Едва 30% от българите могат да платят непредвидена сметка от 1000 лв.

От Албена Алексиева, INSMARKET

Закъсняло плащане на задължение е най-трудната финансова ситуация за хората през миналата година

Малко над 30% от българите (34%) са подготвени да платят непредвидена сметка от 1000 лв., а 50% от хората нямат заделена сума за спешни случаи. Едва 4% от разходите на домакинствата пък са предвидени за спестявания. Това сочат данните от проучване „Финансовата грамотност и поведение в България”, провенето през февруари т.г. от ING – България.

В началото на годината ING Group проведе изследване на финансовата грамотност в десет различни страни по света. Проучването илюстрира как финансовите познания и поведението на хората се влияят от редица демографски и социокултурни фактори, като участниците сами са установили области, в които не са достатъчно подготвени да вземат информирани и ефективни за тях финансови решения. Резултатите показват, че предварителната самооценка на повечето хора е много по-самоуверена по отношение на уменията им да боравят с възможни финансови решения, в сравнение с по-обективната оценка, която сами си поставят след провеждане на интервютата с тях.

По подобие на глобалното проучване, ING използва сходна методика за определяне степента на финансова грамотност в България. В изследването са включени представители на различни възрастови групи с различна степен на образование, социален статус и доходи. На 426 респондента е предложен тест с 13 въпроса по темите: финансово бъдеще, спестявания, инвестиции и жилище. Въпросите, отнасящи се до финансовото бъдеще, се оказват най-голямо предизвикателство за респондентите.

Трите въпроса, събрали най-малко верни отговори, са следните: „Ипотечен кредит за 15 години обикновено изисква по-високи месечни вноски от ипотечен кредит за 30 години, но общата лихва, която ще платите по ипотечния кредит за 15 години ще е по-ниска. Вярно или невярно е твърдението?” (55%); „Колко пари трябва да спести Тодор преди да навърши 65 години, за да има допълнителен доход от 100 лева всеки месец до края на живота си?” (44%); „Антон закупува финансов продукт, с който заема пари на дадена компания. Какъв продукт е закупил Антон? (41%).

Резултатите сочат, че мнозинството от българското население на възраст над 20 години има основни финансови познания (57% от всички респонденти). Възрастта, образованието и доходите оказват влияние върху финансовата грамотност: т.нар. средна класа изглежда финансово по-грамотна (активно население, предимно на възраст 30 – 49, с висше образование и доходи над средните).

Като цяло хората смятат, че са добре организирани що се отнася до управлението на финансите им. Те обаче възприемат финансовите умения и управлението на финансите като твърде сложни.

Основният начин за контрол на финансовата ситуация е семейният бюджет – мнозинството (71%) имат семеен бюджет. Основното, за което респондентите биха спестявали пари е, за да се справят с неочаквани ситуации. 23% са заявили, че спестяват за пенсиониране. Около 1/3 от респондентите имат спестовна сметка.

Намаляване на разходите е основното, което хората биха предприели, когато не са им останали достатъчно пари. Първото, което хората биха направили, ако доходът им спадне с 20%, е да започнат допълнителна работа. Основен дял все пак имат разходно спестяващите действия: спестяване на енергия и намаляване на луксозните покупки. Закъсняло плащане на сметка е най-трудната финансова ситуация, с която е трябвало да се справят през изминалата година респондентите.

Като най-важен урок за парите, на който респондентите са учени като деца, отговорилите посочват: „Да спестявам” (31%). В същото време урокът, който запитаните, искат да дадат на своите деца във финансово отношение, е „Да харчат разумно” – 22%.

Получените резултати карат ING в България да обърне внимание на финансовото ограмотяване на населението и през тази година дружеството стартира няколко инициативи, които да насърчават хората да подобрят разбирането си за света на парите. Една от образователните програми е „Лесни финанси”. Тя предоставя чрез интернет страницата на ING икономическа и финансова информация на всеки, който прояви интерес. Друга инициатива е „Дни на отворените врати” на ING, както и непрекъснатите обучения на финансовите консултанти.

от практиките, с която най-много се хвалят от дружеството, е моделът NPS, чрез който се получава обратна информация от клиентите за тяхното мнение.
Инициативите за повишаване познанията на хората в България са фокусът на двойния юбилей, който ING в България чества през тази година – 10-годишнината от старта на ING Пенсионно осигуряване и 5 години от началото на дейността на ING Животозастраховане. „Щастливи сме, че имаме повод да празнуваме два рождени дни. През тази юбилейна година фокусирахме усилията си върху повишаване познанията на хората, свързани с възможностите за финансово планиране и конкретните действия за управление на финансовото си бъдеще.

Проучване на грамотността в тази област, което проведохме в няколко държави по света, както и България, ни убеди, че повечето хора изпитват затруднения да се ориентират сред възможностите за финансово планиране и да правят ефективни планове за управление на личните финанси”, обяви днес пред журналисти Николай Стойков, главен изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване и управител на ING Животозастраховане.

Според Стойков животозастраховането ще отбележи ръст само при продуктите, свързани с корпоративния сектор, както при застраховките, предлагани с банковите продукти. Индивидуалното застраховане обаче ще продължи да бъде в застой.

При доброволното пенсионно осигуряване корпоративният сектор остава стабилен. Стойков посочи, че от около 300 компании-клиенти на ING, едва 1-2 са прекратили договорите си за доброволно осигуряване на своите служители от 2008 г. досега. При индивидуалните клиенти положението също е стабилно. В момента двете дружества предоставят услуги на над 330 хил. индивидуални и над 300 корпоративни клиенти в страната, посредством 32 офиса.

Заради заложени консервативни прогнози, резултатите на българските дружества на ING за 2011 година резултатите може и да надминат очакванията, прогнозира мениджърът.
Николай Стойков посочи, че предстои да бъдат обявени нови онлайн инициативи, които да помогнат за по-лесното възприемане на финансовата информация като част от ежедневието на хората.

ING Group стартира пенсионния си бизнес в България през 2001 г., като придоби пенсионноосигурителното дружество „Солидарност”. ING Животозастраховане започна дейността си у нас през пролетта на 2006 г. като клон на унгарската животозастрахователна компания на ING.

АА