Абрахам Харолд Маслоу (1908–1970) е създател на постфройдистката психология – той описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии през 1943 г., които за първи път през 1962 г. представя обобщено в книгата Towards a Psychology of Being. Хората се различаваме по равнището на надфизиологичните си потребности - знание, творчество, морал, сътрудничество, съпричастност. И на върха – самореализацията – това, което всеки, но с различни средства и цели, се стреми да постигне. Тази йерархична пирамида се отнася и за обществото и политиката.
Кризите – финансова, икономическа, политическа – идват и си отиват, но хората продължават да страдат от ценностна криза. В прагматичния смисъл на мъдрите китайци и японци, иероглифът за „криза” и „възможност” е един и същ. Но не и в България, където има изобилие от объркани приоритети на ценности и това изобилие владее и медиите, някои от тях в „трудни часове” на угрозата да фалират.
Един ден преди 116-тия му рожден ден – 15 януари – изпратих на електронен вестник за „книжни новини” следното стихотворение на Гео Милев (1895-1925):
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН
- по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска – ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.
О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал…
Молбата ми беше да публикуват това или друго стихотворение на Гео Милев – и така да напомнят на читателите си за един от най-ерудираните българи. Въпреки, че “гарантираме на журналистите, че ще пишат, каквото мислят, ако е истина”, един от журналистите ми отговори: “Здравейте! Много благодарим за съдействието! Някои поети (и по-общо творци) обаче не влизат в редакционната политика на сайта.”
“С протяжна безнадежност” запитах журналиста:
И Гео Милев, ли?!?
„Разбирам Ви, с футболни съдии и редактори не се спори, но в също време съм разочарован, че „списанието на българския елит“ предпочита халтурата Слави Трифонов, описан като „един бунтар на 45” години, пред една нобелистка на 102 години – професор Рита Леви-Монталчини – глобален доаен на невронауката, „кралица на Италия в лабораторна престилка” (Queen of Italy in a lab coat)” – писах на редактора на списание Biograph, в отговор на неговото писмо: „Получихме текста ви и ви благодарим за него, но не проявяваме интерес към публикуването му.” Вижте фотографията на стр. 2.
Д-р Георги Чалдъков
______________________________________________________________________
* От „Пеперудата и синьото хапче” – публесета, подготвени за печат.