Толкова дълго живяхме с мисълта, че в България няма енергийни суровини, че единственото ни спасение е вносът от Съветския съюз, че сега се задушаваме от новата си свобода. Сякаш някак инстинктивно си искаме обратно робството и “сигурността” в заложнически плен. Всяка глътка свеж въздух, всеки поглед отвъд границата на познатото и удобното, ни стряска с отговорността, която трябва да поемем. Постепенно мисълта, че нямаме алтернатива, че сами не можем, че сме обречени на външни зависимости, проникна в съзнанието и започна да се наследява.

Днес сме формално свободни, а все още влачим „веригите“ на психологическото робство, които ни пречат да съзрем новите си възможности, да ги превърнем в свобода, богатство и равенство.  Мнозина предпочитат да „склонят главица“ – за да не ги посече „ятагана“ на уличния протест. Не ги виня – в България признателност не се въздава никому, дори и на „светците“, камо ли на смъртните хора, особено когато са облечени с отговорност. Къде-къде по-удобно е да си в изчаквателна позиция – там някъде в сянка – и да изчакаш удобния момент, за да заемеш лидерска позиция при спечелен мач. Камера, медийни заглавия и … за Историята ти си победителят. Заслугите тук са вторични.

Така беше и с моето отношение към въпросите на неконвенционалния газ. Какво ме интересува – нито съм на газ за готвене, нито за каране, нито съм на парно от Топлофикация? Да се чуди човек защо ми е да се занимавам с обществени кахъри с гарантирани загуби в личен план. Работя по енергийни проекти, занимавам се и с природен газ, но или на стратегическо равнище или при интегрирани проекти за смарт генерация – т.е. да използваш природния газ, за да се „откачиш“ от мрежата и да станеш независим. Е, признавам, тук имам конфликт на интерес и мога да спечеля нещо в бъдеще от евентуален местен добив на газ.

Примерно, ако мога да осигуря на моите клиенти природен газ с 30 процента по-ниска цена, проектите за смарт генерация ще започнат да се продават като топъл хляб и току виж съм се измъкнал от вечната драма „да бъда или да не бъда“. Второто – да не бъда – разбира се не е опция. Но дори и този „келепир“ ми изглежда невъзможен за консумация днес – нито съм сигурен, че някой ще намери природен газ класически или неконвенционално, нито пък, че това ще стане скоро, поне толкова скоро, че да съвпадне с трудовата ми кариера и търпението на моите клиенти. С една дума – куца работа, бъдеще несигурно, разходи неизбежни, ползи малко вероятни и отвъд хоризонта. Ако можехме от енергията на общественото триене да извадим материална полза, отдавна да сме оставили германците да ни дишат праха.

Но засега сме тук в България и вече съм обект на омраза – защото твърдя, че си струва да проучваме за неконвенционални находища на природен газ, т .е. да знаем какво имаме и дали си струва да опитаме да станем самостоятелни в газовия бизнес. Изглежда ми разумно, още повече, че е за чужда сметка – чуждестранни и дай боже български компании. Следя от няколко години по професионални причини търговете за проучване и добив в региона. В съседите Румъния и Турция ври и кипи от проучвани и добив и то най-авторитетни имена в света – „Шел“, „Ексън Мобил“, „Анадарко“, ВР, „Тотал“ и т. н. У нас е тихо, като на Шипка, и … спокойно. Тук-таме някакви малки фирми, които или „тупкат топката“ в името на статуквото или, колчем открият нещо, гледат да не изпъкват и да останат под радара на общественото внимание.

И вдруг, не щеш ли, някакви американци, канадци и прочие неразумни “юроде”, и то от „големите“ – тези гдето не са стъпвали наблизо, да вземат и да забележат България. О, ужас!?

Не, че сме някакъв обект на специален и самостоятелен интерес, но решили хората, колчем работят в съседния двор, да прескочат, така, по съседски.

