Най-успешната музикална група на всички времена става на 50 години. Песните им направиха богати не само музикантите, но и техните мениджъри, приятели и вдовици, както и Майкъл Джексън.

„Овингтън скуеър“ в престижния лондонски квартал Кенсингтън е идеалното скривалище за най-великата музикална група на всички времена. Луксозният магазин Harrods е само на няколко преки, но над малкия площад с високи стари дървета по средата лежи сънлива тишина. По пешеходната пътека пресича млада майка със слънчеви очила Chanel, която бута детска количка. Не се случва нищо друго. На къщата с номер „27″ само една малка табелка под окото на камерата на болезнено лъскавата интерком-система издава кой се помещава на този адрес: Apple, пише до единствения звънец, до една зелена ябълка.

Името е познато на всички, но компанията, чиято централа е тук, като цяло е неизвестна. Това не е клон на Apple Inc., компютърния гигант от Калифорния, а офисът на Apple Corps Ltd. – компанията за управление на музикалните права на Бийтълс, която е сред най-потайните в развлекателния бизнес и е основана през 1968 година или осем години преди фенът на Бийтълс Стив Джобс да постави началото на гаражната си авантюра със същото име.

Идеята за името е на Пол Макартни, който малко по-рано си бил купил картина на Магрит с мотиви на ябълка.

Неповторим феномен в музикалния бизнес

Тихото милионерско кътче в Кенсингтън пази най-скъпото съкровище на музикалната индустрия. Преди 50 години, на 5 октомври 1962 година, тогава все още напълно неизвестните Бийтълс издават първия си сингъл. Днес „Love me do“ се чува сравнително рядко, но тогава се ражда „Великолепната четворка“.

За няколко месеца четиримата музиканти стават световни звезди и до днес групата остава неповторим феномен в музикалния бизнес. През изминалите 50 години Бийтълс са продали минимум 250 милиона звуконосители и само Елвис може да се приближи до този успех.

Бизнесът с музиката им е финансово перпетуум мобиле – когато преди три години произведенията им бяха издадени в звуково поизлъскана версия Remaster, феновете не получиха нито една нова песен. Въпреки това в хит парадите по света се разрази нова Бийтълмания – в топ 10 на американската класация Billboard влязоха пет класически хита на групата. Само в САЩ за пет дни се продадоха над 1 милион екземпляра от албума.

„Печели пари и мълчи“ – това е мотото на Apple Corps., най-важния контролен център в глобалния Бийтълс-бизнес. Не се отговаря на въпроси, запитванията за интервюта завършват в глуха улица. И днес компанията принадлежи на четиримата членове на бандата, съответно на техните наследници. Четиричленният управителен съвет на Apple е нещо като Олимп в митологията на поп-музиката. В него влизат вдовицата на Ленън – Йоко Оно и Оливия Харисън, вдовицата на Джордж Харисън. Другите двама членове са посочени от сър Пол Макартни и Ринго Стар. Управителят на Apple, бивш мениджър на Sony Music, официално е само „секретар“.

Проверката в търговския регистър, където компанията публикува годишните си отчети, е показателна. През петте години до 2011 година компанията, най-вече чрез приходите от лицензи за звуконосители, е постигнала чиста печалба от около 90 милиона евро. Макартни и наследницата на Ленън – Оно могат да печелят милиони и от права върху композициите, приходите от които обаче не влизат в счетоводните книги на Apple. Ленън/Макартни като съкомпозитори са се подписали под близо 200 песни, а само по „Yesterday“ кавър версии са правили хиляди други музиканти.

„EMI прави това, което поиска Apple“

Без значение дали става дума за видео-игри или сваляния на албуми от интернет – нищо във вселената на Бийтълс, свързано с търговията, не се случва против волята на Apple. При това правата върху звукозаписите се изключват, тъй като те са собственост на музикалния концерн EMI. Все пак последната дума имат Бийтълсите, за което са се погрижили адвокатите им. Неписаният закон на това партньорство е съвсем прост, посочва експертът по Бийтълс Брайън Саутхол.

„EMI прави това, което поиска Apple“, посочва той, говорейки от собствен опит – авторът дълго е работил за EMI.

Когато преди 45 години Бийтълс създават Apple, те изобщо не се интересуват от юридически тънкости. Новосъздадената структура трябвало да бъде компания, каквато светът още не е виждал, и първоначално била точно такава. Утопичен Спонти*-концерн, в който Джон Ленън една сутрин гръмогласно събрал управителния съвет, за да информира със замъглено от Ел Ес Ди** съзнание изумените си сътрудници, че е получил просветление: сега вече знаел, че е прероденият Исус Христос.

В същото време при Apple работи щатен астролог, според свидетели в пресслужбата се виели изпарения на дим от канабис, авантаджийството процъфтявало, разноските на служителите били астрономически. Едно коледно парти, на което била поканена и групата Hell’s Angels завършило със сбиване. Когато били готови първите плочи с логото „ябълка“, Бийтълс изпратили куриер със снежнобелия служебен мерцедес до Бъкингамския дворец, за да занесе на кралицата революционния продукт.

Намерението било да се създаде „един вид западен комунизъм“, обявяват Бийтълс през пролетта на 1968 година. „Искаме да разберем дали не можем да създадем творческа свобода в една корпоративна структура, дали можем да произвеждаме и продаваме неща без да искаме тройно от това, което са ни стрували“, обявява Макартни. Който има добра идея, вече не трябва да се моли на колене за пари за творчество, заявява Ленън.

