За поетите говори поезията им. Какво се случва в душата им, знае само белият лист. Изписан,той не е нужен на таланта,но е нужен на нас,тези, които искаме да надникнем в една бездна от душевно бленуване.В случая става въпрос за руската поетеса Марина Цветаева,прекъснала живота си през 1941 г.
В навечерието на годишнината от смъртта й ценители на нейното творчество по целия свят се събират да си припомнят за безсмъртната й поезия.Тези сбирки преминават под мотото „Цветаевски огньове” и през настоящата година за първи път искри от него заискряха и в библиотеката в новата част на Несебър.Там се събраха представители на руската общност,живеещи на територията на несебърската община,пред които за живота и поезията на Цветаева говори Олга Маркова.
Марина Цветаева се появява на поетичната сцена в преломно време – и историческо,и поетично – 20-те и 30-те години на XX век. И докато символизмът, окичен с ефирни метафори, преплита нишки от живота в творбите и литературна одухотвореност в битието, Марина сваля своята маска и дори насочва копие срещу прикритостта.Точно това е времето на т.нар. „крах на символистите-поети“.Липсва престореност и в живота на Цветаева. Тя изразява своята лична нагласа към света, не крие нищо, всичко излива на белия лист – смело и безцеремонно.Провокира дори с това, че не принадлежи към съществуващите литературни кръгове.
Марина иска да бъде разбрана,иска да бъде открита,затова загърбва фалша и илюзорността и остава със осветена душевност. При всяко изразяване на мнението си, тя изявява отделеност. Често участва в литературни спорове на организираните творчески събирания, каквито са се формирали по онова време.Там отново проявява неизменна прямота, единствено съизмерима с мъжката хладна насоченост в изказването.А в поезията й вече започват да нахлуват митични, та чак андрогенни същества, фолклорни елементи – едно разголване пред света, следвайки и женската, и по-силната мъжка вселена. Отново поезията следва живота и Цветаева шокира с интимния си роман поетесата София Парнок през 1914-1915,отключил така широко обсъжданата бисексуалност на Цветаева.
Някои оприличават Цветаева на Жената-ездач,която язди своя буен кон в поза,в която яздят мъжете,с разкрач,за да може да е напълно прилепена до своя буен кон.Това е единението, което поетът единствено приема. Жена-воин, сляла се със своя кон.В случая Марина язди митичния ален кон,такъв какъвто го рисува в „На червен кон“, 1920 г,напълно отказала женската си същност.
Отново неприкрита и в живота – макар да е съпруга и майка,тя до самия му край ще се самоназовава единствено в мъжки род – поeт, иронизирайки номинации като “женска поезия” и “поетеса”.Носи косите си късо подстригани,рисува в творчеството си друга сетивност, различна от женската нежност и отчаяние.
На организираните литературни срещи от Татяна Скрябина /вдовицата на композитора и пианист Александър Скрябин /1872 – 1915/ се запознава с великия поет Балмонт,наричан още „Паганини на поезията“.Стават близки приятели.В тези литературни среди често среща и Маяковски, на когото по-късно посвещава свои стихове, както и Анна Ахматова,пожънала вече славата си, която нарича „златоустата Ана на цяла Русия“.А това й определение се възприема във времето като достатъчно ярко за величината на поетичното слово на Ахматова.
Цветаева посвещава стихове на всеки,който е докоснал емоционалния й свят.Тя изгражда един своеобразен „поетичен блог“ – толкова непознат по онова време, невъзможен и далечен.Остава чужда за суетата на живота, чужда за суетата на поета,тя отново изразява различността, не като самоцел, а като приемане.Това си има и своята цена – тя не получава широко признание,каквото е имала Ахматова,например, боготворена за цяла Русия вече.Но пък Цветаева не е държала толкова за славата, колкото на силната поезия.Такава,каквато тя не само пише,но и преживява.
Повечето й стихосбирки и поетични цикли са с посвещения на тези,до които е достигнала сетивността й.Не е крие нищо,не таи,не украсява – само е разкрива личностно преживяване…
През 1922 г. Цветаева живее в Прага,а после и в Париж с мъжа си и по-голямата си дъщеря Ариадна /по-малката Ирина умира 1920.Марина се връща в обичаната Москва в 1938 г.Същата година съпругът и дъщеря й са арестувани от КГБ, спряно е издаването на сборник нейни стихове през 1940.Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 и се установява се в Елабуг (Татария). Самоубива се на 31 август 1941 г.,ненавършила 49 г. Точното място на гроба й е неизвестно.На погребението й присъстват няколко човека.По-късно сестра й слага пометна плоча в местното гробище,която е посещавана от хиляди,отдаващи почит към нейното творчество.
Loading ...