И ги посрещнахме както болшевик империалисти

Първо, съзряхме в желанието да ни оставят някакви 30 милиона – пъклен план да ни „купят“, „измамят“, „заробят“ и като допълнение да  замърсят земята, водите, небето, мислите и бъдещето до степен да не можем да ги изчистим и с газпромовски газ.

Второ, направихме бърз обзор на глобалните прегрешения на дръзналите да нарушат нашия вековен „сън“, не само техните фирмени, но и на цялата индустрия и ги пренесохме едно към едно в най-катастрофичен вариант с глад, суша, болести … върху конкретната житница на България.  Да не забравя – и върху водата.

Трето, безпогрешно разкрихме местните помагачи на световния империализъм – защото, щом идват от САЩ, тези със сондите са си генетични империалисти – и започнахме да им събираме домашните адреси, за да им помагаме при заспиване с антишистови серенади. Тормоз до дупка. Или докато всички, които спят, не засънуват кошмари от газ, вода, огън и жупел. Да не смеят дори цигара да запалят, току виж и тя заредена с шистов газ.

За капак – и най-вече за по-сгъстена драматургия – направихме наръчник на агитатора, в който сбито и ясно дадохме новото символ верую, което последователите да изповядват, за да не се загубят в изкушенията на чужди истини. Отгоре като библия беше филмът „Газланд“ – в него човек трябва да вярва като в икона. Въпроси не се задават. През цялото време държиш дебата на равнището на емоцията, страстта, „неминуемостта“ на последствия, никакви детайли, никакви експерти. Като на футболен мач – Левски, ЦСКА, “долу”, “горе”, “осанна”, “разпни го”!  Току виж някакъв заблуден друг американски журналист посмял и попитал автора на „Газланд“  – защо, след като е знаел, че показаният във филма случай на „горяща вода“ е от въглищен метан – тоест от биогенен произход – (тук разликата е по-голяма от тази между „Младост“ и „Люлин“ по стария виц), е пропуснал да отбележи този факт и е направил мълчалива алюзия с добива на шистов газ? Фокс каза, че това не го интересува. Това също го има “лайв” във „Вашата тръба“. Но някак си не е cool, дори е скучно да не си “зелен”, “еко” изобщо антиистаблишмент. Да не протестираш колчем видиш политик, министър, геолог, експерти. И да не протестираш, щом съзреш камера, преса, журналисти.

Забравих – трябва и хепънинг, нон стоп. Протестът си е забавление. На всеки вожд трябват маси, но тъй като масите могат и да питат :“За какво се събрахме“?, затова трябва да си готов със зрелища. Защото инак може да се окаже, че участници в протестите се чудят пред камера какво правят на тези протести. Както бе показано в един “репортаж от мястото на събитието”.

Нито дума за това кой плаща сметката 

- защото всеки протест струва пари, а още по-големи пари струват забраните и мораториумите. Ако проучваш и добиваш – си плащаш сам сметката, ако забраниш проучването, сметката се плаща от други – най-вече потребителите и данъкоплатци. Класика – с чужда пита помен.

Да сметнем и ние набързо. Без да се напрягаме. Както се казва, да останем на равнището на хепънинга.

Разликата между цените на „Газпром“ за България и тези в Румъния, Гърция и Турция са около 15 процента – разбира се не в наша полза. Ако вземем като репер спот газовите борси в Великобритания, Германия и
Холандия, разликата набъбва до 25%. Някакви си 150 милиона долара годишно при сегашните свити обеми. По-малко просто няма как да потребяваме, освен ако покрай шистовия газ не забраним изобщо природния газ.

Няма значение – ние се борим за идеи, материалното е вторично. Отказваме до Великден фосилните и ще строим завод на живота от соларни панели и вятърни генератори. Откъде пари? Няма нужда, ще строим с ентусиазъм като Хаинбоаз и Димитровград. Изобщо – с „ура“, вместо с пари. А питахме ли потребителя дали е готов да финансира този марш на скок към ВЕИ бъдещето? С такава екорадикална подкрепа ВЕИ потребителите нямат нужда от врагове. Пак подробности от материалния свят, но да минем нататък.

