Отчитайки редица проблеми в борбата с корупцията, организираната престъпност и прозрачността на съдебната система, Европейската комисия (ЕК) вече не споменава наличието на политическа воля за справяне с тях. Това става ясно от новия мониторингов доклад на ЕК за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред, който трябва да бъде обявен в сряда заедно с доклада за Румъния.

Според информация на Mediapool българското правителството се опитва да издейства промени в документа, като особено държи да се вкара формулировката за наличие на „политическа воля“ за справяне с проблемите. Такава формулировка присъства в предишните доклади на ЕК, писани след като ГЕРБ пое управлението.

„Устремът за реформи“ на правителството на ГЕРБ бе упоменат най-отчетливо в първия доклад на ЕК от 2010 г. и по-малко в следващите два.

Според източниците на Mediapool голямо безпокойство в София предизвиква и фактът, че този път оценката за Румъния е много по-добра от тази за България.

В текста на варианта на доклада, с който Mediapool разполага, е записано, че “развитията в България през последните няколко месеца сочат необходимостта от по-решителни действия за изпълнението на препоръките на Комисията в редица области”. От Министерството на правосъдието, което е водещата българска институция за контакт с Брюксел по доклада, заявиха, че София не е настоявала за присъствието на „политическата воля“ в доклада. Очакванията на институцията са за един изцяло технически доклад на ЕК без политически изводи в него.

Бързи реформи на процедурите за избор на членове на ВСС
 

Остра е критиката към начина, по който Висшият съдебен съвет (ВСС) взема кадровите си решения. Припомнят назначенията в съдебната власт от миналата година, които доведоха до серия от скандали в системата. ЕК констатира, че въпреки критиките в доклада от юли 2011 г., Етичната комисия на съвета все още не е в състояние да си върши добре работата.

Нейният председател Цони Цонев обаче беше предложен и избран за съдебен инспектор от депутатите на ГЕРБ, но подаде оставка заради острото обществено недоволство.

ЕК критикува ВСС и за липсата на пълно публикуване на съдебните актове в интернет.

Комисията препоръчва на България да предприеме по-нататъшни стъпки за реформиране на съдебната система, по-специално чрез създаване и прилагане на предложения за реформа на ВСС и прокуратурата.

Отчита се постоянната липса на пари за създаването на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), която се създава вече 17-та година.

Брюксел настоява за “бързи реформи”на процедурите за избор на членове на ВСС, които да бъдат приети преди изтичане на мандата на настоящия съвет през есента на тази година. Комисията препоръчва на България да анализира практиката на съда и разследващите органи заедно с международни експерти и гражданското общество.

ЕК препоръчва и изработването на по-пълен анализ на слабостите в разследването, повдигането на обвинения и завеждане на дела от голям обществен интерес.

Изборите влизат за първи път в доклад

За първи път в доклад на ЕК, посветен на борбата с корупцията, присъства и коментар на изборите за местна власт и президент, проведени през октомври миналата година.

“Твърденията за изборни измами след президентските и местните избори през октомври миналата година се разследват от прокуратурата. Възпиращи санкции за купуване на гласове, както и пълна прозрачност при финансирането на политическите партии - в съответствие с препоръките на Групата от Държави Против Корупцията към Съвета на Европа - остават от съществено значение за общественото доверие в способността на властите за борба с организираната престъпност и корупцията”, пишат от ЕК.

Борбата с корупцията – без конкретни резултати

Европейската комисия отчита, че след последния документ за страната ни през юли “не е имало никакви конкретни резултати в системата за контрол на декларирането на активи на висши държавни служители, с цел откриване и следене на необяснимо забогатяване”.

Отчитайки осъдителната присъда срещу депутата от ДПС Митхат Табаков и оправдателната за бившия военен министър Николай Цонев, Комисията отчита многото прекратени разследвания.

“Разследвания са прекратени от прокуратурата поради липса на доказателства в редица случаи на предполагаема измама със средствата от ЕС, въпреки че в други страни членки, в същата ситуация и същите факти, разследваният продължават”, пише в документа.

“Във всички случаи, свързани с измама на средства от ЕС, внесени в съда през 2011 г., наказателната отговорност се заменя с административни глоби по искане на прокуратурата”, отчита ЕК.

“Емблематично дело за измами със средствата от ЕС бе забавено с обжалване в съда в продължение на 18 месеца, без изслушване. Последващи действия от страна на прокуратурата се очакват по отношение на голяма част от документите, засягащи  сериозни нередности в управлението на средствата от ЕС, които са били изпратени от Европейска служба за борба с измамите (OLAF) през 2010-2011 г”.

Комисията отчита, че центърът към МС за борба с корупцията БОРКОР е сформиран и с нает персонал, като се очаква да започне ефективно работа в средата на тази година. Според предходния доклад на ЕК обаче структурата трябваше да започне работа в началото на 2012 г., което от своя страна показва, че Брюксел дава на страната ни времеви толеранс.

Етиката в МВР – да се докаже на практика

Корупцията в Министерството на вътрешните работи също попада в текста на документа.

“България обяви ново подготвяне на дисциплинарни мерки в рамките на Министерството на вътрешните работи и изменения в Етичния кодекс, приети през декември, чиято цел е противодействие и превенция на корупцията на длъжностни лица, които работят за МВР”, се отбелязва в доклада.

Допълва се, че “въздействието на тези мерки ще трябва да се доказва в практиката“.

За доклада не остава чужда и темата за “даренията” на министерството на вицепремиера Цветанов.

“Въпреки че даренията за полицията са ограничени само до публичните власти и държавните компании и сега се вписват в публичен регистър, практиката, свързана с дарения за полицията все още повдига въпроси по отношение на отчетността/отговорността и финансовата прозрачност и по-специално риска от заобикаляне на правилата за обществени поръчки”, се посочва в доклада.

Комисията “Коларов” не проверява политици

Докладът отчита реорганизацията на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, направена в средата на 2011 година. Посочва се, че е необходимо по-тясно сътрудничество на тази комисия с прокуратурата. “То е установено в някои по-специални случаи, но такъв тип сътрудничество все още не се прилага систематично”, отбелязват от Брюксел.

“Въпреки, че ЕК също препоръча в дейностите на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, да се включи и активната проверка на висши чиновници и политици, тази препоръка не се изпълнява”, пишат още експертите.

В доклада се отправят и конкретни препоръки за закона за т.нар. „гражданска конфискация“, който предходната седмица мина на първо четене в правната комисия на парламента.

“Парламентарната дискусия трябва да бъде възможност законът да се засили, за да се осигури режим за конфискация на активи, който е изчерпателен по обхват, покрива достатъчно времеви диапазони, за да бъдат ефективен и е подкрепен от силни институции”, е записано в черновата на доклада.

От текста на документа става ясно още, че страната ни трябва да покаже подобрения в самите разследвания.

“Допълнителните подобрения в техниките на разследване и в събирането на доказателства, остава да бъде доказано чрез засилен професионализъм, по време на полицейските действия, по-кратки периоди на разследване и чрез крайни присъди”, пишат от Брюксел.

Комисията също иска да види “допълнителни усилия за за повишаване на професионалната практика, за да ce демонстрира въздействието на реформата по отношение на по-голям брой обвинителни актове, които отговарят на високите професионални стандарти, както и окончателни съдебни решения в случаите на организирана престъпност”.