ЖУРНАЛИСТИ И ЖУРНАЛЯГИ *…………..

In memoriam Петър КАМЕНСКИ /1933-1983/   В прозореца се удрят бели капки,                                                                                                       вълшебство крие пролетният дъжд. Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка,                                                                                                      като пред хляба с мириса на ръж....
| Източник: Максим МОМЧИЛОВ

In memoriam

Петър КАМЕНСКИ /1933-1983/

 

В прозореца се удрят бели капки,                                                                                                       вълшебство крие пролетният дъжд.

Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка,                                                                                                      като пред хляба с мириса на ръж.

   На 20 март се навършиха 30 години от смъртта на Петър Каменски,главен редактор на първия несебърски вестник “Черноморски глас” от 1961,а до кончината си- и на “Слънчев бряг”,чийто правоприемник е настоящият “Слънчев бряг прес”.

   Публикуваният куплет е последният заварен на пишещата му машина от колегата Николай Коев,също напуснал този свят преди няколко години.Смъртта е поставила черна точка вместо продължение на стихотворението,но Каменски се помни и ще продължава да живее в паметта на хората не само с поетичното си творчество.

   В несебърската журналистика,като неделима част от историята на българската журналистика,Петър Каменски е не само първият редактор на вестника,но и първият репортер,фоторепортер,коректор и метрапанж,а и всичко останало,което изисква излизането на бял свят на един вестник.

    По-късно  щатът на редакцията се увеличава,но за хората от Несебър Каменски си остава Човекът-Вестник от първите години и той е такъв до последния  дъх от живота си.

    Eто какво пише за него колегата  Николай Коев: ”Петьо беше истински другар и човек.Приемаше чуждата болка за своя,своята умееше да прикрива.Така се случи,че отиде на медицински преглед и не се върна повече в редакцията.Посетих го в дома му,болестта го беше стопила.Но той намери сили да ми пошепне: “Материалите за последния брой са в чекмеджето.Вземай и макетирай.А пък на мен като  ми мине малко …черновата за статията е готова…ще дойда да си я напечатам…”.Това бяха и последните му думи.

     И още една случка,описана от Коев: “През 1979 г. в изпълнение на строителната програма на общината беше построено ново стълбище от недостроената църква “Св.

Йоан Неосветени,покрай Амфитеатъра стигаща до площада на  Морска гара. Планирахме снимка на стълбището във вестника,но в печатницата се установи,че остава празно място до нея и няма с какво да я запълним.И докато с метранпажа оправим другите страници, Каменски написа стихотворение за стълбището,точно с толкова куплети,че да запълни празното място.

Като се върнахме в Несебър поляхме по традиция новото стихотворение,а с течение на времето краят на думите от края на стихотворението: «Стъпалата ногоре, стъпалата надолу» станаха за нас нарицателни».

Ето и самото стихотворение,отпечатано в бр.192/06.11.1979 на вестника:

 

Стълбище   

 

Стъпалата ногоре-                                                                                                                                                    там старинната църква                                                                                                                                          с вековете говори.                                                                                                                                                   Тя привидно е мъртва…

 

Стъпалата нодолу-                                                                                                                                                там са лодките бели                                                                                                                                                 и рибарската волност                                                                                                                                                     и моряшката смелост.

 

Носят моята гордост,                                                                                                                                         носят моята болка,                                                                                                                                                  стъпалата ногоре,                                                                                                                                     стъпалата надолу…

 

     Ако беше жив на 16 април 2013 Петър Каменски щеше да навърши 80 г.Напуснал ни е преди  да навърши 50,оставил ни недовършено последното си стихотворение.

Поклон пред светлата му памет!

………………………………………………………………………………………………….

*Бел.ред.:Загланието е на Несебър нюз.Искаме да кажем,че и преди и сега имаше/има/ истински журналисти като  Петър Каменски ,оставили светла диря след себе си и „журналяги“, за които не е необходимо да посочваме примери!

Какво странно съвпадение-на 20 март 1983 година си отиде създателят на днешният Несебърски вестник „Слънчев бряг прес“ Петър Каменски,а на 20 март 2004 година Красимир Косев,който стана главен редактор на вестника тогава,създаде интернет -изданието Несебър нюз/www.nessebar-news.com/.Явно в природата няма нищо случайно и нищо не се губи ,ако е стойностно !

Да споменем с уважение и добро този прекрасен човек -Петър Каменски,оставил не само името си в Несебър !

                                                                                                        

Print Friendly
FacebookСподели