Сбърках и погледнах картата на света – защото говорят, че нещо се забърква в Персийския залив, годината била 2012 и настъпвал Края, изобщо кофти международно положение. То кога ли е било друго това международно положение – все сложно, все проблемно. Но пък е винаги удобно за оправдание на вътрешното. На мен като български потребител ми е все едно какво става в Залива или Ормузкия пролив, защото си имам стабилни монополни доставки – в смисъл стабилно високи цени, тук-там с леки прекъсвания през зимата. Но хладилникът затова е измислен – да съхранява продуктите в по-свеж вид. Я колко добре изглеждахме през онези две студени зими без газ!

И пак продължавам да чета – май цената на суровия петрол щяла да скача над 150 долара на барел!? Природният газ бил привързан към нефтените деривати, поради което цената на природния газ щяла да скочи в “правилната” посока – до 600 долара за 1000 кубически метра. Всички правителства преравяли историята на петролното ембарго от 1973 година в търсене на уроци за действие в условията на криза. Нас кризи не ни ловят. Какъв ти тук местен газ, ние ще внасяме – може и скъпо – но пък ще сме извисени в еко и във всякакво отношение. Току виж и награда за екопротест или екофилм (като Фокс) сме взели, но дано бъде нещо по- международно и по-глобално. Защото нашите лидери насериозно се замислят да поведат глобалната контрареволюция срещу шистовия газ. Ех, малък е светът за размаха на днешния български еколидер, ентусиазиран от братска задгранична подкрепа.

Още по-лошо се оказва, че тези долари за барел и 1000 кубически метра газ не са онези „слаби“ долари, с които плащахме досега или преди години. Което пък значи, че

цените на природния газ и на нефта у нас ще скочат допълнително

и с валутно курсовата разлика „по олимпийски“, без да се оглеждат дали е обществено благоприлично. Сметнах го вече, парното с 40%, бензинът и дизелът над 3 лева, метанът – 2 лева. Това са преките последствия, но по верига ще се качат и всички цени със значителна транспортна или горивна съставка. Хлябът и храните тоже. Дотук още не е Армагедон, защото все пак цените на петрола вече веднъж удариха за кратко 147 долара и ние оцеляхме.

Този път е различно – казват фракинг технологията крие смъртна опасност. Пак чета и, за да не кривна по пътя на личните пристрастия, гледам какво мислят актюерите – тези, които оценяват за застрахователните компании вероятността от случване на застрахователно събитие – в случая нарушение на технологичната дисциплина с произтичащи от това замърсяване при добива на шистов газ.

Вероятността, драги ми читателю, е под 0.06 процента – поне така сочи съотношението между направените сондажи и проблемните такива. Факти. Нищо лично. Ние с Вас можем да спорим до зори, но накрая застрахователите казват колко струва, за да се застраховат нашите страхове.

Да разгледаме по-нататък сценария „без шистов газ“ и да погледнем алтернативите за диверсификация и как стои местният добив към внесения природен газ. Тоест, приемаме тезата на организаторите на протестите, че трябва сега, незабавно и завинаги да забраним проучването и местния добив. Нарочно не правим технологични различия, защото, както ще видим по–долу, обект на атака е не толкова и не само евентуалният добив по фракинг технология (в този франкейщанов вид, в който се представя на обществото), но и всяко друго „дупчене“ на „майката земя“.  Екопротестиращите първо се въплотиха в геоложки прогностици – „в България газ няма“ (да се чуди човек при тази убеденост за какво им трябват тези протести).

След това от “Центъра” последваха указания, че евентуално добивания от евентуално разкритите шистови находища природен газ ще бъде много скъп. Да се чуди човек на тази загриженост, след като компаниите с лиценз за проучване рискуват свои пари, плащат за правото да опитат и проучат. На всичко отгоре са готови да споделят и наученото. И само в редкия случай на щастието, което им се усмихва – да споделят спечеленото.

