Защо на Скопие не му пука, че представя български ръкописи за македонски

Анна Кълцева

Мостът над Вардар

Сто пъти повторена, една лъжа става истина. И това добре го знаят партийни, народни и всякакви манипулатори от векове насам. Знаят го и в Скопие – града, който се е определил за столица на географската област Македония. Защото има ли по-лесно от това да убеждаваш света, на който не му пука за малка България, че в Скопие има писмено културно наследство, което се нарича македонско, а не българско.

Светът дори не знае, че това е лъжа. Просто ще отиде в помпозния кралски дворец в столицата на ЕС Брюксел и ще гледа средновековни ръкописи. С някакви букви, които не са на латиница и не се разбират от неславяни. На гледащия изложбата редови посетител едва ли ще му пука какъв точно е езикът на старичките ръкописи. Просто ще се радва на картинки, защото средновековните български ръкописи са добре илюстрирани и най-малкото радват окото. Само филолозите, историците и другите тесни специалисти, както и тук-там любознателни учители ще се заинтересуват от това, че старите книги са написани на български език. Защото може би знаят, че няма и никога не е имало македонски език, а Македония е географска област, доскоро населена предимно с българи. Е, през последното десетилетие и с много албанци, които вече са преобладаващото население отсам и оттатък Вардар.

Та, на редовия посетител на евентуалната изложба, която Скопие организира в Брюксел през октомври, трудно ще му стане ясна същността на ръкописите. И е много лесно да му бъде внушено със заглавие, с насочващи и обяснителни надписи, че това са македонски средновековни ръкописи. Така Скопие ще сложи още един камък в усилията да покаже „величието” и „древността” на държавата Македония. Какво като историците добре знаят, че няма нито един документ от Средновековието, който да доказва съществуването на македонска нация и македонски език.

На шефа на НИМ Божидар Димитров му писна да обещава 1 млн. евро на тоя, който му покаже такъв документ. Но желаещ за милиона досега няма. Кой знае – може и да се яви след „грандиозната” изложба с български средновековни ръкописи, наричани в Скопие македонски. Тогава да му мисли директорът за парите. На този фон българската държава се опитва да се разгневи и да прояви недоволство от готвената изложба. Но България първа призна държавата Македония през януари 1992 г. Дали това е станало с тайната мисъл, че един ден Македония ще стане отново част от България – е, това вече изглежда химера.

Днес можем само да припомним, че до 1934 г. понятията македонски език и македонска нация не съществуват. Те са изфабрикувани от Резолюцията на Коминтерна от 1934 г., която е прегърната от сърби и гърци. Сърбите до днес направиха всичко възможно да вкарат особеностите на езика си в българската реч в Македония. А Гърция се пъчи, че няма да позволи на Македония да влезе в ЕС и НАТО, защото се разпростира и върху нейна земя. Да сте чули в Сърбия или Гърция да имат нещо против изложбата със средновековни ръкописи, които Скопие прави в Брюксел? Не, Белград и Атина се наслаждават на медийните престрелки между София и Скопие.

По същото време, когато България се готви да отбележи 100-годишнината от началото на Балканската война. Когато ние и нашите балкански съседи сме заедно срещу Турция заради свободата на останалите под робство земи. Да, но ентусиазмът на българските войници, че се борят за свободата на своите братя сънародници от Македония, се разбива на пух и прах много бързо. Защото преди 100 години започва разпарчетосването на Македония. А светът гледа спокойно, защото т.нар. Велики сили имат само полза от това. Така че и днес на света едва ли много му пука на какъв език точно пише в красивите ръкописи, които ще украсят една придворна сграда в Брюксел на бюрократите. Затова и на Скопие съвсем не му пука, че представя български средновековни ръкописи за свои.