 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Стартира политическата надпревара и веднага се видя, че разлика в говоренето на политическите партии няма. Всички представители на партиите в предизборните речи се „борят“ с „енергийната мафия“. Реших да се срещна очи в очи с тази „енергийна мафия“, която така жестоко „бърка в джоба“ на политиците и на работодателските организации в страната ни, които се превърнаха в енергетици №1.
Така разбрах, че Параграф 22 в България се нарича Параграф 18.
„Енергийните мафиоти“ и „тарикати“ се оказаха 300 български семейства, собственици на най-малките дворни и покривни слънчеви централи, които са изградени не с енергийна субсидия, а по проект на Европейския съюз – фонд „Земеделие“ за развитие на селските райони за разнообразяване на инвеститорската дейност. И докато управляващите се пъчат как България добре е усвоила еврофондовете, на всичкото отгоре правомерно, в сектор „Земеделие“ с изграждането на тези слънчеви и безвредни централи, толерирани във всички цивилизовани страни с оглед на вредните емисии от останалите енергопроизводители, които променят климата, то 43-тото Народното събрание извневиделица на 22 юли между първо и второ четене вмъкна в Закона за енергетика един Параграф 18, който депутатите гласуваха – без дебати и без никакво разбиране. И до момента в Парламента се броят на пръстите на ръката хората, които разбират какво са направили с тази промяна, но параграф 18 отприщи вълна на ожесточена кампания срещу малките ВЕИ-централи, които са изградени напълно на светло и законно с помощта на европейски пари по фонд „Земеделие“ – програма, по която ако България не продължи да работи, ще понесе санкции, както и самите производители. Но тези санкции няма да платят нито работодателите, нито политиците, нито големите спецове срещу „енергийните тарикати“, а ние данъкоплатците.
Как тези 300 малки фамилни производители се превърнаха в „енергийна мафия“, грабителка на политици и работодателски организации?
Всички засегнати малки фирми от променения Закон за енергетика с Параграф 18 на 22 юли от 43-тото Народно събрание са дребни фамилни централи от селски райони с инсталации под 0.1 MW/р, които са законно регистрирани, деклариращи доходите, производствата и дейността си постоянно, работещи напълно на светло. Изведнъж държавата санкционира тези производители и ги обрече на фалит, без дебати и реална обосновка. Политици от всевъзможни партийни партии, не се обосноваха на проверки в държавни органи и поддържаните в тях регистри, като Агенция за Устойчиво енергийно развитие, а влезоха в ролята на „енергийни експерти“, изпълнявайки политически и олигархични интереси, поръчки и амбиции.
Недоумяващо е как работодателските организации вместо да защитят и да подпомогнат законността и дейността на дребния и среден бизнес, като защитят дребните производители, засегнати от Параграф 18 с дива стремглава ярост станаха фанфар на политиците в надпреварата да фалират тези 300 дребни фамилни фирми, членове на Българската фотоволтаична асоциация, обречени на фалит от приетата поправка на закона.
Пълен абсурд в стил Румен Бахов
В резултат на променения закон с параграф 18, вместо да изплащат кредитите и данъци си, да подпомагат семейните си бюджети с няколко стотин лева месечно, тези дребни производители са обречени на фалит, защото ако работят – те от 22 юли генерират единствено разходи. Колкото повече работят – толкова повече губят. Това става поради факта, че годишните приходи не покриват дори и половината от годишните разходи. Как ще оцелеят малки семейни фирми, които плащат 7 вида данъци и такси към държавата, включително завишен данък печалба, след като им бъде отнет почти целия доход? След 22 юли Българската фолтаична асоциация внесе протестни писма до Президента, Премиера, до различни комисии в Народното събрание и други държавни институции.
Какъв е резултатът? Гробно мълчание.
Докато инстанциите мълчат първият фалит след 3-месеца вече е факт. Малките ВЕИ-централи не могат да спрат или намалят дейността си, за да се защитят от репресивните загуби заради безумния параграф 18, защото ще бъдат санкционирани от фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието, защото работят по европроект към тази институция.
Напоследък доста политически формации разбраха, че с приетия Параграф 18 в енергийния закон са сгрешили и не „борят“ „енергийната мафия“, а нарушават работата по европейски проект към фонд „Земеделие“ за развитие на селските райони и за разнообразяване на инвеститорската дейност, и обричат 300 малки фирми и ВЕИ-централи на фалит.
Преди да съдят държавата в различните европейски институции, членовете на Българската фолтоволтаична асоциация внесоха писма до Делян Добрев – председател на Комисията по енергетика, до Калин Танчев – председател на Комисията по европейски въпроси и контрол и до Румен Христов – председател на Комисията по земеделие и хранене с искането за отмяна на абсурдния параграф 18 на ЗИД на ЗЕ.
Ще видим дали държавните мъже и политици ще имат политическата воля да променят грешката си и наистина да започнат да се борят срещу енергийната мафия и олигарси, които искат да преустановят дейността на 300 напълно законни фамилни централи от селски райони с инсталации под 0.1 MW/р, които са законно регистрирани, деклариращи доходите, производствата и дейността си постоянно, работещи напълно на светло.
И не на последно място нека се запитаме какви ползи извлича от това държавата и гражданите? И нека не се чудим след подобни абсурдни ситуации защо чуждите инвеститори не желаят да стартират бизнес у нас въпреки благоприятните данъчни облекчения? Та те нямат никаква гаранцията, че утре между две четения тихомълком някой депутат няма да вмъкне параграф 18 в закона и за тях? И ако българските институции и политици стоят в амок, абсолютно сигурнно е, че Европа няма да остане безучастна в бъдеще при тази ситуация и потърпевши ще бъдем пак ние данокъплатците.
Антоанета Титянова
Loading ...