Накрая в пропагандната канонада се включва и тежката артилерия – обвиненията в стремеж на империалистите към обогатяване и печалба.

От Куба дойда окуражителната вест – самият Фидел разгроми попълзновенията на империалистическата фракинг технология.

На такива дребни подробности като устойчиви продажби на по-ниски цени на местно добиван газ от „Мелроуз“ във Варненския залив не бива да се обръща внимание. Платното е мащабно, краските ярки, общият план е всичко. Зовът е „Картаген (шистовият газ) трябва да падне“. Няма компромиси, няма междинни варианти.

Лошото на тази драматургия е, че тя не обръща внимание на детайлите. А те, както е известно, преобръщат колата.

Междусистемните връзки все още остават пожелание, а с тях и надеждата, че ще постъпят алтернативни доставки. Защо си мисля, че същите хора които „бавят“ интерконекторите сега подкрепят и забраната на местния добив на природен газ? Пак ли конспиративни теории?

Нито от Каспийския регион, нито от Арабските страни, нито от терминали за втечнен газ, в България може да постъпи природен газ, който да бъде много по-конкурентен от руския и който ще бъде по-устойчив като цена, като достъпност и като предсказуемост, от добивания в България. Веднъж, защото трябва да се изплаща скъпа транспортна инфраструктура, и втори път, защото, както видяхме в тежките преговори между Азербайджан и Турция, азерите не са склонни да не използват цените на „Газпром“, за да постигнат по-високи цени и за себе си. Човешко е – всеки иска повече.

Всеки внасян газ зависи от обстоятелства извън нашия контрол

Колкото по-далеч, толкова по-сложно. Разбира се, и местните производители се стремят да извличат максимална полза и едва ли ще се съгласят да продават на много по-ниски цени. Затова в Полша, Румъния и в
Украйна съществува обществена подкрепа за максимално широко участие на местни, особено публични фирми, в добива, транзита и дистрибуцията на природен газ. За да остава по-голяма част от добавената верига в местните бюджети, компании и хора. Ако „Български енергиен холдинг“ примерно инвестира 50 милиона евро в разработването на някое от находищата, при наличие на търговско откритие, инвестицията веднага се конвертира в разкрити и достъпни запаси, които се водят на неговия баланс, но със стойност няколко пъти по-голяма от вложените инвестиции. Ако е публична компания акциите се покачват, капитализацията расте, кредитите текат.  Разбира се, има и дъждовни дни.

Маржовете остават най-големи за най-силно рискуващите – ние още се страхуваме и затова нашите компании са по-скромни и търсят инвестиции с по-ниска, но сигурна възвращаемост. На този етап се надяваме, че ако имаме конкуренция между местните производители, пазарът ще намери достатъчно ниска и изгодна за потребителя точка на своето равновесие.

Не е трудно да се калкулират и

непреките щети от забрана за проучване на шистов газ 

претеглени през търговския и платежен баланс и равнището на публичния и частен дълг.  За съжаление на протестиращите живеем в реален свят, с реални сметки и реални задължения. Ако се стигне до съхраняване на монопола на газовите доставки и съхранят по-високите цени, най-малкият ни проблем ще са тези 100 или 150 милиона долара годишна монополна рента. А е криза – тежка, дълбока, без ясен изход и запасът ни от сигурност е нищожен. Трябва да си пазим всеки лев.

Но млъкни сърце …. да се връщаме на високото равнище на протеста – там се допуска само „долу“ или „горе“ , никакви числа и разчети като оценка за въздействие на исканията на протестиращите. Като наивник на средна възраст  все си мисля, че хората трябва да са отговорни за думите си и за делата си.

Примерно, ако набедиш конкретен човек, че е престъпник, че сее омраза, вражда и обществена несигурност, то има вероятност да ти бъде потърсена сметка от набедения заради накърнен авторитет, заради щети, и т.н.

Ако набедиш една технология за това, че е опасна, рискова и води нацията да гибел, независимо от подбудите – с корист или без – и от това настъпят щети и пропуснати ползи за обществото, то отговорност няма.

