Започват нови тежки преговори за следващия транш от помощта за Гърция

В близките часове в Атина се очаква да се завърнат инспекторите, които са представители на международните кредитори на Гърция, съобщиха гръцките медии, като се позоваха на председателя на страните от еврозоната Жан-Клод Юнкер.

Юнкер обясни, че т. нар. „тройка“ – представителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ, са били принудени да се оттеглят от преговорите с гръцкото правителство през септември, тъй като „на тях е било констатирано несъгласие по оценяването на статистическите данни, предоставени от гръцката страна“.

Той поясни още, че шестият транш от заема за Гърция в размер на 8 млрд. евро ще бъде отпуснат на страната, ако новите преговори с Атина приключат успешно.

В началото на септември представителите на „тройката“ прекратиха посещението си в Атина, тъй като Гърция не бе спазила поетите финансови ангажименти, които ЕС и МВФ поставиха като условие за отпускане на спасителната помощ.

На пресконференция в Атина във вторник гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос увери, че представителите на международните кредитори на Гърция ще се върнат в Атина тази седмица и че страната ще получи транша от 8 милиарда евро, от който се нуждае, за да избегне фалит следващия месец.

Германия даде нова публична подкрепа на Гърция

Във вторник Гърция получи ново рамо от Германия, след като германският канцлер Ангела Меркел обеща да предложи на Атина „цялата необходима й помощ“, за да може тя да преодолее дълговата си криза. На обща пресконференция с гръцкия премиер Георгиос Папандреу в Берлин Меркел обаче напомни, че „гръцкото правителство трябва пълноценно да приложи всички мерки за икономии, които е предвидило“.

„Чрез еврото ние сме тясно свързани един с друг и слабостта на един засяга всички ни“, каза още тя.

Срещата на Меркел с Папандреу бе внимателно следена от финансовите пазари с надеждата, че двамата подготвят всеобхватно решение на европейската дългова криза, но преди частната си вечеря нито Меркел, нито Папандреу не обявиха някакви нови мерки.

Крайно непопулярни данъчни закони бяха приети от парламента

На този фон вестниците в Гърция широко коментират допълнителните драстични мерки за икономии на правителството и по-специално крайно негативно посрещаните от гражданите на страната нови данъци.

Със задна дата от 1 януари 2011 г. влиза намаленият необлагаем минимум от 5 хиляди евро. За надхвърлилите този минимум без документи е предвиден „наказателен данък“. Изискването е документите за една година да бъдат събрани за два месеца, а това е допълнително бреме за гръцките данъкоплатци, коментират изданията.

Вестниците пишат още за гласувания във вторник от парламента нов извънреден данък върху недвижимата собственост. Данъкът, срещу който същия ден протестираха хиляди
демонстранти и който се очаква да дойде със сметките за електричество за октомври, е бил приет с гласовете на управляващата социалистическа партия ПАСОК и с гласа на една независима депутатка.

Очаква се от въпросния данък, който ще важи до 2014 г., да бъдат събрани над 2 млрд. евро. Въвеждането му е част от мерките за икономии, които правителството трябва да извърши, за да получи шестия транш от 8 милиарда евро.

Данъкът ще е от 3 до 20 евро за квадратен метър по оценки, които варират според престижността на района, в който се намира имотът. Най-бедните ще пращат по 0.5 евро за квадратен метър. За апартамент от 100 кв.м в престижен район ще се плащат 2000 евро годишно.

Той ще дойде със сметките за електричество за октомври и правителството предупреди, че неплащането му ще се наказва със спиране на тока.

Барозу: Гърция ще остане в еврозоната

Гърция е член и ще остане член на еврозоната и на Европейския съюз, заяви във вторник пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от агенция АНА-МПА.

Гърция обаче трябва да приложи поетите от нея ангажименти и да направи това в срока, обещан от страната, допълни Барозу.

Ние трябва да подкрепим Гърция и другите страни, които имат проблеми, за да се изправят на крака и да излязат сами на пазарите, каза още председателят на Европейската комисия.

Дълговата криза е най-голямото предизвикателство в историятана Европейския съюз, заяви още Барозу.

Според не го „не само е възможно, но е и необходимо“ да се реши финансовата, икономическа и социална криза, през която преминава Европа в момента.

Еврооблигациите с времето ще бъдат полезни за еврозоната, продължи председателят на ЕК. „Веднага щом се сдобие с необходимите инструменти за осигуряване на интеграцията и икономическата дисциплина, емисията на еврооблигации ще се смята за естествен и полезен ход за всички“, каза още той.

В същото време Барозу отхвърли френско-германската идея за правителство на еврозоната.

Комисията е приела днес приемането на такса върху финансовите трансакции, която може да внесе постъпления до 55 милиарда евро годишно, обяви Барозу.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише призова от своя страна правителствата да ускорят приемането на мерките за борба с дълговата криза в еврозоната, предаде ДПА.

Трише призова европейските лидери да „демонстрират усета си за посока“ и бързо да дадат на стабилизационния механизъм на еврозоната нови сили да подкрепя затруднените правителства. В интервю, публикувано в италианския в. „Кориере де ла сера“, президентът на ЕЦБ отбелязва, че „сега е времето за ефективни действия, за изпълнение, вербална дисциплина и по-силен екипен дух“.