Фокус: Г-н Кирилов, на кое място се нарежда България спрямо останалите страни от Европейския съюз по усвояване на средствата от еврофондовете?
Евгени Кирилов: България е на 26-то място при социалния фонд и на 25-то място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд, по данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване. Ако трябва да сравним с останалите, средният процент на усвоени средства например при социалния фонд е 38,57%, за България той е 20,44%.
Фокус: На какво се дължи това изоставане на България?
Евгени Кирилов: Много фактори влияят, но може би основният фактор е неподготвеност на хората, текучество, което се позволява. Тези кадри трябва да се обучават и да навлизат в практиката по-дълго време. Всичко, свързано с разглеждане на проекти, утвърждаване на проекти, ръководство на проекти, е нещо достатъчно сложно и тези хора наистина трябва да се изграждат. Другото е известно самозадоволство, което се демонстрира през последните 1 – 2 години, вместо да се натисне педалът. По тази причина, ако само се хвалим, а нищо не правим, резултатите ще са такива, каквито са и в момента. В края на миналата година и миналия месец, общо загубите – средства, които няма да се върнат, са към 44 милиона евро. По-опасното е, че до края на годината имаме да усвояваме към 640 милиона евро от фондовете и на този етап сме много зле, изоставаме. Не ги ли усвоим до края на годината, губим една голяма част от тях.
Фокус: Един от основните проблеми при усвояването на средствата в България е бавният процес на одобряване и изпълнение на проектите. Какво трябва да се промени, за да се ускори този процес?
Евгени Кирилов: В Брюксел се борим да опростяваме процедурите и даже в известно отношение успяхме, в Комисията по регионално развитие, в която работя. Имам чувството, че при нас бюрокрацията расте, вместо да намалява, бумащината расте по същия начин и администрацията на средно равнище е някак си изплашена, измислят допълнително условия и подусловия. Трябва да се отпуши този процес, не може така да продължава.
Фокус: По отношение на средствата от Оперативните програми, има ли разминаване между договорените и реално разходваните по тях средства и на какво се дължи то?
Евгени Кирилов: Има доста голямо разминаване. Всъщност непрекъснато се демонстрира голям процент договорени средства, а някъде в изпълнението нещата куцат, както и в цялото управление на одобрените проекти, защото двата процеса трябва да вървят ръка за ръка. Заедно с нарастването на договорените средства трябва да се действа бързо за изпълнението на проектите и съответно реално да се усвоят средства, тоест реално да се преведат средства от Брюксел към България. Този процес също е излишно комплициран и забавен и предполагам, че тук вината е при нас.
Фокус: Има ли достатъчно добре подготвени кадри, които да работят в сферата на европроектите?
Евгени Кирилов: В началото имахме затруднения, експертите не бяха още обиграни и подготвени както трябва, но след 5 години членство оправдание няма. Според мен тези, които бяха навлезли в процедурите и експертно бяха подготвени, като че ли загубиха интерес или някои просто по други съображения, включително политически, трябваше да си отидат. Нашите други институции, като банките, приемат такива кадри с удоволствие и то на много по-добро заплащане. Проблемът отдавна трябваше да се реши, защото от това страда цялата държава и хората не могат да почувстват тези стотици милиони европейски средства, които по същество би трябвало да принадлежат на България.
Фокус: Знаем, че заплащането за чужди експерти и за български експерти се различава, което кара голяма част от българските специалисти да отиват в чужбина. Какво трябва да се направи по този въпрос?
Евгени Кирилов: Няма никакво съмнение, че добре подготвените кадри трябва да получават съответното възнаграждение, защото през тях се усвояват огромни количества средства, а и те носят отговорност за това. Чуждите експерти, доколкото разбирам, сега тепърва се привличат с огромни средства от Световната банка. Тяхното заплащане е десетки пъти по-високо и когато има чужди експерти, трябва да търсим начини около тях да има и наши, които да напредват и да се учат.
Фокус: На какво се дължи тази разлика в заплащането на българските и чуждите експерти?
Евгени Кирилов: Заплащането на нашите експерти е работа на нашето правителство. Има и други, по обмена, когато идват учени по различните програми, там проблемът е по-сериозен, на тях също не им плащат достатъчно. Но ние в момента говорим за усвояването на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд. В тази област трябва да си гледаме много повече нашия административен капацитет.
Фокус: Като цяло, какви добри практики може да възприеме България при усвояването на средствата от Европейския съюз?
Евгени Кирилов: В Европейския съюз има много и различни добри практики, но ние трябва да гледаме по-скоро новите страни членки, някои от които доста бързо са се научили и са напреднали. Това, което прави впечатление е, че не се забелязва интерес към подобни практики, може би има, но аз поне не съм прочел някой от нашите висши администратори, които се занимават с европейските програми, да са създали условия за възприемане на добрите практики от чуждия опит. Това са страните от Прибалтика, например, също и в Унгария, в Полша, редица други има добри практики, но трябва да се поинтересуват тези, които отговарят в тази сфера.
Зорница ПОЛЕГАНОВА
Loading ...
