© БГНЕС
ДПС скочи срещу преименуването на местности и улици с турски имена с български.
Това е политически взлом в естествената територия на езика и има за ефект дискредитиране на етническата толерантност на поликултурното общество на България, страна-членка на ЕС.
Това заяви от парламентарната трибуна Лютви Местан. ДПС обръща настоятелно внимание на парламентарните и извън парламентарните сили, представени основно и в местните власти, по-специално управляващите от ГЕРБ, че европейското развитие на България предполага и познаване на обществената памет като имена на квартали, улици, природни забележителности и културни паметници най-общо, допълни той.
Според него тенденцията за преименуване на местности и улици е един своеобразен нов възродителен процес, който този път засяга не имена на хора, а на местности. Българският език не просто е допуснал Джумаята, Кабакум, Хисар и други в системата си, но си ги и съхранява, категоричен бе Местан. Ако ли не, щеше да ги изхвърли, без да пита политици или една, или друга властова конюнктура, заяви още депутатът от ДПС.
„Нищо не пречи в българския език голямата кисела джанка да присъства с арабско-турското „хафъзка“, чийто етимон е „хафъз“, т.е. религиозно лице, което знае наизуст Корана“, обясни Лютви Местан. „И за да не събудя националистически страсти, ще споделя, че напук на всякаква формална логика, езикът си има своята, в съвременния турски език същата джанка е „папазериги“, т.е. слива на попа, попска слива, разбирай“, допълни той.
„Защо двата езика, след като имат собствени думи за едно и също нещо, си правят такива реверанси“, попита Местан. От ДПС са категорични, че преименуването на Джумаята в Пловдив – на пл. Римски стадион, на Кабакум във Варна - на Големия пясък и др. се явяват „недалновидна, груба, недопустима политическа намеса в природата на езика и цели заличаване на културната памет“.
От партията на Ахмед Доган са на мнение, че така се цели провокирането на негативни настроения срещу имена със собствена история, за да се предизвикат нови разделителни линии в съвременното общество като хранителна среда за реализиране на нечисти партийни интереси.
„Имената на квартали, улици, природни и културни забележителности са „народна“ теория на публичната памет. Джумаята, Вароша, Боаза, тепетата на Пловдив, Добруджа, Тунджа, Хаинбоаз, Хисар, Пазарджик и пр. са лексикосемантичен превод, съприкосновение на култури, междукултурна комуникация, диалог на култури“, подчерта Лютви Местан
Да се пристъпи към подмяна на имена, които са част от културната памет, означава цензура на политиката, на властта по отношение на езика, смята той. „Несъстоятелен е аргументът за чистота на езика. Защо се преименуват само обекти с турски имена? Какво ви притеснява в „Джумаята“ и „Кабакум“, а не са проблем например Кондофрей и Пасарел, които са имена на благородници от кръстоносната армия на Балдуин, нападнала православната Калоянова България?“, недоумява Местан.
Той припомни, че в Пловдив освен Джумаята има и тепе с името „Альоша“, където неотдавна положил венец руският патриарх Кирил. В София има Паметник на Съветската армия, на който културата на графитите като модернистично направление не отнема правото на съществуване, допълни Лютви Местан.
„Как Ви звучат имената Расате, Сидер, Арабаджиев и прочие до Бирбучуков? Защото и Куртово Конаре е феномен на езикова интерференция и междукултурен диалог“, каза още депутатът от ДПС и допълни, че в листата с ястия от националната ни кухня пише „кебапче“, „сърми“, „кърначе“, „бюрек“, „капама“, „гювеч“, „патладжан“, „пипер“ и др. Времето пази езика и поколенията ще си уговарят срещите на трепетите си при „Джумаята“, а не при „Римския площад“, смята Лютви Местан.
Декларацията на ДПС веднага предизвика ответната реакция на Волен Сидеров. Не позволявайте от парламентарната трибуна да се лее езикът на омраза и нетърпимост към българското име, българската идентичност. С тези думи националистът се обърна към зам.-председателя на НС Анастас Анастасов. За пореден път от тази трибуна се произнасят речи на нетърпимост към българската и православната ценност, изтъкна Сидеров.
Изказването на ДПС според него било в услуга на чужди държави, а подобно нещо не бива да се допуска в българския парламент. Категорично не възприемаме тази реч на омразата на антиконституционната партия ДПС, каза той.
Сидеров атакува и културният министър Вежди Рашидов като го призова „най-после да научи български и тогава да претендира за министър на културата“.
ГЕРБ и кабинетът не приема промяна на имена на исторически местности. Това заяви земеделският министър Мирослав Найденов от името на кабинета. Подкрепяме декларацията на ДПС, обясни той.
Премиерът Бойко Борисов разпоредил на общините да се спрат инициативите за промяна на имената на местности и улици с турски имена. Историческата памет трябва да бъде пазена такава, каквато е, категоричен бе Мирослав Найденов.
По-късно Павел Шопов заподозря, че има задкулисна договорка между ГЕРБ и ДПС. Министърът обаче категорично отрече това.
Loading ...
