ИКОНОМИКА И ЗООЛОГИЯ

Неотдавна едно пътуване ме срещна в самолета с четирима сингапурци – майка, баща и син – китайци, снахата – евразиатка – естрогенна амалгама от португалски и китайски гени. Сингапурците ми се оплакаха само от едно – главният остров бил много малък и се задушавал от четирите милиона хора, които живеят на него. Но преди години – поясни бащата – моите родители са били много бедни и искали да се върнат на Голямата земя – в комунистически Китай. И ми каза, че на санскритски Сингапур означава Лъвовград, който. през 1965 г. става независим от Великобритания и държавата влага много средства в образованието. “Така Лъвът се превърна в един от азиатските икономически тигри” – обобщи синът, докато майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”

     Преди сингапурският, беше японският, израелският и южнокорейският, сега се роди китайският икономически тигър. Така тези части на Азия се превърнаха в голям зооикономически парк, където тигрите са голямата атракция. Това обаче няма нищо общо с китайската поговорка “трима човека правят един тигър”. А е резултат на дългосрочни програми за образование, наука и иновации. Китай се издигна на трета позиция в света – след САЩ и Япония – по инвестиране в научни изследвания и развитие (R & D, Research and Development). Chinese science on the move (китайската наука в подем) е заглавие на редакторска статия, публикувана на 7 декември 2007 в Science – едно от водещите научни списания в света.

     Защото вярват, че корените на знанието са в книгите, китайците и японците изписват думите “корен” и “книга” с един и същ йероглиф. Неотдавна и президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Най-великите неща на света са създадени от отделни хора.”

     Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? И да осъзнае посланието на гениалния физик Ричард Файнман (1918-1988): “Светът изглежда много по-различен, когато си изучил и правил  наука.” Тогава, както каза Шимон Перес, можеш “да изграждаш велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.* И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония.

     Ние, о държава, о нрави!, които давате нищожни пари за наука, образование и култура, с тези полицаи, историци, лекари, спортисти и артисти,** окупирали парламента, правителството и президентството, как да сме

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

– завещано ни от нашите будители.

     Така  в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирк “Монте Карло” и в зоологическата градина в Бургас. Все пак, ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, с (60-сантиметровият фалос на) 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова склуптура на българина Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант  в САЩ.

________________________________________________________________________

* Преди няколко дни на официално посещения в България бе и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и негови министри. Направи ми впечатление, че израелският и българският министър на образованието и науката не участваха в двустранните правителствени разговори.

** Активни участници в “прехода” са и постоянните съветници от рода на известни по българските медии професори, които са забравили китайската мъдрост: “Знаещият не е всезнаещ; всезнаещият не е знаещ.” Един от тях тези дни каза, че той отдавна искал да въведе в България непрекъснато медицинско образование (continuing medical education) – без да знае, че това повече от 20 години се прави в Медицинския университет-Варна, нарича се Биомедицински форум, идват първокласни лектори от България и чужбина. Все пак, една окуражаваща новина дойде тези дни от Пловдивския медицински университет: там, при избора на ректор, един ерудиран професор бе избран пред един политически доцент и така, спечели академизма, а не партийната партизанщина.

Д-р Георги Чалдъков