Най-много организаторите на протеста да преминат от една кауза на друга, от една организация в друга (може и партия) и да се опитат да пренасочат прожекторите към поредната си цел. За да бъдем справедливи, ще разгледаме и казуса, при който действително технологията се окаже пагубна и причини щети. По-горе видяхме от актюерите вероятността. Може да се спори дали и доколкото ангажираните компании ще поемат всички възможни разходи по отстраняване на екологическото въздействие или неутрализиране на щетите. Защото едно е да забраниш, друго е на принципа “доверяй, но проверяй” – с надлежен контрол да си отстояваш интереса и покриеш риска от грешки. При всички случаи, ние с Вас ще имаме застрахователно покритие и то значимо. Така поне гласят договорите, пък и практиката в целия свят доказва, че петролните и газови компании плащат огромни средства, за да покрият грешки и рискове при проучване и добив. При евентуално възможен спекулативен и дирижиран екопротест – обществото няма защита. Високи идеали, високи тези – сметката се плаща от бизнеса и потребители.

Колатералните щети ще засегнат и търговския и платежен баланс поне с милиард евро годишно допълнителен пасив, което ще ни принуди да влезнем дълбоко в дълг – и публичен, а за частния да не говорим. Ще кажете, какво я интересува държавата, за да влиза тя в дълг. Напротив, държавният бюджет ще спечели от допълнителни такси и данъци. Да, ама не, защото нито една държава не може да си позволи целият удар на колебанията на енергийните стоки да се поеме от обществото. Много къси ще бъдат мандатите на съответните правителства. На всичко отгоре, тъй като фирмите в съседните ни страни – конкуренти на нашите фирми – ще калкулират в своите стоки и услуги по-евтин природен газ, ще се наложи да свиваме износа и увеличаваме вноса – примерно на химически торове. Пак загуба на работни места, заетост, доходи. Но какво тук значат някакви си работни места, заетост, доходи, когато става дума за светли идеали и битка в планетарен мащаб.

За химикалите, с които искат да отравят земята и водата, да не говорим. Бензолът е открит преди 150 години, не е станал нито по-отровен, нито по-опасен, защото се използва в една технология. Изобщо човечеството използва много химикали, отровни, канцерогенни и прочие, и се е научило да управлява риска. Защото и в лекарствата има химикали, които са по принцип отровни, използваме радиоактивни изотопи, караме коли (които ни убиват), загиват миньори във въглищни мини от взривове с метан.

Да, живеем в несъвършен свят, но единственият който имаме. Затова и се стремим

вместо да забраняваме, да управляваме рисковете.

Като ги контролираме изкъсо, като постигаме договорености за покритие на щети, като се доверяваме на експертите, в това число на геолозите, на застрахователите. Тук действително трябва да работим за по-строг и ефективен контрол.

И еколозите имат своето важно място в този процес, за да гарантират обществените баланси, но не и да изместват демократичния процес и отнемат права и отговорности от институциите, които са натоварени да вземат решения.

Тези, които искат от екопротестите да направят политическа кариера, нека участват с новите си тези на следващите парламентарни избори и да ги спечелят. За някои от тях бих гласувал лично – защото зная, че се водят от искрени подбуди и защото съм убеден, че никоя власт не трябва да има комфорт. Но след живот, прекаран в тоталитарен строй и при труден преход, съм изключително скептичен към мнимите пророци, след които остава бедност и разделение, които ни правят още по-управляеми отвън.

Когато става дума за националната сигурност – в това число енергийна, финансова, икономическа и в последна сметка социална сигурност – нещата не могат да се решават под външен натиск. Трябва да имаме по-трезв подход за последствията и отговорностите. И тази тежест трябва да чувстват най-вече онези, които имат власт. Защото в свят, изпълнен с рискове и трудни решения, все по-рядко ще може да се върви по пътя на най-малкото съпротивление или по медианата на обществения популизъм.  Ако не търсим и не използваме своите шансове, няма защо да виним другите.