 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Утре, (29 юни) се навършат 80 години от обявяването на строго охраняваната гора „Горна Еленица-Силкосия”, за първата защитена територия в България.
Забележителна годишнина! Тя трябваше да бъде отбелязана, не само като основополагаща дата на горското дело и природозащитата у нас, а и защо не – като празник на българската култура в широкото съдържание на тази дума. Достатъчно е да спомена, че Силкосия е в сърцето на нестинарството, обявено неотдавна за световно нематериално културно наследство от ЮНЕСКО. Гората „Горна Еленица” е „нестинарска гора”, в най-красивия смисъл на народните вярвания.Вместо достоен юбилей на старата защитена гора – в Странджа с ентусиазъм се чества празника на зелениката! Красив подлес – но халюциногенни цветове, почти колкото марихуаната. Празник, щедро финансиран по „екоевропроекти”, за радост на „бенефициентите” от столицата.
Време е да разберем, че нестинарите имат древна и органична система от вярвания, в която природата е начало на всичко. „Горна Еленица” е от тези стари времена. Монолитната култура на странджанското население, не се нуждае от екоимпланти, най-вече в села като нестинарското Бродилово. И особено в районите на вътрешна Странджа, носител на световно нематериално наследство на човечеството.
Воден от това разбиране, се заех да подготвя и издам тематична карта на Странджа и резервата Силкосия. Езикът на картографията често пъти е изразявал и решавал най-добре подобни културни и екологични задачи. И най-важното: за стогодишнината на защитената територия – да не забравим пътеките към нея …
В многовековната картографска традиция, тематичната карта е специален знак и послание. Неизбежно е, на картата да бъдат отбелязани – по достойство, всички, които имат принос за първата наша защитена територия. Идеята намери институционална подкрепа от Министерството на земеделието и горите, Изпълнителната агенция по горите и Дирекция „Природен парк Странджа”.
Писмата ни за подкрепа останаха неразбрани от „зелените” организации. Но през юни древната тракийска гора в Странджа е автентично зелена и празнична. За разлика от модерната и политизирана екология у нас…
д-р Ст. ПЕЙКОВ, преподавател при Катедрата по етнология, ПУ”Паисий Хилендарски”, член на БКА
Постановление № 8485 на Министерството на земеделието и държавните имоти от 29 юни 1933 г. Видно е от текста (за непредубедените) е, че създаването на първата защитена територия в Странджа започва още през 1926 г., с дейност на нарочна комисия и изказано мнение на горския съвет.Това е стратегия на българската държава за опазване на нейната природа и горски богатства.- факт, върху който много неправителствени организации следва да се замислят…
Понякога, грижите за една защитена територия се изчерпват с това присъствие в сайт на компетентна регионална инспекция. Остава въпроса: има ли реален план за управление на първата защитена територия в България? Има ли тя кадастър и точно определени граници?
Силкосия: покана за съзерцание и покой
© Снимка: предоставена от Георги Илиев, Нестинари от Бродилово (1897-1898 г.)
В наши дни, автентичните нестинарски танци са запазени в четири-пет села в Странджа, като център на огнения празник е село Българи, от което започва и резервата Силкосия. В Странджа, границата между екология и културно наследство е тънка зелена линия.
Loading ...
