Мащабното строителство в Созопол отблъсква туристите
Шестетажен хотел в центъра на Созопол се строи върху имот на държавата, без тя дори да подозира. Това твърдят от Инициативния комитет срещу строежа на скандалния обект. Имотът се намира над централния плаж в новия град, инвеститор е българо-руска фирма, а собственик на парцела се води Съюзът на кинодейците. Срещу строежа вече има събрани над 200 подписа от жители на Созопол.
Документи показват, че през февруари 1989 г. Съюза на филмовите дейци купува право на строеж – 9,5 дка срещу сумата от близо 200 000 лева, но не и самата земя. Девет години по-късно, с констативен нотариален акт и на базата на тази заповед, те се сдобиват и с част от самия парцел. Правото на строеж, което по закон има давност пет години, обаче е изтекло отдавна.
„Документите показват, че този парцел е на държавата. Появява се някой, в някакъв момент, който използва заповед, която е с изтекла давност и на базата на нея, придобива изключително ценен парцел в сърцето на Созопол. Тези хора нямат нотариален акт, те нямат собственост върху този имот . И ако държавата се интересува от собствеността си, би трябвало да си потърси имота”, коментира Георги Красимиров.
Местните настояват Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да направи проверка как е придобит имота и ако е държавен, защо позволява да се строи върху него. Според тях не са спазени и нормите за проектиране – хотелът се строи над разрешеното. Проектантът – братът на бившия премиер Сергей Станишев – Георги, нарушил подробния устройствен план, който сам одобрил, твърдят протестиращите.
„Когато не се спазват показателите, това си е абсолютно грубо нарушение”, казват от Инициативния комитет. От общината обаче са категорични, че всичко е изрядно.
„Там всичко е перфектно отвсякъде. Щом е издадено строително разрешение, значи всичко е съобразено с градоустройствения план. Неколкократно с главния архитект Румен Александров сме коментирали този проблем и нарушение няма”, отсече кметът на Созопол Панайот Рейзи.
Мащабното строителство, което продължава в Созопол, отблъсква туристите.
„За първи път, когато дойдох тук преди десетина години, беше съвсем друг град – спокоен, като село. Постепенно се разрастна, а тази година видяхме, че и скалата вече е разрушена. Това започва да отблъсква”, сподели Игор Шалипин.
Местните с носталгия си спомнят за девствената доскоро природа
И ако в самия Созопол почти не са останали незастроени места, то строителството в защитената зона „Буджака” край града, част от която е и Райския залив, отдавна е излязло извън контрол. Местните хора с носталгия си спомнят девствената само до преди десетина година природа, когато всички са имали достъп до морето.
„Имаше малка борова гора от горната страна, алея, стълби и от ляво и от дясно към плажа, така че напълно свободно човек можеше да слезе долу и да се порадва на тази девствена природа, която беше тогава. Там имаше три чучура изворна вода, с места за барбекю, много приятно и разкошно място. Сега върху него започнаха куп строежи, хотел до хотел и не остана място как човек да стигне до това райско кътче. Само с лодка може, това е истината. Човек трябва с плуване и с лодка да влезе в Райския залив”, спомня си Георги Пазвантов и допълва: „Целият квартал Буджака така се построи навремето – анархично, всеки беше закупил, заграбил земя, строи, после узаконява”.
„Тук сме израснали в този залив, тук сме се къпали. Сега изобщо не можем да припарим до него, за съжаление. Изобщо! Няма от къде. Опитах се веднъж да сляза, казаха ми: „Това е частен плаж! Достъпът е невъзможен!”, казва и Ваня Живкова.
Обиколихме залива в опит да стигнем до морето. Там, където все пак открихме пътечки, те са толкова стръмни и обрасли в треволяци, че туристите трудно могат да ги намерят.
Голяма част от Райския залив днес прилича на архитектурна недомислица. А гледката към морето е запазена за собствениците на новите палати. Въпреки бурното строителство, отклонения от нормите и незаконни сгради на този етап не са констатирани, признаха от РДНСК-Бургас. Имало само няколко огради, които трябва да бъдат премахнати от общината.
„Тези, за които сме сезирани и сме проверили, за тях можем да твърдим, че са законни. Но ако не сме сезирани за някой строеж и той е незаконен, ние няма как да го знаем, т.е. служителите по „Незаконно строителство” към общината трябва да си проверят района”, коментира началникът на РДНСК- Югоизточен регион Георги Георгиев.
„Буджака е селищно образувание, всеки си променя там статута сам и съответно нещата се реализират. За мен, на парче бяха първите строежи. От там нататък вече има влязла в сила улична регулация, така че това е оформено селищно образувание”, е мнението на кмета на Созопол.
Алея трябва да осигурява достъп на туристите до морето
От строителната дирекция обясниха, че по закон трябва да има алея, която да осигурява достъп на туристите до плажа. От общината „прехвърлиха топката” за липсата й към държавата.
„Исках тези територии по някакъв начин да се прехвърлят на общината, за да можем да реализираме там алея, която да минава край скалите – понеже има буфер между имотите и скалите, който остава държавна собственост. Това не се случи, от тук нататък държавата да си стопанисва имотите”, категоричен беше кметът на Созопол Панайот Рейзи.
Според Рейзи достъп до морето и сега има.
„Мисля, че са някъде около 16-17 подхода към морето. Друг е моментът, ако някой някъде е заградил нещо повече. Той си носи кръста. Как точно? РДНСК констатира, изпраща бригадите, бута и приключваме песента”.
На въпрос защо до момента няма нищо бутнато, Панайот Рейзи отговори: „Ами няма, защото РДНСК нищо не прави. Това е държавна собственост, нека строителната дирекция да си влезе в силата”.
Междувременно, от общината са поискали екоминистерството да промени плана за управление на защитената зона. Мотивите на кмета Рейзи:
„Не може да имаме едно селищно образувание, каквото е Буджака, където да нямаме магазини, поликлиника, детска градина и т.н. Все пак там става град”…
Loading ...
