Какво се вижда през „Прозореца на Овертон“?

ГМО versus СМО

Какво се вижда през „Прозореца  на Овертон“?

Д-р Георги Чалдъков

Наричам ги провокации, по-точно трансгресия на СМО (сексуално модифицирани организми), официално известни като ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити/трансджендъри). Както и да са наричани, те, като идеология и политика, са прояви на биолиберализма и неговия нов продукт – трансхуманизъм.

Въпреки че действа по-настъпателно и глобално  през последните 15-20 години, доктрината „трансхуманизъм“ е въведена през 1957 г. от английския еволюционен биолог Джулиън Хъксли, същият евгенист (не комунист), който беше генерален директор (1946-1948) на ЮНЕСКО. Докато евгениката, наречена така от Франсис Галтън през 1883 г., е използвала примитивни методи, като стерилизация (до 1976 г. в някои западни страни), трансхуманизмът пропагандира „подобряване“, по-точно роботизиране на човешкото тяло и психика чрез съвременните научни постижения на био- и нанотехнологията и суперкомпютрите.*

       Целта на трансхуманизма, наричан още постхуманизъм, е евгенистична в същината си – получаване на елитен човек (Human⁺, H⁺). Зад тази биолиберална фасада се крие растящата трансгресия (излизане извън границите на поносимото),  която западни  политици и интелектуалци и местни манипулатори от НПО и политически партии искат да принесат и в нашата патриархална, православна страна.

Намесата в биологичната същност на растенията (ГМО, генно модифицирани организми) и на човека (СМО) достига опасни размери. Симпотомите стават очевидни: гей-общества, гей-кметови, гей-министри, гей-паради (в София, подкрепяни от западни посланици), узаконяване на еднополови бракове, включително в армията на САЩ… И гей-морал и морален релативизъм, който проповядва толерантност към небиологичното, като „трети пол“, еднополови бракове и осиновяване на деца от еднополови семейства. Либерално лицемерие, което екстраполира идеята за плурализма в общество на абсолютната свобода. „Абсолютно освободените от имунната си система са абсолютни роби на болестите, като експерименталните мишки „nude mice („голи, неокосмени мишки)“ – казва д-р Джендов.

В интервю, озаглавено “Кризата, провалът на либерализма и бъдещето на Европа” (списание “Геополитика”, януари 2014 ), известният френски философ, политик и писател Ален дьо Беноа казва: “- Брачната институция е създадена, за да свърже мъжа и жената с цел продължаване на рода… Мисля, че класически брак следва да сключват само хетеросексуални двойки. Хомосексуалните бракове ще породят редица проблеми, включително свързани с осиновяването, изкуственото зачеване, роднинството и т.н. Но когато споменавам антропологичните промени, имам предвид разпространението на гендерната теория, която възниква в Америка и се опитва да постави под въпрос самото съществуване на различните полове.

Според тази гледна точка, дали човек се ражда мъж или жена, не оказва никакво влияние върху сексуалното му поведение, а човешкото същество по рождение е „неутрално“… Така понятието „пол“ (каквито има само два) се заменя с понятието „гендер“ (каквито може да има много). Тази гендерна теория (или по-скоро идеология) е продължение на либералната идеология, основаваща се на правата на индивида и приемаща обществото като прост сбор от индивидуални атоми, стремейки се да узакони и превърне в норма всички прищевки и желания на индивидите.** Социалният либерализъм не може да бъде отделен от политическия и икономическия. Тези три либерализма се основават на една и съща логика и представляват различните лица на една и съща доктрина.”

Към тази либерална триада прибавям и биолиберализма, който води към глобална биосоциална криза, така както “трите либерализма” на Ален дьо Беноа причиниха глобалната финансова криза. В статията „Да, краят на света вече е настъпил“ той пише за „антропологичните трансформации, като еднополовите бракове, легализирани във Франция, и други „постхуманни“ практики, които на практика дискредитират самата човешка природа и са сред императивите на неолиберализма“.

За целта се използат различни, аз ще спомена само една от технологиите на неолибералната пропаганда. Както с това най-добре е запознат д-р Веско Джендов, тя е описана като „Прозореца  на Овертон“ на името на нейния откривател и анализатор – американският социолог Джоузеф Овертон (1960-2003). През „прозореца“ се вижда как „немислими“ за обществото идеи, след верига манипулативни техники достигат до стадий „актуална политика”, която „демократично“ се обсъжда и впоследствие се превръща в закони. Накратко, настъпателна пропаганда, която преминава от немислимото през обсъждането и промиването на мозъци (brainwashing) до узаконяването.

Това може да пречупи моралния гръбнак на обществото и то от нормално, традиционно да стане инверсно, обратно на традиционните биосоциални ценности. Затова биоконсервативният учен Францис Фукуяма определя трансхуманизма като the most dangerous idea in the world (най-опасната идея в света).

Така през „Прозореца  на Овертон“ виждам, че кутията на Пандора е отворена за настъпващия глобален биологичен хаос.  Все пак в нея остава Надеждата за възстановяването на традиционните биосоциални ценности.

„И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадато свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.“ (Матея 8: 31, 32).

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Чалдъков Г. Опасното разминаване. Еврика и етика. В: „Любомъдри читателю“,  Издателство МС (Морски свят), ООД – Варна. 2013, стр. 93-95.

** Умберто Еко ги нарича „безцелна булимия“ и „оргия на желанията“. В книгата си „Завесата“ (2001 г.) Милан Кундера описва как едно момче разхождало сляпата си баба по една улица и момчето й повтаряло „Бабо, внимавай, корен!“ Мислейки, че вървят по горска пътека, бабата започнала да подскача. „Момченце, защо така се отнасяш с баба си!“ А то отговорило: „Бабата си е моя! Отнасям се с нея както си искам!“