Това, което обаче Бийтълс премълчават: Apple е най-вече модел за спестяване на данъци. След смъртта на мениджъра им Брайън Ъпстейн консултанти са им препоръчали да реинвестират по този начин печалбите си, за да избегнат тогавашната максимална данъчна ставка във Великобритания от над 90 %.

Да се създаде просто звукозаписна компания обаче за Бийтълс било твърде скучно. Те изграждат цяла корпоративна империя: филмова компания, издателство на книги, дори Apple-училище. На Бейкър стрийт Бийтълс отварят в психеделично-пъстра ъглова къща бутик Apple, който скоро е ограбен разбойнически от клиенти и служители.

Все пак най-безумната част от бизнеса е Apple Electronics. Ленън изхранва един млад нехранимайко – грък на име Алексис Мардас. „Вълшебният Алекс“, както го наричат в компанията, не само пътува с Бийтълсите до Средиземноморието и Индия, но и става техният технически гуру. Apple оборудва за Алекс ателие, в което той разполага с всички любопитни световни новости. Сред тях са телефон, който автоматично реагира на устни заповеди и електроакустична защита срещу копиране на грамофонни плочи, тъй като тогава Бийтълсите се опасяват, че новата техника за записване на касети ще застраши продажбите на плочите им. Жалко само, че Мардас така и не докарва някое изобретение до степен за производство.

Apple се превръща във финансова катастрофа

Тони Брамуел е бил част от творческия хаос в Apple. Днес той е на 66 години, старо хипи с дълги до рамото посивели коси, което странства по света и се представя като свидетел на славното време на племенните срещи на феновете на Бийтълс. Той обяснява, че Джордж Харисън му бил старо другарче от общото им детство в Ливърпул и по този начин получил първата си работа като помощник при турнетата на Биийтълс.

В края на шейсетте години Брамуел ръководи филмовия бизнес от конгломерата на групата, който е сред пионерите в музикалните клипове.

„Apple беше една добра идея“, убеден е той и днес. „Компанията за издаване на плочи и музикалното издателство бяха изключително успешни“, посочва Брамуел. Сред откритията на Apple е Мери Хопкинс, която през 1968 година прави световен хит с „Those were the days“. Въпреки това Apple бързо се превръща във финансова катастрофа.

„Проблемът ни беше, че от една страна печелехме страшно много пари, но след това ги пилеехме с пълни шепи“, спомня си той. Само техническото приключение на „Вълшебният Алекс“ според оценките вероятно е глътнало минимум 300 000 бр. лири, което по днешната стойност е близо 5 милиона евро.

През 1969 година Бийтълс дърпат аварийната спирачка. Ленън се налага и наема музикален мениджър, известен с агресивните си методи – Алън Клайн е дребничък, малко дебеличък експерт по счетоводни баланси от Ню Джърси, който с удоволствие носи пуловери с кръгли яки и плетени жилетки. Той слага край на пилеенето на пари в Apple и уволнява множество служители. Повечето клонове на компанията на практика спират дейността си.

„Клайн искаше да е мениджър на Бийтълс, Apple не го интересуваше“, твърди Брамуел. Самият той остава още две години, след това също напуска. От корпоративния експеримент остава само строго ръководено дружество, управляващо правата на четирите супер звезди.

Митовете и пазарната стойност се разрастват

Групата Бийтълс вече не съществува. Тогава обаче започва нещо, което никой не е очаквал – с всяка година митът за тях се разраства, а така расте и пазарната им цена. Това може да се установи от увеличаването на стойността на техните композиции. Обикновено подобни авторски права в забързания поп-бизнес имат преходна парична стойност. Песните на дуото Ленън/Макартни обаче и днес са най-скъпите композиции в музикалната история.

Все пак през изминалите десетилетия спечелиха не само композиторите. Радиостанциите плащат всеки път, когато пускат „Yesterday“ или „Strawberry Fields“, но Ленън и Макартни рано продават дяловете си в музикалната компания, която държи правата върху композициите им. След продажбата те получават само част от тантиемата*** и вместо тях от 80-те години печалбите са за друга супер звезда – Майкъл Джексън бе не само запален почитател на „Великолепната четворка“, но и умен инвеститор. През 1985 година той купува, за яд на тогавашния си приятел Макартни, за 47,5 милиона долара музикалната компания ATV, която държи правата над мелодиите и текстовете на над 200 песни на Бийтълс.

Тези права обещават непрекъснати приходи, а към това се прибавя и увеличаването на стойността – по-късно Джексън слива компанията с клона за музикални права на Sony, създавайки една от най-големите музикални компании в света. През 2006 година, три години преди смъртта си, междувременно затъналият „Крал на попа“ има нужда от пари и продава половината от дяловете си. Тогава песните на Бийтълс са оценени на 500 милиона долара, следователно стойността на композициите за две десетилетия е скочила десеторно.

Apple и наследниците на Майкъл Джексън няма нужда да се тревожат за бъдещето. Законовата защита на авторските права върху композициите изтича чак 70 години след смъртта на автора, а авторските права върху звукозаписите в Европейския съюз неотдавна бяха удължени от 50 на 70 години. Никой не спечели от това повече от Бийтълс и техните наследници.

*Спонти – алтернативно движение, отхвърлящо традиционните начини на действие.

По БТА