.
М.Н.: Но за да ги натискаш… просто някой трябва да ги кара.
Б.Б.: (Не се разбира.) С Бареков как беше, тоя капут?
(Продължителна тишина.)
Б.Б.в: Той за Тотев явно го …
(Чува се неидентифициран глас, може би от телефон.)
Б.Б.: (Говори по телефона с неизвестно лице.) Тея днеска ще обявяват това от подслушването и горе долу знам какво е излезло. Значи единият началник на екип е на 50-годишнина е имал и е отишъл и е изтрил всичко в деня, в който е обявена проверката, вечерта.
Имам… А-а?.. Да, да, да – става въпрос те ше им повдигат на тех, просто да знаеш като реакция. Не съвпадат, а те мое ли да са ни слушали нас?
Не щото, те са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове със, пише че колата не е излизала, е харчи 30 литра бензин. Това може на шофьорите да са си изписвали гориво, само че няма да прозвучи много добре, според мене…
Трябва да имаш . . .
Това е, най-уличаващото е това, че единият е изтрил целата информация от файловете, което в деня на проверката, което не звучи добре като се обяви по този начин.
Доказано е, 13 прокурори са се подписали.
Информацията, която имало във файла, взел е паролата от английската компания и е изтрил записите. Всички записи. Немам представа за периода, просто знам, това са основните обвинения. А в единия пък има останали звукови записи, които не са ги слушали още, но немат документ, че са водени. И затова си мисля дали тези не са си бръмчали така да си изкарват напред-назад.
Требва все пак да имаш някаква готовност да видиме какво ще кажат, но е това са основните нарушения. Не излизат по пътни книжки маршрутите с разхода на гориво и единият шеф на екип, те са два ли са, три ли са, колко са тея бусове, е изтрил. И то нали това е интересно, че е имал 50-годишнина, когато чул за проверката, става отива вечерта при едните, на другата сутрин в 7.58, а от 8.30 му е работното време, отива взима кода и ги изтрива всички.
И ако тоя, където казваш дали заместник или нещо е знаел за нещо нередно и им е казал, не го знам кой е, маминката му да иба.
Въпросът е този сигнал, примерно, ей сега стои и ме слуша на моята къща къде отива.
Добре, просто да го имаш предвид, хайде (затваря телефона).
М.Н.: Аз нещо, да не предприемам някакви… Маргарита няма как да я… В смисъл не мога да направя контакт с нея, а и не знам как ще реагира. Тя слуша Калина, шефе, те са много близки. Но пък да го е координирала това тя. Въпросът е може ли това да го спрат поне него, да не ни издънят те, защото там са много хора – Ани Русчева, Диана.
Б.Б.: Няма какво да приказват, ще приказват срещу себе си. Криси тази…
М.Н.: За момента няма индикации, но не знам за такава връзка нейна. Имала е гаджета в миналото назад, но за някакъв голям началник нямам…
Б.Б.: Добре, хайде.
(Не се чува.)
М.Н.: А това дело той като е дал показания, те защо не го…
Б.Б.: Няма да го предявят преди изборите със сигурност.
М.Н.: Поне да не го вкарват в съд. Защото този Лудия ако идва в съдебна зала…
Б.Б.: Лудият не ти е проблем, това е проблем, защото са и европейски пари. Върху това се концентрирай. Лудият пет пъти си и сменял показанията, дали ще ги смени шест или седем…